Най-богатият българин в САЩ започнал с $1,25 надница
Последната фантазия на Шефкет Чападжиев е да литне в космоса Благославят го християни и мюсюлмани, оказал помощ за реставрирането и градежа на църква и джамия
Името му е турско, само че е повече българин от мнозина, които се бият в гърдите какви огромни патриоти са. Българомохамеданин е от Мадан, не се наскърбява, когато го назовават помак. Напуска социалистическа България през 1963 година с бягство през гръцката граница. На 24 години идва със 75 цента в джоба в Чикаго. На 50 години към този момент е най-успешният българин в Америка. През 2019 година подари 1 милион $ на болничното заведение в Мадан. За Шефкет Чападжиев това е единствено един от
многочислените жестове, които е правил
„ Мен самите пари не ме блазнят. Не ме движи мисълта да съм богат. Те са единствено средство да имам и върша неща, които желая. Иначе по-вълнуващ е процесът на правенето, пътят до постигането ”, признава предприемачът.
В родния му край го благославят и християни, и мюсюлмани, тъй като е подпомагал реставрирането и построяването на църква и джамия в Мадан. Давал е пари на лечебни заведения и сиропиталища, само че безшумно, без да бие тъпана пред медии. Категоричен е, че няма нищо по-ценно от положителното име. Гордее се, че няма човек, който да каже, че го е излъгал или го е подвел за нещо.
Не съм си и помислял, че мога да открадна каквото и да било, декларира емигрантът от Родопите. Така го е научил татко му Садък - малък търговец, който като съмишленик на Никола Петков е умишлен от комунистическа власт за „ консерватор и грабител ”. От него Шефкет е запомнил какво е най-важно в живота: да бъдеш почтен и прецизен с хората, да не мамиш и да не крадеш.
През 1949 година
цялото семейство е интернирано
в котелското село Боринци. „ Нахлуха полицаи у дома в среднощ, дадоха ни 15 минути да си вземем ръчен багаж. Аз бях на 10 години, брат ми - на 6 месеца, а сестра ми - на 12 години.
Помни унижението и кошмара на конския вагон, в който са натъпкани, до момента в който стигнат до мястото на заточението. Чападжиеви изкарват надалеч от Родопите пет години. Заради „ неприятния генезис ” Шефкет не може да реализира фантазията си да се изучи за доктор.
„ Като дете се усещах дискриминиран. Първо, с нашето минало, имена, вяра и така нататък Най-силно го почувствах, когато откакто приключих гимназия, не ме изпратиха в постоянната войска, а в трудовите войски, тъй като не бях “достоен ” да послужвам на Родината.
Това бе основната причина. Другата може би беше, че татко ми имаше малко магазинче и го смятаха за “богаташ ”. Това е смешно, несъмнено, той не беше подобен ”, споделя Шефкет.
Завършва вечерна гимназия
едвам съумява да си откри работа като касиер в Трудово-кооперативно земеделско стопанство, само че това напълно не го прави благополучен. Тогава попада на „ До Чикаго и обратно ” на Алеко Константинов - книгата, която ражда фантазията за Америка.
През юли 1963 година със своя другар Хамид Русев от село Горна Арда вземат решение да избягат в Гърция. Наясно са какъв риск поемат, границата се охранява непрекъснато, стреля се на месо, има телена мрежа. Едва след това ще схванат, че са минали и през минирана зона, където единствено Господ ги е избавил.
Пътуват с мотора на Шефкет, спят на една поляна, откакто напиват локалните селяни, с цел да заспят и да не ги издадат. И малко след среднощ съумяват да прекосят браздата.
