Посланикът на САЩ у нас Херо Мустафа посети Боянската църква.

Посланикът на Съединени американски щати у нас Херо Мустафа посети Боянската черква. От американското посолство разгласиха пост във фейсбук.

Гигантските секвои, импортирани от Съединени американски щати и засадени през 1907 година, припомнят за трайните взаимоотношения и мощ на нашите културни връзки, написа дипломат Мустафа.

Секвоята е вечнозелено иглолистно дърво, което живее до над 2000 години и се смята за най-високото дърво в света. Достига до 115 метра височина и над 7 метра диаметър в основата. Наименованието „ секвоя ” произлиза от името на вожда на индианското племе чероки „ Sequoyah ”.

Митичното дърво на живота, което на върха има корона, символизираща безкрая, е била подарявана от княз Фернинад на монасите в съвсем всички манастири в Софийско при започване на предишния век.

Доставките на фиданки от великаните- секвои идвали най-вече от разсадниците в Берлин и Саксония.

Най-известните секвои са трите живи колоси край Боянската черква. Посадени са от монарха в парка на църквата през 1907-1908 година и са пристигнали с транспортен съд от Америка. Князът ги е насадил като знак на оповестяване на Независимостта на Царство България.

Секвоите са засадени там по молба на втората му брачна половинка – кралица Елеонора, за която паркът е бил обичано място.

Всъщност, точно тя е повода неповторимата Боянска черква да остане непокътната през вековете. През 1912 година  боянчани са желали да разрушат църквата, с цел да построят на мястото доста по-голям храм.

 

Царица Елеонора обаче прави договорка с шопите, заплаща на кмета забележителна сума, с цел да откупи парцела, а те да купят различен терен. Легендата споделя, че с цел да откри тези близо 50-60 хиляди лв., царицата е продала фамилно украшение, красяло шията на френската кралица Мария Антоанета.

След продажбата на огърлицата тя си осигурила и допълните пари, с цел да стартира реставрацията на Боянската черква.

През есента на 1917 година след дълго боледуване царицата умира, като траурното шествие из цялата столица стига до Боянската черква, където е била заровена. Дълги години по-късно на датата 12 септемри боянчани и признателни фронтоваци са ходели на гроба й, с цел да сервират цветя.

 

Последвалите години на комунизъм са свързани с черни митове по какъв начин партийни величия подреждат да се зарие гроба, да се изтръгне кръста, подложен от княза. Някои даже настояват, че ковчегът е бил изместен в Пловдив.

След началото на демокрацията обаче предприемчив комитет още веднъж слага мраморната плоча и каменния кръст в парка на Боянската черква. В последните години гробът е още веднъж безстопанствен, а железна верига, изчезнала в годините след 9 септември 1944 година, по този начин и не бе открита.

Забравената кралица обаче ни остави едно от най-големите Чудеса на България. Великолепният храм, издигнат на няколко стадия от десети век на терен, на който преди този момент е имало тракийски защитителен обект, с неповторимите си фрески от 1259 година влеве в листата на Световното културно завещание – ЮНЕСКО като един от жалоните на човешката цивилизация още през 1979 година.

Преди десетина година падна и една от най-големите секрети, останали през вековете, а точно кой е Боянският занаятчия. Откритият надпис в най-вътрешната част от мазилката сподели недвусмислено, че това е българинът Вълчан, евентуално от Търновската школа.

Храмът си остава за нас, българите, като едно от най-тачените християнските места на вярата, свързани със Свети Николай Чудотворец, в двора на който пада сянката на секвоите, които са към този момент на повече от 110 години.