Странните съветски бойни формации от Втората Световна война
Последните танкове от дивизията Panzer-Abteilungen 103 ще се опитат да оцелеят ледената прегръдка на Сталинград. На помощ са изпратени бойци от 29-та пехотна дивизия. Датата е 11 януари 1942 година Немската войска е съумяла да завоюва борбата за града, само че след серия контра-атаки от страна на руснаците. Знаем по какъв начин завършва тази борба – немската войска ще бъде обградена и унищожена. Майор-генерал Ханс-Гьорг Лейсер ще има опция да следи маневрите на съветските сили в тази борба.
Той споделя по какъв начин три дузини танкове се спуснали от планината, без да имат никакво разбиране какво вършат и по какъв начин тъкмо да се движат. Повечето тежки машини спазвали някаква групировка, сходна на тази от междинните епохи. Нападението на планината Казачи не можела да се оприличи като нищо от модерните и познати бойни похвати. Танковете вървят един след различен и върху всеки един танк има пехота, която развява големи червени знамена. Зад танковете има голямо количество на пехота, ходеща в доста дебели редици.
Танковете в оня миг са английски с тежка ризница. Руснаците употребяват английско оръжие. В началото немците се усещат като фенове на боен церемониал. Мнозина се смеят, тъй като видяното наподобява повече от безумно, като че ли са на спектакъл. Във всеки различен случай, една обикновено работеща войска ще отвърне на огъня, само че пехотното оръжие е отвън обсега, до момента в който анти-танковите оръдия няма да имат доста резултат и ще бъдат като захапване на комар против голямата навалица.
Средновековният марш на алената войска е нещо като опит да се покаже съветската мощ и убеденост, само че най-смешното е, че се показва пред войска, която към този момент е в капан и няма какво повече да направи. През идващите минути ще стане ясно, че тази проява на мощ е извънредно неверна. Военният историк Джейсън Марк показва някои от цитатите на генерала и разказва борбата за Сталинград в своята книга. Вниманието в първата му книга е ориентирано точно към 103-та танкова дивизия.
Батальонът е образуван през февруари 1942 година от ветерани, подсилили своите знания във Франция и на Източния фронт. Някои от офицерите са доброволци, които са напуснали назначенията си в интервенция Морски Лъв, която включва нашествието на Англия. Това ги трансформира в един от най-опитните и значими немски офицери в армията. Много от тях ще намерят гибелта си през идващите месеци, точно във въпросната планина.
Там руските танкове няма да срещат опозиция при прекосяването на немските линии и ще се концентрират върху по-равните точки. Преди да съумеят да се покрият с лаврови венци, алената войска ще срещне една доста неприятна опозиция, която бързо демонстрира, че не всичко може да е церемониал и развяване на байраци. Войната не се интересува от класическите шоуменства, тук ситуацията е малко по-различно.
Немските анти-танкови оръдия ще нанесат злокобни провали върху съветската танкова бригада. При среща с въпросните позиции, най-често руснаците стопират и отвръщат на огъня, само че по този начин или другояче понасят загуби. След като се създаде стрелбата, първата работа на танковете е да стартира да бяга обратно. Във въпросната точка немските артилеристи от 29-та пехота разполагат със 7.5 мм оръдия и при първият по-точен огън, няколко танка са извадени от строя. Останалите мъже от дребен бронестранспортьор ще стартират още по-зловеща и тъкмо пукотевица, като се борят до последния човек.
Щом руските танкове попадат под обстрела, 4-те Panzer III и Panzer IV се включват в действието и излизат по флагна, започвайки да стрелят с анти-танкови снаряди по куполите на танковете. Всеки идващ изстрел подпалва английските танкове, екипажите се пробват да излязат, само че незабавно са разстрелвани от гренадирите, които се крият по северното нагорнище. Комбинацията от танкове и анти-танкови оръдия ще накара множеството руснаци да си тръгнат бързо от полесражението. Немската пехота стартира масиран огън по откритите съветски бойци, които от самото начало се крият зад металните тела на своята към този момент горяща бригада.
По думите на немския военачалник, единствено тази среща коства сред 16 и 32 унищожени танка – източниците и немските записи демонстрират разнообразни числа. Междувременно не е мъчно да се забележи, че никой няма визия какъв брой са изгубените съветски бойци от пехотата. В някои архиви се загатва, че е имало и прегазени от личните си танкове.
Съветският отряд – 47 танков батальон, губи 13 от своите офицери и става 4-тата руска групировка, която е снабдена с танкове от програмата лизинг-наем, предоставена от британците. Немската съпротива на възвишението ще бъде победена до края на януари, което прави дребната им победа доста къса. Руснаците затварят чувала и принуждават множеството германци да се предадат. Съдбата им остава незнайна и до през днешния ден, най-малко на тези, които са се предали. Повечето остават затворени в лагери, където намират края си.
