Доц. Антоний Гълъбов в ПИК и Ретро: Властта под карантина – единственият резултат от КСНС на Радев
Поставянето под карантина на водещите фигури в държавното ръководство беше единственият съответен резултат от свикания от Румен Радев КСНС по тематиката за РСМ. Изявлението на президента след КСНС препотвърди образуваната през последните две години позиция на България. Освен бланкетните изречения в него се съдържаха и изцяло безсмислени „ оферти “. Разбира се, че съветът не може да предлага безусловно нищо нито на изпълнителната, нито на законодателната власт. Потвърждаването на досегашната позиция на България, призната от 44-тото Народно заседание (доколкото това би било необходимо), трябваше да бъде направено от Народното събрание.
Съветът трябваше да бъде призован по тематиките, засягащи директно българската национална сигурност – на първо място развиването на връзките сред Руската федерация, Съединени американски щати и НАТО, с цел да удостовери (почти осемнадесет години по-късно!) политическия консенсус за българския принос към груповата сигурност в Алианса. Но това би могло да се случи, в случай че съветът вършеше своята работа, а не беше употребен за поредна PR акция на Румен Радев.
Карантината значи изолираност за четиридесет дни на инфектираните, с цел да бъдат лимитирани вредите върху здравето на другите. Но нейното приложение у нас, както нормално, включва някои „ национални особености “. В нашия случай карантина не се постанова единствено от институциите, само че и от жителите.
Българските жители сложиха под карантина политическите партии, като отхвърлиха да вземат участие в изборите, извършени четиридесетина дни след постоянните парламентарни избори на 4 април 2021 година Карантината бе продължена и на изборите през ноември, само че политическите „ пациенти “ не демонстрираха значително усъвършенстване. Ако те още веднъж дадат позитивен тест за некомпетентност, ще се озоват под още по-дълбока карантина.
Поставянето под карантина значи и подготвеност за самоизолация. За страдание, българският политически хайлайф е подготвен да бъде карантиран единствено доколкото възприема изолацията като метод да се защищити от това „ националната обич … да не го някак необичайно изненада”, както е писал Пенчо Славейков.
За миналите четиридесетина дни от встъпването им във власт новите ръководещи не дадоха никакви доказателства, че са подготвени да трансформират нещо в общуването си с жителите. Дълго обсъждаха дали да употребяват защитни средства и най-после се заразиха. Новите ръководещи избраха да продължат да устройстват себе си и своите „ контактни лица “ във властта и по този начин сами се сложиха под карантина. По всичко наподобява, че са подготвени да „ съблюдават “ тази карантина доста по-дълго от класическите четиридесет дни.
Докато трае „ инкубационният интервал “ на новата власт, нито международният, нито българският дневен ред може да бъде отсрочен. Разрастващите се искания на Руската федерация към НАТО (не единствено за отвод от разширение, само че и за връщане на Алианса в границите му към края на 1997 година!) засягат директно и България. Преговорите по тях ще бъдат извънредно сложни и без действителен късмет за реализиране на бърз прогрес. Все още не е ясно по какъв начин Европейският съюз ще се включи в тях, доколкото техният резултат дефинира средата за сигурност и на съюза. България няма позиция по този кръг от проблеми, нито подготвеност да я отстоява.
Политическото единодушие за съблюдаване на нашите съюзнически задължения би трябвало да бъде препотвърдено, само че вместо това министърът на защитата Стефан Янев съобщи, че по този въпрос няма позиция на Министерския съвет. Това значи, че и като министър председател той не е подхванал никакви дейности в тази тенденция. Гарантирането на българската национална сигурност се мисли през призмата на съветските ползи, а това не може да продължава повече. Още повече когато позицията на България може да се трансформира в следващата „ прифронтова линия “ на проруския национал-популизъм.
