(Portrait of Friedrich Nietzsche, 1905, by Edvard Munch) ♥ Жена

(Portrait of Friedrich Nietzsche, 1905, by Edvard Munch)

♥ Жена и дете

Приятелство и брак. – Най-добрият другар вероятно ще има и най-хубавата брачна половинка, тъй като сполучливият брак почива на гения за другарство.

Ехо на родителите. – Неразрешените несъгласия в отношението сред темперамент и убеждения на родителите отекват в природата на детето и показват анамнеза на душевното му страдалчество.

Мъжка болест. – Срещу самопрезрението, болест, присъща на мъжете, най-сигурното средство е те да бъдат обикнати от някоя интелигентна жена.

Различни въздишки. – Някои мъже са въздишали, тъй като са им отвлекли дамите, само че множеството по тази причина, че никой не е поискал да им ги отвлече.

Бракове по обич. – Бракове, подписани по обич (така наречените женитби по любов), имат за татко заблудата, а за майка – нищетата.

Приятелство с дами. – Жените могат доста успешно да станат другари с някой мъж; обаче с цел да поддържат тази връзка, вероятно би трябвало да помогне и дребна физическа неприязън.

Скука. – Мнозина, най-вече дами, не изпитват досада, тъй като в никакъв случай не са се научили да работят както би трябвало.

Трайният брак. – Брак, в който всяка страна желае да реализира посредством другата една самостоятелна цел, има добра спойка; да вземем за пример, в случай че дамата благодарение на мъжа желае да стане звезда, а мъжът благодарение на дамата – обичан.

Проверка за добър брак. – Добрият брак се утвърждава посредством способността си да понесе един път някое „ изключение “.

Средство да накараш всеки на всичко. – Ние можем да изнурим, да омаломощим посредством неспокойства, страхове, свръхнатоварване с работа и мисли всеки, и то по този начин, че той да престане да се съпротивлява пред нещо, което наподобява по-сложно, и да отстъпи; това знаят добре дипломатите и дамите.

Маски. – При някои дами на вятъра ще търсим душа и сърце, тъй като те са единствено маски. Мъж, заловил се с сходни, съвсем призрачни, неизбежно неудовлетворими същества, е за окайване; но таман такива дами умеят да възбудят желанието на мъжете до най-високия градус: той търси душата им – и продължава да търси до безспир.

Бракът като дълъг диалог. – При бракосъчетание човек би трябвало да си сложи въпроса: смяташ ли, че с тази жена ще беседваш прелестно до старини? Всичко друго в брака е преходно, обаче най-вече време в общуването се посвещава на диалога.

Женският разсъдък. – Интелектът на дамите се демонстрира като напълно хладнокръвие, наличие на духа, потребление на всички преимущества. Те предават това тяхно главно качество в завещание на децата си, а бащата прибавя по-тъмния декор на волята. Неговото въздействие дефинира по едно и също време ритъма и хармонията, в които новият живот би трябвало да протече; но мелодията на този живот произтича от майката. Говоря за тези, които умеят да си показват нещо: дамите са надарени с разсъдък, мъжете – с психика и пристрастеност. Това не опонира на обстоятелството, че мъжете фактически могат да напредват и да отидат с разсъдъка доста.

Късогледите влюбени. – Впрочем, с цел да се излекува влюбеният, са задоволителни малко по-силни очила; а който има мощно въображение, с цел да си показа едно лице двадесет години по-късно, ще прекара живота си може би прекомерно умерено.

Жени в положение на ненавист. – Когато ненавиждат, дамите са по-опасни от мъжете; на първо място тъй като заради възбуденото им един път неприязнено възприятие те не се стопират пред каквито и да било съображения за правдивост, а, в противен случай, оставят омразата им да нарасне гладко до крайните последици; и след това, тъй като владеят изкуството да откриват уязвимите места (каквито има всеки човек, всяка група от хора) и да забият жилото си право в тях, за което острият им като кинжал разсъдък прави превъзходни услуги (докато мъжете при типа на рани се настройват резервирано и постоянно демонстрират милосърдие и примирителност).