Осъмват качени на едно дърво, лутат се през целия ден преди да стигнат до гръцката застава. Докато ги водят към Драма, ги разпитват дали са комунисти. Нашите въртят глави за отричане. Откъде да знаят, че
нашето кимване за „ не ” е „ да ” за гърците
Това е единствено първото от дългия низ инциденти за двамата бегълци, които ще останат другари за цялостен живот. Цял месец ги разпитват и държат затворени, тъй като подозират, че са шпиони. Накрая ги пращат в емигрантския лагер “Лаврион ”. Питат ги къде желаят да емигрират – в Европа, където става по-бързо, или в Америка. Шефкет няма съмнение, нали се е зарекъл да направи като Алеко, само че без противоположен билет.
Точно на рождения му ден - 24 април 1964 година, напущат с Хамид Гърция. Пътуват безпределно дълго с транспортен съд от Пирея до Ню Йорк, а след това с трен до Чикаго. Влизат в мегаполиса на 5 май, когато пък Хамид има мотив да почерпи като рожденик, но няма с какво.
Историята на Шефкет като бежанец оттатък океана в този момент звучи като захаросана приказка за сбъднатата американска фантазия. В началото обаче е приличала повече на вървене по тъгите.
Първата работа, с която се захваща незабавно след идването в Съединени американски щати през 1964 година, е да предлага олио по улиците против отплата от Щатски долар 1,25 на час. После е сервитьор, където с бакшишите си докарва много по-прилични пари.
Въодушевен, взема решение да отвори лично заведение. И получава
нечовечен пестник от ориста
Провалът го кара да се огледа за друго занятие. Намира си работа в печатница, тъй като в миналото в Мадан е имал сходно прехранване.Преломният миг е през 1976 година, когато продава двете си остарели коли, тегли заем $10 000, купува 3 машини на остаряло за прегъване на хартия и стартира личен бизнес. Работи непрекъснато. През 1979 година към този момент купува първата си фабрика. В нея има моменти, когато се вършат по над 25 млн. рекламни брошури дневно. Скоро става притежател на няколко заводи, недвижими парцели, прави удари и на борсата. Вече му се носи славата на най-богатия българин в Америка.
През 1993 година продава бизнеса си и почва да ръководи извоюваното от 30-годишния си емигрантски живот. Сега има акции в 8 компании в разнообразни области – от енергетиката и телекомуникациите, до фармацевтичната промишленост и превоза.
„ Спокоен съм, тъй като всеки $, който съм спечелил, съм придобил по почтен метод ”, постоянно повтаря Шефкет. Както и че нито един път не е съжалил, че е избягал от България.
Запознава се с бъдещата си брачна половинка Магдалена Буено от Еквадор на курса по британски в Чикаго. Скоро по-късно подписват брак, който е непреклонен към този момент десетилетия. Имат три деца - София, Сабрина и Сам.
Най-голям е синът Сам, който е и огромната болежка на Чападжиев. Ражда се с физическо и умствено увреждане. Уменията му си остават като на двегодишно дете. Дори най-скъпите и съвременни медикаменти, както и най-хубавите лекари, не могат да оказват помощ. „ Дай Боже, да не се случва на никого! ”, сбит е Чапа за ориста на сина си.
Дъщерите му в никакъв случай не са имали увлечение към бизнеса. Артистични натури са, татко им се майтапи, че е отгледал марксистки поради левите им убеждения. Голямата - София, преподава в университет, а дребната - Сабрина, е музикантка.
Шефкет от дълго време е жител на света. Със брачната половинка му
живеят в голямо имение измежду гора
в предградията на Чикаго. В самия град има общо към 10-ина жилището, употребява два, а другите дава чартърен. Един от тях е на 88-ия етаж в небостъргач.
Притежава луксозен апартамент и в Ню Йорк, покрай Рокфелер център в Манхатън. Жилището му във Флорида е с панорама към океана. Заради брачната половинка си е купил голям дом и в еквадорската столица Кито.
С горчив смях споделя за какво няма жилище в София. Тъкмо бил решил да си купи, само че през нощта го нападнали апаши на пъпа на столицата, покрай пощата. Решил, че не желае да има нищо в подобен бандитски град. Държи непретенциозен апартамент и в Мадан, където отсяда, когато се прибира.
