На инат, с глава в стената
Поредна „ решаваща “ седмица в договарянията за извеждането на Англия от Европейския съюз се обрисува да се окаже настоящата. И напълно да се объркат нещата. Главният договарящ за Европейски Съюз в процеса Мишел Барние посети в понеделник Лондон за диалози с английския си сътрудник Дейвид Дейвис и министър-председателя Тереза Мей и с едно-две изказвания пред медиите заля със студена вода част от имагинерните прогнози на политиците на Острова за живота оттатък Брекзит. Което несъмнено, както всичко към цялата сага, стана по избор на британците.
През уикенда фракцията за „ корав “ Брекзит в партията на консерваторите принуди премиера Мей да обещае обществено, че при всеки един вид на излизане от Европейски Съюз, страната изрично няма да е част от Митническия съюз. Каквото и да се случи след 29 март 2019-а, без значение дали към момента тя е отпред – не! И по този начин се случи – от кабинета се заклеха алегорично, че Брекзит значи отвън Митническия съюз и това ще е в полза на Англия в крайното съглашение с Европейски Съюз. За да пристигна ден по-късно Мишел Барние и върху това изказване на държавното управление да изясни, че в случай че страната е по едно и също време отвън Единния пазар и общото тарифно съглашение, няма по какъв начин да не претърпи търговски загуби от пречките, които сама се пробва да си сътвори. Логично, нали! Барние пожела триумф на двата екипа, които започнаха във вторник в Брюксел първия кръг от втората глава по договарянията – точно комерсиалната част, за която Лондон толкоз подвига звук от началото на сагата и си потегли. Несъмнено наясно, че и този път никаква съответна работа няма да бъде свършена. Най-малкото тъй като 19 месеца след референдума от юни 2016 година английските политици не престават да не са наясно, какво тъкмо желаят като резултат и по какъв начин чакат да наподобяват бъдещите им връзки с Европейски Съюз оттатък Брекзит.
Което и самите те признават, въпреки и това да не им прави доста работа. Правителството на Тереза Мей би трябвало да края на седмицата да показа обществено своята преговорна позиция, за това какво Лондон желае да е „ окончателното положение “ (end-state) на връзките с Европейски Съюз след Брекзит. Натъртвам на „ деветнадесет месеца по-късно “. Според наблюдаващи на Острова обаче е доста евентуално министрите в кабинета, които съставляват двете фракции за „ корав “ и „ мек “ Брекзит в партията на Тереза Мей, да не съумеят да реализират единодушие до края на седмицата и оповестяването на позицията да остане за идната.
В Брюксел в това време изобщо не са си губили времето за тези 19 месеца (или най-малко за последния месец и половина, откогато беше затворена първата глава) и са си създали доста ясно сметките. Както стана ясно от изтекли в сряда публични документи, съгласно които Англия може да бъде обект на наказания от Европейски Съюз след Брекзит, по време на преходния интервал до края на 2020 година, в случай че не дава отговор на условията на Единния пазар и Митническия съюз.
За да ги заболи британците напълно, отново в сряда, в медии на Острова беше оповестено теоретично проучване на Университета в Есекс, съгласно което даже и Лондон да успее да реализира нови съглашения за свободна търговия с всички огромни европейски стопански системи след Брекзит, това ще докара до спад в износа на английската хранителна и текстилна индустрия, надлежно с 30 % и 34 %, в случай че са изправени пред ограничавания на главните им пазари в страните от Европейски Съюз. В композиция с пагубните държавни прогнози изтекли в медиите предходната седмица, които посочваха, че даже да реализира Лондон комерсиално съглашение с Европейски Съюз за след Брекзит, икономическият растеж на Англия ще се забави с до 5 % за идващите 15 години, вероятността става все по-мрачна и по-мрачна. Ако изоставен Европейски Съюз без договорка, по този начин наречения „ корав “ Брекзит, забавянето ще е с до 8 на 100 за 15 години. Дори мечтаното бъдещо съглашение за свободна търговия със Съединени американски щати няма да способства за ограничение на резултата с повече от 0,2 % за интервала.
