Популярно е схващането у нас, че за да забогатее българинът

Популярно е схващането у нас, че с цел да забогатее българинът и да настигне средностатистическия европеец, е нужен доста по-висок ритъм на стопански напредък. Не в границите на 3-4% на година, а най-малко два пъти по-бързо. Защо не като Китай от първото десетилетие на 21 век, когато растежът там беше в границите на 10% на година? Подобно разбиране е годно, само че то пропуща нещо извънредно значимо.

Устойчивото замогване и настигане на средностатистическия европеец изисква не просто интензивен напредък, само че и неналичието за дълъг интервал от време на огромен макроикономически неуспех. В исторически проект България се е препъвала не толкоз в ниския напредък, колкото в поредицата от макроикономически провали, написа икономистът Петър Ганев в.

Последното е изключително правилно за годините на прехода. Това, което характеризира целия преход, не беше бавният напредък, а големият макроикономически неуспех през 90-те години. Нещо, което не се следи в други страни в Централна и Източна Европа и в този момент те са много по-напред. Последните 20 години, въпреки това, демонстрират, че подемът е резистентен тогава, когато се натрупат години на макроикономическа непоклатимост и относително непрекъснат напредък. Средният растеж на стопанската система на България за тези 20 години е точно в границите на 3-4%, което докара до действително удвояване на стопанската система на страната. Да, преди 2008 година имаше и години с над 6% растеж, само че те бяха поправени от Голямата криза. Това, което е значимо е, че за последните 20 години имаме 19 години на стопански напредък.


С 30% ще бъдат нараснали заплатите на над 33 000 служители в...

Неведнъж сме посочвали, че този резистентен напредък е вероятен заради съществуването на някои макроикономически котви. Двете съществени са постоянните пари (валутен борд) и рационалната фискална политика (без огромни дефицити). И двете котви изискват непрекъсната отбрана от всевъзможни популисти и фискални илюзионисти. Въпреки това те са в действие към този момент 20 години. Може да се спори за успеваемостта на една или друга бюджетна стратегия, да се разясняват най-различни образци за тотално хабене на средства, само че фискалната макро котва се държи и това дава резултат. Ефектът на макро стабилността бие даже прахосването на родната администрация.

Има обаче и една трета макро котва, която не постоянно се загатва, защото е напълно базова. Това е конституционната уредба в страната, върху която стъпва цялата нормативна рамка на стопанския живот. Свободата на стопанска самодейност, неприкосновеността на частната благосъстоятелност и закрилата на вложенията са единствено част от текстовете в Конституцията, които дават основата на стопанските връзки у нас. Държавният бюджет също стъпва на конституционни текстове – там да вземем за пример е записано, че учебното образование е наложително, а главното и приблизително обучение в държавните и общинските учебни заведения е гратис. Това не е политика на дадена партия, а парламентарен текст.

През годините е имало голям брой полемики за възможни промени в Конституцията на страната. Текстовете, които касаят стопанските връзки или бюджетните задължения на страната, по-скоро са оставали настрана от тези диспути. Каква да е ролята на президента, позволява ли се нарушаване в правилото на разделяне на управляващите посредством политическа обязаност на съда и прокуратурата или кой да е броят на депутатите са извънредно значими въпроси, само че те не трансформират конституционната уредба на стопанския живот или на бюджета на страната. От позиция на рамката на стопанския живот Конституцията по всичко проличава си работи. Мнения може да има по разнообразни тематики, само че те са по съответни текстове и подлежат на смяна и от нормално Народно заседание. Написването на нова конституция обаче слага всичко на масата.


Ключов миг тук е, че в случай че бъдат импортирани промени в съответни текстове на Конституцията – да вземем за пример за правосъдната власт, и се свика Велико национално заседание, то би следвало да се занимава единствено с тези текстове. Всички други текстове следва да бъдат неприкосновени. Сега имаме предложение за сякаш нова конституция, което значи, че в границите на Велико национално заседание всичко ще предстои на оферти, разискване, търгуване и така нататък Можем единствено да си представим какви безумни стопански и бюджетни текстове ще стартират да се оферират. Защо да вземем за пример висшето обучение да не е гратис? Гаранция, че някой ще го предложи. Трябва просто да се махнат три думи от член 53, алинея 3 от Конституцията и безплатното висше обучение ще е реалност.

Ясно е, че никой няма да отстрани частната благосъстоятелност или нещо такова от главния закон. Дори и дребни редакции на текстове обаче могат да доведат до съществени промени в стопанската среда. Ето да вземем за пример сега страната не може да отнеме парите на жителите от втория пенсионен дирек и да ги употребява за обществени цели. Защото са персонални – разбирай неприкосновени, и тъй като " актуалната конституционна страна не позволява обществената страна да се развива за сметка и в ущърб на правовата страна ".



Последното е отпратка към преамбюла на настоящата Конституцията и е откъс от решението на Конституционния съд от 2011 година, когато бяха отнети персонални спестявания от професионалните пенсионни фондове. Никой не може да подсигурява, че в една нова конституция това ще е по този начин. Ако да вземем за пример се пренапише член 51 от актуалната и публичното обезпечаване стане от право в обвързване, и се направи отпратка към споразумяване на това обвързване със закон – дали конституционната отбрана на персоналните партиди ще е същата?

Макроикономическата непоклатимост, която е реалност през последните 20 години, не беше съществено разтърсена нито от последната огромна финансова рецесия, нито от банкрута на КТБ и политическата неустойчивост, нито в този момент от ковид. Малко са ходовете, които можем да създадем, с цел да си разклатим макро котвите сами. Свикването на Велико национално заседание и писането на нова конституция несъмнено е едно от тях.

Протести, оставки, служебни кабинети, избори – всичко това сме го гледали и то носи по-скоро лимитирани опасности върху макро котвите. Обикновено при длъжностен кабинет огромният фокус е върху бюджета и, общо взето, до момента всички се оправиха. " Нова " конституция е различен филм – там всичко е на карта и предстои на търгуване. Икономиката няма потребност от сходни безумия.