В Щатите Чападжиев е освен най-богатият българин, само че и най-щедрият. Цяла върволяк наши сънародници могат да описват с дни по какъв начин им е помагал да стъпят на краката си. Българската емигрантска общественост го тачи като покровител. С негови пари е повдигнат
паметникът на Алеко в Чикаго
Подпомага локалната православна черква, както и българския културен клуб. Почетен жител е на щата Илинойс.
Обича България, само че не харесва политиците у нас. Широко скроен човек е. Затова и въпреки да е дезертьор от социалистическа България, ръководена от Тодор Живков, отива да види някогашния партиен и държавен началник, когато той към този момент е свален от власт и е под домакински арест.
Много хора споделиха: “Избягал от Тодор Живков, пък върви при него!... ”. " Защо да не отида?! Нямам никакъв проблем! Един час бяхме единствено двамата и разговаряхме. Каза ми: “Аз не съм откраднал нищо! ”. Как да открадне, като е мислел, че всичко е негово?!. Попита ме: “Ти коя година отиде за Америка? ”. Казвам му: “1963-та ”. А той: “През режима на Тодор Живков? ”. Отговорих: “Да ”. А той: “А, наздраве! ”. Аз обаче прецизирах: “Да, обаче, в случай че бяха ме хванали тогава на границата, нямаше в този момент да можем да си пием пиенето! А, наздраве! ”
Чапа продължава да е любопитен към всичко, което се случва по света. Последната му фантазия е да литне в космоса. През 2008 година брои $200 000, с цел да бъде измежду първите туристи, които английският бизнесмен Ричард Брансън дава обещание да прати със своя ракета. В началото е 172-и в листата на компанията “Върджин галактик ”, само че тъй като някои се отхвърлят, към този момент е с 20 места по-напред. Вярва, че ще е в положително здраве, с цел да полети. Иначе има лека форма на диабет,
мъчи го високо кръвно
простатата също не е в напълно ред, само че духът му си остава юношески.
Твърди, че е благополучен човек. Но не поради това, че е най-богатият българин в Америка. А тъй като през огромната част от живота си е правил това, които е желал.
Името му е турско, само че е повече българин от мнозина, които се бият в гърдите какви огромни патриоти са. Българомохамеданин е от Мадан, не се наскърбява, когато го назовават помак. Напуска социалистическа България през 1963 година с бягство през гръцката граница. На 24 години идва със 75 цента в джоба в Чикаго. На 50 години към този момент е най-успешният българин в Америка. През 2019 година подари 1 милион $ на болничното заведение в Мадан. За Шефкет Чападжиев това е единствено един от
многочислените жестове, които е правил
„ Мен самите пари не ме блазнят. Не ме движи мисълта да съм богат. Те са единствено средство да имам и върша неща, които желая. Иначе по-вълнуващ е процесът на правенето, пътят до постигането ”, признава предприемачът.
В родния му край го благославят и християни, и мюсюлмани, тъй като е подпомагал реставрирането и построяването на църква и джамия в Мадан. Давал е пари на лечебни заведения и сиропиталища, само че безшумно, без да бие тъпана пред медии. Категоричен е, че няма нищо по-ценно от положителното име. Гордее се, че няма човек, който да каже, че го е излъгал или го е подвел за нещо.
Не съм си и помислял, че мога да открадна каквото и да било, декларира емигрантът от Родопите. Така го е научил татко му Садък - малък търговец, който като съмишленик на Никола Петков е умишлен от комунистическа власт за „ консерватор и грабител ”. От него Шефкет е запомнил какво е най-важно в живота: да бъдеш почтен и прецизен с хората, да не мамиш и да не крадеш.
През 1949 година
цялото семейство е интернирано
в котелското село Боринци. „ Нахлуха полицаи у дома в среднощ, дадоха ни 15 минути да си вземем ръчен багаж. Аз бях на 10 години, брат ми - на 6 месеца, а сестра ми - на 12 години.
Помни унижението и кошмара на конския вагон, в който са натъпкани, до момента в който стигнат до мястото на заточението. Чападжиеви изкарват надалеч от Родопите пет години. Заради „ неприятния генезис ” Шефкет не може да реализира фантазията си да се изучи за доктор.
„ Като дете се усещах дискриминиран. Първо, с нашето минало, имена, вяра и така нататък Най-силно го почувствах, когато откакто приключих гимназия, не ме изпратиха в постоянната войска, а в трудовите войски, тъй като не бях “достоен ” да послужвам на Родината.
Това бе основната причина. Другата може би беше, че татко ми имаше малко магазинче и го смятаха за “богаташ ”. Това е смешно, несъмнено, той не беше подобен ”, споделя Шефкет.
Завършва вечерна гимназия
едвам съумява да си откри работа като касиер в Трудово-кооперативно земеделско стопанство, само че това напълно не го прави благополучен. Тогава попада на „ До Чикаго и обратно ” на Алеко Константинов - книгата, която ражда фантазията за Америка.
През юли 1963 година със своя другар Хамид Русев от село Горна Арда вземат решение да избягат в Гърция. Наясно са какъв риск поемат, границата се охранява непрекъснато, стреля се на месо, има телена мрежа. Едва след това ще схванат, че са минали и през минирана зона, където единствено Господ ги е избавил.
Пътуват с мотора на Шефкет, спят на една поляна, откакто напиват локалните селяни, с цел да заспят и да не ги издадат. И малко след среднощ съумяват да прекосят браздата.
Осъмват качени на едно дърво, лутат се през целия ден преди да стигнат до гръцката застава. Докато ги водят към Драма, ги разпитват дали са комунисти. Нашите въртят глави за отричане. Откъде да знаят, че
нашето кимване за „ не ” е „ да ” за гърците
Това е единствено първото от дългия низ инциденти за двамата бегълци, които ще останат другари за цялостен живот. Цял месец ги разпитват и държат затворени, тъй като подозират, че са шпиони. Накрая ги пращат в емигрантския лагер “Лаврион ”. Питат ги къде желаят да емигрират – в Европа, където става по-бързо, или в Америка. Шефкет няма съмнение, нали се е зарекъл да направи като Алеко, само че без противоположен билет.
Точно на рождения му ден - 24 април 1964 година, напущат с Хамид Гърция. Пътуват безпределно дълго с транспортен съд от Пирея до Ню Йорк, а след това с трен до Чикаго. Влизат в мегаполиса на 5 май, когато пък Хамид има мотив да почерпи като рожденик, но няма с какво.
Историята на Шефкет като бежанец оттатък океана в този момент звучи като захаросана приказка за сбъднатата американска фантазия. В началото обаче е приличала повече на вървене по тъгите.
Първата работа, с която се захваща незабавно след идването в Съединени американски щати през 1964 година, е да предлага олио по улиците против отплата от Щатски долар 1,25 на час. После е сервитьор, където с бакшишите си докарва много по-прилични пари.
Въодушевен, взема решение да отвори лично заведение. И получава
нечовечен пестник от ориста
Провалът го кара да се огледа за друго занятие. Намира си работа в печатница, тъй като в миналото в Мадан е имал сходно прехранване.Преломният миг е през 1976 година, когато продава двете си остарели коли, тегли заем $10 000, купува 3 машини на остаряло за прегъване на хартия и стартира личен бизнес. Работи непрекъснато. През 1979 година към този момент купува първата си фабрика. В нея има моменти, когато се вършат по над 25 млн. рекламни брошури дневно. Скоро става притежател на няколко заводи, недвижими парцели, прави удари и на борсата. Вече му се носи славата на най-богатия българин в Америка.
През 1993 година продава бизнеса си и почва да ръководи извоюваното от 30-годишния си емигрантски живот. Сега има акции в 8 компании в разнообразни области – от енергетиката и телекомуникациите, до фармацевтичната промишленост и превоза.