Всичко това несъмнено разбунва духовете в консервативната партия на Тереза Май, където вътрешното разединение рискува скоро да коства политическия скалп на премиера. Макар и да показва учудваща резистентност като водач, през последните близо две години, за мястото й се гласят полу-открито не един и двама от по-видните й сътрудници измежду торите. А и измежду министрите в кабинета й, изключително в лицето на английския първи посланик Борис Джонсън, за който се счита че надали не, е съдбоносен някой ден да застане отпред на консерваторите и страната, по образеца на персоналния му кумир – Уинстън Чърчил. Редица наблюдаващи вършат съпоставяне със обстановката в която се намира Тереза Мей в този момент, с тази на английския министър председател Джон Мейджър през 1995 година, когато след серия кавги и вътрешни крамоли измежду консерваторите последният се отдръпва от поста на партиен водач, с цел да провокира вътрешнопартийни избори. Разликата е, че в случай че Мей предприеме сходен ход в този момент, съществено рискува да загуби – било то против Джонсън, против необикновено комичния (но единствено на пръв поглед) и все по-популярен персонаж на Джейкъб Рийс-Мог, или против по-утвърденото в медиите на Острова лице на фракцията за „ мек “ Брекзит, Ана Субри. А може и да се стигне даже до предварителни избори, което след избавените на косъм през 2017 година съгласно множеството прогнози неизбежно ще качи на власт лейбъристите на Джереми Корбин.
Човекът от ХІХ век
Не единствено за нас, от тази страна на континента, джентълменът на фотографията наподобява на участник в исторически филм. Един от най-видните бранители на “твърдия ” Брекзит в партията на торите, евентуален неин водач и може би някой ден министър председател на Англия, самоходното въплъщение на думата “британски реакционер ”, Джейкъб Рийс-Мог е прочут с не едно и две обществено оповестени архаични визии за брака, абортите, морала като цяло и светът изобщо. До степен да си издейства прозвището в медиите “депутатът, представляващ ХІХ век ” (the MP for ХІХ-th century). Британският комизъм въпреки всичко е легендарен.
През уикенда фракцията за „ корав “ Брекзит в партията на консерваторите принуди премиера Мей да обещае обществено, че при всеки един вид на излизане от Европейски Съюз, страната изрично няма да е част от Митническия съюз. Каквото и да се случи след 29 март 2019-а, без значение дали към момента тя е отпред – не! И по този начин се случи – от кабинета се заклеха алегорично, че Брекзит значи отвън Митническия съюз и това ще е в полза на Англия в крайното съглашение с Европейски Съюз. За да пристигна ден по-късно Мишел Барние и върху това изказване на държавното управление да изясни, че в случай че страната е по едно и също време отвън Единния пазар и общото тарифно съглашение, няма по какъв начин да не претърпи търговски загуби от пречките, които сама се пробва да си сътвори. Логично, нали! Барние пожела триумф на двата екипа, които започнаха във вторник в Брюксел първия кръг от втората глава по договарянията – точно комерсиалната част, за която Лондон толкоз подвига звук от началото на сагата и си потегли. Несъмнено наясно, че и този път никаква съответна работа няма да бъде свършена. Най-малкото тъй като 19 месеца след референдума от юни 2016 година английските политици не престават да не са наясно, какво тъкмо желаят като резултат и по какъв начин чакат да наподобяват бъдещите им връзки с Европейски Съюз оттатък Брекзит.
Което и самите те признават, въпреки и това да не им прави доста работа. Правителството на Тереза Мей би трябвало да края на седмицата да показа обществено своята преговорна позиция, за това какво Лондон желае да е „ окончателното положение “ (end-state) на връзките с Европейски Съюз след Брекзит. Натъртвам на „ деветнадесет месеца по-късно “. Според наблюдаващи на Острова обаче е доста евентуално министрите в кабинета, които съставляват двете фракции за „ корав “ и „ мек “ Брекзит в партията на Тереза Мей, да не съумеят да реализират единодушие до края на седмицата и оповестяването на позицията да остане за идната.