Любов. – Издигането на любовта в фетиш от дамите в действителност и поначало е хитроумно откритие, доколкото посредством идеализацията на това възприятие те усилват своята мощност и се показват в очите на мъжете за все по-страстно мечтани. Покрай хилядолетния табиет обаче да се превъзнася любовта се стигна до такава степен, че дамите се уловиха в личната си мрежа и не помниха въобще това в началото изобретение. Сега самите те са по-измамени и от мъжете и по тази причина страдат повече от разочарования, които съвсем неизбежно настъпват в живота на всяка жена – доколкото въобще тя има въображение и разсъдък, с цел да може да бъде излъгана и разочарована.

Кой страда повече? – След препирня и раздор сред мъж и жена едната страна страда най-вече от визията, че е наранила надълбоко другата, до момента в който тази страда най-вече от визията, че не е наранила задоволително колегата си, и по тази причина се мъчи благодарение на сълзи, хълцане и смутени физиономии да го натъжи в допълнение още повече.

Глупостта на родителите. – Най-грубите неточности в преценката за един човек се вършат от неговите родители: това е реалност, само че по какъв начин да си го разбираем? Дали родителите познават прекомерно добре детето и към този момент не могат да си сформират един повсеместен облик от разнородните му прояви? Прави усещане, че хора, прекосяващи непознати страни, обгръщат вярно общите, отличителни черти на един народ единствено в началния интервал от престоя си; колкото повече опознават народа, толкоз повече отвикват да виждат в него типичното и отличителното. Щом станат късогледи, те към този момент не са далекогледи. Нима родителите преценят неправилно детето си единствено тъй като в никакъв случай не са били на задоволително разстояние от него? Напълно друго би било следното пояснение: хората нормално не разсъждават към този момент за това, което е най-близко до тях, те просто го одобряват. Възможно е нормалната недомисленост на родителите да е повода, задето, един път заставени да преценят децата си, преценят по този начин погрешно.

Свободомислещият и бракът. – Дали свободомислещите биха живели с дами? В общи линии считам, че те като птиците вещатели от древността, като мислещи и говорещи истината на сегашното биха предпочели да летят сами.

Щастието на брака. – Всеки затвърден табиет образува и стяга към нас една все по-здрава мрежа от паяжини. Скоро обаче виждаме, че нишките са станали въжета и че ние самите седим в средата като паяк, който се е уловил в мрежата и би трябвало да се храни от личната си кръв. Ето по тази причина свободомислещият ненавижда всички привички и правила, всичко, което е трайно и открито, по тази причина той все още веднъж с болежка раздира мрежата към себе си; въпреки това да му предизвиква тъгите на безчет дребни и огромни рани, та нали би трябвало да изтръгне тия влакна от себе си, от своята плът и от своята душа. Той би трябвало да се научи да обича там, където до момента е ненавиждал, и противоположното. Да, за него няма да има нищо невероятно – да сее змийски зъби там, където преди е изливал обилно благодатта на своята доброта. От това към този момент личи дали е основан за благополучие в брака.

Прекалена непосредственост. – Ако живеем в прекомерна непосредственост с един човек, имаме възприятието, че все още веднъж похващаме с гола ръка някаква красива медна гравюра: и не щеш ли някой ден сред пръстите ни остава единствено пай грозна, зацапана хартия и нищо повече. Също и човешката душа след непрекъснато допиране най-после се захабява; най-малкото стартира да ни наподобява по този начин. Никога към този момент няма да забележим първичния й чист рисунък и хубост. Човек постоянно губи от прекомерно интимното другарство с дами и приятели; а тогава губи от време на време и перлата на живота си.

Приятни антагонисти. – Вродената податливост на дамите към умерено безбурно, хармонично и щастливо съчетаващо се битие и другарство, тяхното успокояващо и балансиращо въздействие сходно на зехтин върху океана на живота несъзнателно работи срещу героичния вътрешен порив на свободомислещия. Без да усетят, дамите са замязяли на човек, който отстранява на пътуващия минералог камъните от пътя, с цел да не се препъне в тях, когато в действителност той е тръгнал на път точно с цел да се препъне в тях.

Дисхармония на две благозвучия. – Жените желаят да служат и в това намират щастието си: а свободомислещият не желае да бъде обслужван и намира щастието си в това.

От: „ Човешко, прекомерно човешко ”, Фридрих Ницше (Menschliches, Allzumenschliches, 1878), изд. Захари Стоянов
Изображение: Portrait of Friedrich Nietzsche, 1905, by Edvard Munch