Езикови бариери
Понякога това, което ни пречи, не е толкоз комплицирано. Но се получават комплицирани последици, от които вадим неправилни заключения. Зъб за зъб – това е тематиката на 90 % от всички литературни и кино произведения. Най-старата приказка на света. Първо дяволът си отмъщава на Адам и Ева, тъй като им завидял. По-късно Каин отмъщава на Авел, тъй като изпитал ревнивост. Отмъщението е остаряло колкото човешкия жанр. Ще ви напомня една история, която е нормално продължение на тези най-първи истории за възмездие, само че в това време е и нещо по-различно. Защото това, което движи основния воин, не е просто желанието да накаже, да си отмъсти, както е, да речем, в „ Илиада “. Може би сте я чели или чували из медиите, само че все пак ще ви я преразкажа, тъй като по този начин би трябвало. Минала е, забравена е, а сходни истории не трябва да се не помнят.
Мъст – какъв брой сочна дума. Как лепне по устните, неферментирал сок от грозде. Мъстиш го, мачкаш го, то протича на тънка бликам. Колко му се услажда на човек даже единствено да мисли за отмъщението. След като го извърши, го заболява глава – като от препиване с младо непревряло вино. Vengeance, revenge – на британски също звучи внушително. Това е една от най-важните думи. Една от думите, които Новият завет желае да забравим. Много е елементарно да подходим към историята единствено от тази позиция. Всичко би било толкоз ясно, без никакви затруднения и нюанси. Но огромният проблем съгласно мен е още веднъж старозаветен и се назовава Вавилон. Онзи Вавилон, който носим на всички места със себе си и е неотменима част от душите ни.
Вечерта на 1 против 2 юли 2002 година аероплан Ту-154 на Башкирски авиолинии извършва полет от Москва за Барселона. На борда са 52 деца, 5 възрастни и 12 души екипаж. Общо 69 човешки същества. Над територията на Швейцария наземното обслужване на полета се прави от швейцарската компания Sky Guide. Служителите на компанията демонстрират немарливост в този ден, не извършват професионално своите служебни отговорности, карат я леко и неангажиращо, промяната не е натоварена, полетите са малко. В контролната кула дежурен е датчанинът Петер Нилсен на 36 години. Поради небрежност той не вижда рисковата непосредственост сред Ту-154 и Боинг 747 на куриерската компания DHL. Не съумява да предизвести водачите, те чакат неговата реакция, тъй като защитните системи на самолетите ги предизвестяват за заплахата. Инструкциите, които идват от него, са спорни. Грешката му коства 71 живота. Без да желае се трансформира в всеобщ палач. И този факт остава да му тежи като камък на шията. Всеки естествен човек би се побъркал на негово място. Побърква се и той, естествен човек е.
Виталий Калоев е кавказец, инженер на 46 години, който работи в Барселона по покана от испанска компания. Той чака жена си и двете си деца, които намират свободни места само за този полет, другите деца в самолета отиват на лятна отмора със своите ръководители. Когато му оповестяват за злополуката, Виталий лети неотложно до Цюрих, оттова се добира до Юберлинген и се включва в издирването на телата на починалите. Открива дъщеричката си Диана на 4 години и недалече от нея братчето ù Константин на 11. Идентифицират и брачната половинка му Светлана на 44. Виталий откарва телата им във Владикавказ, където ги погребва. Издига монумент над гробовете им, който можете да откриете в гугъл по неговото име. И заживява край тях. Буквално. Спи там, край паметника. Спира да се бръсне, съвсем не се храни. До вниманието му не доближават поднесените думи на опрощение от швейцарската компания в един дребен немски вестник. Никой в Русия въобще не схваща, че Скайгайд са поели отговорността и са признали виновността си.
Тогава Виталий почва да написа писма, желае среща с управлението и с индивида, виновен за злополуката. Желанието му е просто – Нилсен и Скайгайд да заявят пред медиите, че грешката е лична, тяхна и че съжаляват за гибелта на толкоз доста хора, толкоз доста деца, толкоз доста очаквания. Вместо това му оферират нещо прекомерно прагматично и немско – отплата в общ размер 160 хиляди швейцарски франка. Само че такова предложение би било задоволително за някой представител на друга просвета, не и за кавказец. За него то звучи обидно и долива масло в огъня на яростта му. И още веднъж насочва своето искане – шефовете на Скайгайд и Нилсен да застанат пред камерите и да заявят изрично своето самопризнание. Да кажат, че са отговорни. Да изискат амнистия. Това са две разнообразни неща – паричната отплата и молбата за амнистия. Не знам дали скандинавският и немският разум могат да проумеят разликата. Не съм сигурен въобще в способността им да осъзнават претекстовете на Виталий. Въпреки всичко се организира една среща сред Алан Росер, един от шефовете на компанията, и Калоев. Росер не знае какво да каже, макар наличието на преводач. Думите по този начин и остават неизречени.
Година и половина по-късно думи на разкайване по този начин и не са казани. Виталий потегля самичък за Швейцария, открива адреса на Нилсен от телефонния справочник и отива при него. Не е желал да става палач. Носи нож в себе си като всеки кавказец, не го е взел преднамерено, с цел да го употребява. Нилсен е изплашен от брадатия чужд, не схваща какво му приказва и за какво е пристигнал. