"По ръба" с Калина Андролова: Има ли изобщо сделка?
Посещението на Кирил Петков в Съединени американски щати носеше всички знаци на неуспех. И внезапно изскочи новината за контрактувани два танкера с газ на по-ниски цени. Вече сме привикнали политическите дейности на това държавно управление да се оказват спешен пиар, а не премислени управнически решения. Вместо да разсее подозренията, министър председателят ги задълбочи, като съобщи пред Народното събрание, че договорът бил сред „ Булгаргаз “ и американска компания.
Въпроси: по кое време и с коя американска компания „ Булгаргаз “ е сключил контракт? Или танкерите към момента са единствено заричане? Кое постанова да е толкоз мистериозна тази договорка, че да не се оповестява името на компанията?
Общо 200 млн. куб. метра газ ще бъдат доставени, което ще задоволи потребностите ни за един летен месец. Не знам кое тъкмо прави новината толкоз сензационна. Гърция ни заделя от техния съветски газ против „ нашия “ полутечен газ, който ще идва на Ревитуса. Затова се приказва за „ виртуална точка на продан “. Виртуално сме купили LNG, само че физичеки използваме същия съветски газ. Това е суап договорка. И тя в тази ситуация е допустима единствено с разрешението на „ Газпром “. Ако на следващия ден „ Газпром “ забрани на гърците да вършат суап, физически газът няма по какъв начин да пристигна до нас.
На 20 май ще стане ясно дали Гърция ще заплати на Русия за газа, който получава, или и тя като нас ще откаже. Ако Гърция продължи да получава съветски газ, ние теоретично можем да продължим да получаваме газ от Ревитуса през суапови покупко-продажби. Макар и на по-високи цени. Ако обаче „ Газпром “ спре газа и на Гърция, ще загубим тази опция. Гърците имат вътрешно ползване към 6 милиарда куб. метра годишно, съвсем два пъти по-голямо от нашето и разполагат с три източника на газ: азерски, към 1 милиарда куб. метра по TAP (Трансадриатическия газопровод) ; съветската тръба, по която получават към 3 млрд.; и останалото Гърция получава през терминала в Ревитуса . Капацитетът на терминала е 7 милиарда куб. метра.
Тоест, в случай че Русия спре газа на Гърция, Ревитуса може и да се затвори за нас . Остават две реверсивни връзки с Румъния, които са с голям потенциал от към 20 милиарда, само че там тръбите идват от Украйна. Тоест сега Гърция ни дава съветски газ, сякаш някакъв суап, само че той действително ще се случи, едвам когато на 18 май дойде танкерът от Тринидад и Тобаго. Дотогава „ Газпром “ си затваря очите. Търговецът „ МЕТ Енерджи “ доста прозорливо си е запазил потенциал на Ревитуса за всеки месец до края на годината. В цялостен синхрон с това, че сегашният началник на „ Булгаргаз “, доскоро управителен кадър на МЕТ, работи по метод, който наподобява, че дава преимущество на частния интерес пред държавния и националния.
Ситуацията към азерския газ също е забавна. Първо, газопроводът TAP е с потенциал 10 милиарда куб. метра, които се разпределят както следва: 8 милиарда куб. метра газ за Италия, 1 милиарда за България и 1 милиарда за Гърция. Физически няма по какъв начин да пристигна повече газ. Азербайджан създава общо 25 милиарда куб. метра газ, това е оптималния потенциал. Страната има 11 милиарда вътрешно ползване. Останалите 14 милиарда куб. метра газ азерите могат да продават на открито. Обаче Азербайджан продава на Турция 11 милиарда куб. метра газ, на Италия 8 милиарда, и по един милиард на България и Гърция. Което общо прави 21 милиарда куб. метра газ, а азерите могат да доставят единствено 14 милиарда Останалите 7 милиарда куб. метра газ в тръбите от Азербайджан се запълват с съветски газ.
Само 11% от международната търговия на газ се прави по океани и морета. Останалите 89% се доставят по континентални газопроводи, основно в Евразия (70%). Руският газ, който влиза в Европа, е към 160 милиарда куб. метра, в случай че включим и Турция, става почти 200 милиарда годишно. Заместването на тръбопроводният газ в Европа с LNG на доктрина е допустимо, само че на процедура няма да е елементарно.
Засега значимите вносители на LNG в Европа са няколко: Съединени американски щати с 25,6 милиарда, още веднъж Русия със 17,2 милиарда, Алжир с 13,9 милиарда, Нигерия с 14,6 милиарда и Катар с 30 милиарда куб. метра газ. Всъщност 1/3 от газа, който Европа внася, е LNG.