В Брюксел в това време изобщо не са си губили времето за тези 19 месеца (или най-малко за последния месец и половина, откогато беше затворена първата глава) и са си създали доста ясно сметките. Както стана ясно от изтекли в сряда публични документи, съгласно които Англия може да бъде обект на наказания от Европейски Съюз след Брекзит, по време на преходния интервал до края на 2020 година, в случай че не дава отговор на условията на Единния пазар и Митническия съюз.
За да ги заболи британците напълно, отново в сряда, в медии на Острова беше оповестено теоретично проучване на Университета в Есекс, съгласно което даже и Лондон да успее да реализира нови съглашения за свободна търговия с всички огромни европейски стопански системи след Брекзит, това ще докара до спад в износа на английската хранителна и текстилна индустрия, надлежно с 30 % и 34 %, в случай че са изправени пред ограничавания на главните им пазари в страните от Европейски Съюз. В композиция с пагубните държавни прогнози изтекли в медиите предходната седмица, които посочваха, че даже да реализира Лондон комерсиално съглашение с Европейски Съюз за след Брекзит, икономическият растеж на Англия ще се забави с до 5 % за идващите 15 години, вероятността става все по-мрачна и по-мрачна. Ако изоставен Европейски Съюз без договорка, по този начин наречения „ корав “ Брекзит, забавянето ще е с до 8 на 100 за 15 години. Дори мечтаното бъдещо съглашение за свободна търговия със Съединени американски щати няма да способства за ограничение на резултата с повече от 0,2 % за интервала.
Всичко това несъмнено разбунва духовете в консервативната партия на Тереза Май, където вътрешното разединение рискува скоро да коства политическия скалп на премиера. Макар и да показва учудваща резистентност като водач, през последните близо две години, за мястото й се гласят полу-открито не един и двама от по-видните й сътрудници измежду торите. А и измежду министрите в кабинета й, изключително в лицето на английския първи посланик Борис Джонсън, за който се счита че надали не, е съдбоносен някой ден да застане отпред на консерваторите и страната, по образеца на персоналния му кумир – Уинстън Чърчил. Редица наблюдаващи вършат съпоставяне със обстановката в която се намира Тереза Мей в този момент, с тази на английския министър председател Джон Мейджър през 1995 година, когато след серия кавги и вътрешни крамоли измежду консерваторите последният се отдръпва от поста на партиен водач, с цел да провокира вътрешнопартийни избори. Разликата е, че в случай че Мей предприеме сходен ход в този момент, съществено рискува да загуби – било то против Джонсън, против необикновено комичния (но единствено на пръв поглед) и все по-популярен персонаж на Джейкъб Рийс-Мог, или против по-утвърденото в медиите на Острова лице на фракцията за „ мек “ Брекзит, Ана Субри. А може и да се стигне даже до предварителни избори, което след избавените на косъм през 2017 година съгласно множеството прогнози неизбежно ще качи на власт лейбъристите на Джереми Корбин.
Човекът от ХІХ век
Не единствено за нас, от тази страна на континента, джентълменът на фотографията наподобява на участник в исторически филм. Един от най-видните бранители на “твърдия ” Брекзит в партията на торите, евентуален неин водач и може би някой ден министър председател на Англия, самоходното въплъщение на думата “британски реакционер ”, Джейкъб Рийс-Мог е прочут с не едно и две обществено оповестени архаични визии за брака, абортите, морала като цяло и светът изобщо. До степен да си издейства прозвището в медиите “депутатът, представляващ ХІХ век ” (the MP for ХІХ-th century). Британският комизъм въпреки всичко е легендарен.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