Българският План за възобновяване и резистентност продължава да бъде променян и допълван с нови екстравагантни хрумвания. И тук „ смяната продължава “. Новите ръководещи показват последователност само във връзка с готовността си да трансформират всичко, което е било реализирано в предходните версии на документа, от който зависи достъпът на страната ни до значителен финансов запас. Причината е повече от явна – в действителност няма никаква цялостна концепция за това по какъв начин би трябвало да се реформират българската стопанска среда и общественото ръководство. Опитът за прекачване на отговорността за това на някого другиго (например на прокуратурата!) не може да прикрие цялостната липса на подготвеност и потенциал за стратегическо обмисляне.
Спекулациите и откровеният обществен популизъм във връзка с пенсиите не могат да прикрият неналичието на обикновено схващане за това, от което се нуждаят възрастните хора у нас. „ Инкубационният интервал “ на тези заразни неистини изтича и е въпрос на време болшинството от българските пенсионери да разбере, че обещанията няма да трансформират с нищо качеството на техния живот. Същите политически сили, които блокираха реализирането на промяната в областта на обществените услуги, не престават да подменят действителния обществен проблем с клишета от личната си предизборна агитация.
Действията, ориентирани към частния бизнес, също „ не престават смяната “ към от ден на ден държавна регулация и тежки пазарлъци във връзка с ограниченията за директно подкрепяне. Няма и помен от пазарни решения, които биха могли да поддържат частната самодейност, гарантирайки лоялна конкуренция, която да насърчи икономическото развиване. Очевидно липсва повсеместен разбор на това по какъв начин българската стопанска среда реагира през миналите две години на противоепидемичните ограничения и ограничавания. Изглежда, че никой не се тормози от риска хиляди дребни и междинни предприятия да банкрутират, а цели браншове да се изправят пред нуждата да прекратят или трансформират активността си. Тази „ смяна “ на стопанската среда ще се случи под натиска на множествената рецесия и при продължаващата липса на дарба за нейното ръководство.
Рискът да се надигнем пред български вариант на вируса, пред някакъв „ БулгарОмикрон “, продължава да не трансформира нищо в ръководството на здравната система. Министерството на здравеопазването продължава да трансформира разпоредбите в придвижване, без цялостна вероятност за съгласуваност и активизиране на останалите сфери на държавното ръководство. Във водовъртежа сред двете талази на пандемията ръководещите не търсят благоприятни условия за подготовка на обществото за интензивно противопоставяне на рецесията. Вместо това наподобява, че те ще предпочетат да се самоизолират и да оставят следващата вълна да затихне от единствено себе си, както направи това служебното държавно управление.
Политическата карантина продължава. Без смяна.
Съветът трябваше да бъде призован по тематиките, засягащи директно българската национална сигурност – на първо място развиването на връзките сред Руската федерация, Съединени американски щати и НАТО, с цел да удостовери (почти осемнадесет години по-късно!) политическия консенсус за българския принос към груповата сигурност в Алианса. Но това би могло да се случи, в случай че съветът вършеше своята работа, а не беше употребен за поредна PR акция на Румен Радев.
Карантината значи изолираност за четиридесет дни на инфектираните, с цел да бъдат лимитирани вредите върху здравето на другите. Но нейното приложение у нас, както нормално, включва някои „ национални особености “. В нашия случай карантина не се постанова единствено от институциите, само че и от жителите.
Българските жители сложиха под карантина политическите партии, като отхвърлиха да вземат участие в изборите, извършени четиридесетина дни след постоянните парламентарни избори на 4 април 2021 година Карантината бе продължена и на изборите през ноември, само че политическите „ пациенти “ не демонстрираха значително усъвършенстване. Ако те още веднъж дадат позитивен тест за некомпетентност, ще се озоват под още по-дълбока карантина.
Поставянето под карантина значи и подготвеност за самоизолация. За страдание, българският политически хайлайф е подготвен да бъде карантиран единствено доколкото възприема изолацията като метод да се защищити от това „ националната обич … да не го някак необичайно изненада”, както е писал Пенчо Славейков.
За миналите четиридесетина дни от встъпването им във власт новите ръководещи не дадоха никакви доказателства, че са подготвени да трансформират нещо в общуването си с жителите. Дълго обсъждаха дали да употребяват защитни средства и най-после се заразиха. Новите ръководещи избраха да продължат да устройстват себе си и своите „ контактни лица “ във властта и по този начин сами се сложиха под карантина. По всичко наподобява, че са подготвени да „ съблюдават “ тази карантина доста по-дълго от класическите четиридесет дни.