Втечненият газ мъчно може да е по-евтин от тръбопроводния, тъй като 1/4 от силата на 1000 куб. метра газ се изразходва още при втечняването му, защото газът се охлажда до минус 160 градуса. Към това прибавяме превоз и потенциал на терминалите. За да нарасне делът на LNG по отношение на тръбопроводния газ, Европа ще би трябвало да строи в допълнение терминали за регазификация . В момента на територията на Европейски Съюз има 19 такива терминали и се възнамерява построяването на още 12, в това число един в Турция, като общият им потенциал ще бъде 60 милиарда куб. метра газ годишно.
Турция разполага към този момент с три терминала за полутечен газ, само че тя не разрешава пренос през газопреносната си система. Турската държавна газова компания купува газа и го продава на клиенти. Тоест турските терминали ще могат да се употребяват при комплицирани условия и на висока цена. 80% от втечнения газ се търгува по дълготрайни договори, с цел да се подсигурява изплащането на големите вложения, които са по-големи в сравнение с при тръбопроводния газ.
В момента американските мощности работят на цялостен потенциал и с цел да отделят в допълнение LNGза Европа, би трябвало на процедура да лишат купувачи в други елементи на света. Корабите също не са задоволителни, ще би трябвало да се строят и кораби. Очертава се дълъг развой, който може да стартира в този момент, само че няма по какъв начин свястно да продължи, в случай че в това време Европа истерично (в жанр нашето правителство) небрежно изобрети своето икономическо самоубийство.
Войната в Украйна даде на Съединени американски щати отличен мотив да стартират стимулирано изтласкване на Русия като главен снабдител на газ за Европа. И да получат половината от европейския пазар. При това не става дума даже за в действителност енергийни запаси, които Съединени американски щати създават. Просто Съединени американски щати ще се трансфорат в главен инспектор на новите газови пътища за Европа по море. И доста американски компании ще влязат в комфортната роля на медиатор, търгувайки дефакто освободените от ангажимент съветски размери природен газ.
В Европа има корпоративна просветеност, има специалисти, има служби за сигурност, които доста добре схващат това. Остава да забележим до каква степен диверсификацията на силата за Европейски Съюз ще бъде в действителност потребна бизнес процедура и от кое място нататък цялостното отменяне на построените тръбопроводи може да се трансформира в икономическа неточност. Защото в реалност Европа ще получи оскъпяване на ресурса посредством въвеждане на заблудителен „ морално-нравствен “ медиатор, който да изпира съветския газ преди да бъде платен от наивна Европа.
Въпроси: по кое време и с коя американска компания „ Булгаргаз “ е сключил контракт? Или танкерите към момента са единствено заричане? Кое постанова да е толкоз мистериозна тази договорка, че да не се оповестява името на компанията?
Общо 200 млн. куб. метра газ ще бъдат доставени, което ще задоволи потребностите ни за един летен месец. Не знам кое тъкмо прави новината толкоз сензационна. Гърция ни заделя от техния съветски газ против „ нашия “ полутечен газ, който ще идва на Ревитуса. Затова се приказва за „ виртуална точка на продан “. Виртуално сме купили LNG, само че физичеки използваме същия съветски газ. Това е суап договорка. И тя в тази ситуация е допустима единствено с разрешението на „ Газпром “. Ако на следващия ден „ Газпром “ забрани на гърците да вършат суап, физически газът няма по какъв начин да пристигна до нас.
На 20 май ще стане ясно дали Гърция ще заплати на Русия за газа, който получава, или и тя като нас ще откаже. Ако Гърция продължи да получава съветски газ, ние теоретично можем да продължим да получаваме газ от Ревитуса през суапови покупко-продажби. Макар и на по-високи цени. Ако обаче „ Газпром “ спре газа и на Гърция, ще загубим тази опция. Гърците имат вътрешно ползване към 6 милиарда куб. метра годишно, съвсем два пъти по-голямо от нашето и разполагат с три източника на газ: азерски, към 1 милиарда куб. метра по TAP (Трансадриатическия газопровод) ; съветската тръба, по която получават към 3 млрд.; и останалото Гърция получава през терминала в Ревитуса . Капацитетът на терминала е 7 милиарда куб. метра.