„ Спокоен съм, тъй като всеки $, който съм спечелил, съм придобил по почтен метод ”, постоянно повтаря Шефкет. Както и че нито един път не е съжалил, че е избягал от България.
Запознава се с бъдещата си брачна половинка Магдалена Буено от Еквадор на курса по британски в Чикаго. Скоро по-късно подписват брак, който е непреклонен към този момент десетилетия. Имат три деца - София, Сабрина и Сам.
Най-голям е синът Сам, който е и огромната болежка на Чападжиев. Ражда се с физическо и умствено увреждане. Уменията му си остават като на двегодишно дете. Дори най-скъпите и съвременни медикаменти, както и най-хубавите лекари, не могат да оказват помощ. „ Дай Боже, да не се случва на никого! ”, сбит е Чапа за ориста на сина си.
Дъщерите му в никакъв случай не са имали увлечение към бизнеса. Артистични натури са, татко им се майтапи, че е отгледал марксистки поради левите им убеждения. Голямата - София, преподава в университет, а дребната - Сабрина, е музикантка.
Шефкет от дълго време е жител на света. Със брачната половинка му
живеят в голямо имение измежду гора
в предградията на Чикаго. В самия град има общо към 10-ина жилището, употребява два, а другите дава чартърен. Един от тях е на 88-ия етаж в небостъргач.
Притежава луксозен апартамент и в Ню Йорк, покрай Рокфелер център в Манхатън. Жилището му във Флорида е с панорама към океана. Заради брачната половинка си е купил голям дом и в еквадорската столица Кито.
С горчив смях споделя за какво няма жилище в София. Тъкмо бил решил да си купи, само че през нощта го нападнали апаши на пъпа на столицата, покрай пощата. Решил, че не желае да има нищо в подобен бандитски град. Държи непретенциозен апартамент и в Мадан, където отсяда, когато се прибира.
В Щатите Чападжиев е освен най-богатият българин, само че и най-щедрият. Цяла върволяк наши сънародници могат да описват с дни по какъв начин им е помагал да стъпят на краката си. Българската емигрантска общественост го тачи като покровител. С негови пари е повдигнат
паметникът на Алеко в Чикаго
Подпомага локалната православна черква, както и българския културен клуб. Почетен жител е на щата Илинойс.
Обича България, само че не харесва политиците у нас. Широко скроен човек е. Затова и въпреки да е дезертьор от социалистическа България, ръководена от Тодор Живков, отива да види някогашния партиен и държавен началник, когато той към този момент е свален от власт и е под домакински арест.
Много хора споделиха: “Избягал от Тодор Живков, пък върви при него!... ”. " Защо да не отида?! Нямам никакъв проблем! Един час бяхме единствено двамата и разговаряхме. Каза ми: “Аз не съм откраднал нищо! ”. Как да открадне, като е мислел, че всичко е негово?!. Попита ме: “Ти коя година отиде за Америка? ”. Казвам му: “1963-та ”. А той: “През режима на Тодор Живков? ”. Отговорих: “Да ”. А той: “А, наздраве! ”. Аз обаче прецизирах: “Да, обаче, в случай че бяха ме хванали тогава на границата, нямаше в този момент да можем да си пием пиенето! А, наздраве! ”
Чапа продължава да е любопитен към всичко, което се случва по света. Последната му фантазия е да литне в космоса. През 2008 година брои $200 000, с цел да бъде измежду първите туристи, които английският бизнесмен Ричард Брансън дава обещание да прати със своя ракета. В началото е 172-и в листата на компанията “Върджин галактик ”, само че тъй като някои се отхвърлят, към този момент е с 20 места по-напред. Вярва, че ще е в положително здраве, с цел да полети. Иначе има лека форма на диабет,
мъчи го високо кръвно
простатата също не е в напълно ред, само че духът му си остава юношески.
Твърди, че е благополучен човек. Но не поради това, че е най-богатият българин в Америка. А тъй като през огромната част от живота си е правил това, които е желал.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