Докато трае „ инкубационният интервал “ на новата власт, нито международният, нито българският дневен ред може да бъде отсрочен. Разрастващите се искания на Руската федерация към НАТО (не единствено за отвод от разширение, само че и за връщане на Алианса в границите му към края на 1997 година!) засягат директно и България. Преговорите по тях ще бъдат извънредно сложни и без действителен късмет за реализиране на бърз прогрес. Все още не е ясно по какъв начин Европейският съюз ще се включи в тях, доколкото техният резултат дефинира средата за сигурност и на съюза. България няма позиция по този кръг от проблеми, нито подготвеност да я отстоява.
Политическото единодушие за съблюдаване на нашите съюзнически задължения би трябвало да бъде препотвърдено, само че вместо това министърът на защитата Стефан Янев съобщи, че по този въпрос няма позиция на Министерския съвет. Това значи, че и като министър председател той не е подхванал никакви дейности в тази тенденция. Гарантирането на българската национална сигурност се мисли през призмата на съветските ползи, а това не може да продължава повече. Още повече когато позицията на България може да се трансформира в следващата „ прифронтова линия “ на проруския национал-популизъм.
Българският План за възобновяване и резистентност продължава да бъде променян и допълван с нови екстравагантни хрумвания. И тук „ смяната продължава “. Новите ръководещи показват последователност само във връзка с готовността си да трансформират всичко, което е било реализирано в предходните версии на документа, от който зависи достъпът на страната ни до значителен финансов запас. Причината е повече от явна – в действителност няма никаква цялостна концепция за това по какъв начин би трябвало да се реформират българската стопанска среда и общественото ръководство. Опитът за прекачване на отговорността за това на някого другиго (например на прокуратурата!) не може да прикрие цялостната липса на подготвеност и потенциал за стратегическо обмисляне.
Спекулациите и откровеният обществен популизъм във връзка с пенсиите не могат да прикрият неналичието на обикновено схващане за това, от което се нуждаят възрастните хора у нас. „ Инкубационният интервал “ на тези заразни неистини изтича и е въпрос на време болшинството от българските пенсионери да разбере, че обещанията няма да трансформират с нищо качеството на техния живот. Същите политически сили, които блокираха реализирането на промяната в областта на обществените услуги, не престават да подменят действителния обществен проблем с клишета от личната си предизборна агитация.
Действията, ориентирани към частния бизнес, също „ не престават смяната “ към от ден на ден държавна регулация и тежки пазарлъци във връзка с ограниченията за директно подкрепяне. Няма и помен от пазарни решения, които биха могли да поддържат частната самодейност, гарантирайки лоялна конкуренция, която да насърчи икономическото развиване. Очевидно липсва повсеместен разбор на това по какъв начин българската стопанска среда реагира през миналите две години на противоепидемичните ограничения и ограничавания. Изглежда, че никой не се тормози от риска хиляди дребни и междинни предприятия да банкрутират, а цели браншове да се изправят пред нуждата да прекратят или трансформират активността си. Тази „ смяна “ на стопанската среда ще се случи под натиска на множествената рецесия и при продължаващата липса на дарба за нейното ръководство.
Рискът да се надигнем пред български вариант на вируса, пред някакъв „ БулгарОмикрон “, продължава да не трансформира нищо в ръководството на здравната система. Министерството на здравеопазването продължава да трансформира разпоредбите в придвижване, без цялостна вероятност за съгласуваност и активизиране на останалите сфери на държавното ръководство. Във водовъртежа сред двете талази на пандемията ръководещите не търсят благоприятни условия за подготовка на обществото за интензивно противопоставяне на рецесията. Вместо това наподобява, че те ще предпочетат да се самоизолират и да оставят следващата вълна да затихне от единствено себе си, както направи това служебното държавно управление.
Политическата карантина продължава. Без смяна.
Източник: pik.bg
КОМЕНТАРИ