Тоест, в случай че Русия спре газа на Гърция, Ревитуса може и да се затвори за нас . Остават две реверсивни връзки с Румъния, които са с голям потенциал от към 20 милиарда, само че там тръбите идват от Украйна. Тоест сега Гърция ни дава съветски газ, сякаш някакъв суап, само че той действително ще се случи, едвам когато на 18 май дойде танкерът от Тринидад и Тобаго. Дотогава „ Газпром “ си затваря очите. Търговецът „ МЕТ Енерджи “ доста прозорливо си е запазил потенциал на Ревитуса за всеки месец до края на годината. В цялостен синхрон с това, че сегашният началник на „ Булгаргаз “, доскоро управителен кадър на МЕТ, работи по метод, който наподобява, че дава преимущество на частния интерес пред държавния и националния.
Ситуацията към азерския газ също е забавна. Първо, газопроводът TAP е с потенциал 10 милиарда куб. метра, които се разпределят както следва: 8 милиарда куб. метра газ за Италия, 1 милиарда за България и 1 милиарда за Гърция. Физически няма по какъв начин да пристигна повече газ. Азербайджан създава общо 25 милиарда куб. метра газ, това е оптималния потенциал. Страната има 11 милиарда вътрешно ползване. Останалите 14 милиарда куб. метра газ азерите могат да продават на открито. Обаче Азербайджан продава на Турция 11 милиарда куб. метра газ, на Италия 8 милиарда, и по един милиард на България и Гърция. Което общо прави 21 милиарда куб. метра газ, а азерите могат да доставят единствено 14 милиарда Останалите 7 милиарда куб. метра газ в тръбите от Азербайджан се запълват с съветски газ.
Само 11% от международната търговия на газ се прави по океани и морета. Останалите 89% се доставят по континентални газопроводи, основно в Евразия (70%). Руският газ, който влиза в Европа, е към 160 милиарда куб. метра, в случай че включим и Турция, става почти 200 милиарда годишно. Заместването на тръбопроводният газ в Европа с LNG на доктрина е допустимо, само че на процедура няма да е елементарно.
Засега значимите вносители на LNG в Европа са няколко: Съединени американски щати с 25,6 милиарда, още веднъж Русия със 17,2 милиарда, Алжир с 13,9 милиарда, Нигерия с 14,6 милиарда и Катар с 30 милиарда куб. метра газ. Всъщност 1/3 от газа, който Европа внася, е LNG.
Втечненият газ мъчно може да е по-евтин от тръбопроводния, тъй като 1/4 от силата на 1000 куб. метра газ се изразходва още при втечняването му, защото газът се охлажда до минус 160 градуса. Към това прибавяме превоз и потенциал на терминалите. За да нарасне делът на LNG по отношение на тръбопроводния газ, Европа ще би трябвало да строи в допълнение терминали за регазификация . В момента на територията на Европейски Съюз има 19 такива терминали и се възнамерява построяването на още 12, в това число един в Турция, като общият им потенциал ще бъде 60 милиарда куб. метра газ годишно.
Турция разполага към този момент с три терминала за полутечен газ, само че тя не разрешава пренос през газопреносната си система. Турската държавна газова компания купува газа и го продава на клиенти. Тоест турските терминали ще могат да се употребяват при комплицирани условия и на висока цена. 80% от втечнения газ се търгува по дълготрайни договори, с цел да се подсигурява изплащането на големите вложения, които са по-големи в сравнение с при тръбопроводния газ.
В момента американските мощности работят на цялостен потенциал и с цел да отделят в допълнение LNGза Европа, би трябвало на процедура да лишат купувачи в други елементи на света. Корабите също не са задоволителни, ще би трябвало да се строят и кораби. Очертава се дълъг развой, който може да стартира в този момент, само че няма по какъв начин свястно да продължи, в случай че в това време Европа истерично (в жанр нашето правителство) небрежно изобрети своето икономическо самоубийство.
Войната в Украйна даде на Съединени американски щати отличен мотив да стартират стимулирано изтласкване на Русия като главен снабдител на газ за Европа. И да получат половината от европейския пазар. При това не става дума даже за в действителност енергийни запаси, които Съединени американски щати създават. Просто Съединени американски щати ще се трансфорат в главен инспектор на новите газови пътища за Европа по море. И доста американски компании ще влязат в комфортната роля на медиатор, търгувайки дефакто освободените от ангажимент съветски размери природен газ.
В Европа има корпоративна просветеност, има специалисти, има служби за сигурност, които доста добре схващат това. Остава да забележим до каква степен диверсификацията на силата за Европейски Съюз ще бъде в действителност потребна бизнес процедура и от кое място нататък цялостното отменяне на построените тръбопроводи може да се трансформира в икономическа неточност. Защото в реалност Европа ще получи оскъпяване на ресурса посредством въвеждане на заблудителен „ морално-нравствен “ медиатор, който да изпира съветския газ преди да бъде платен от наивна Европа.
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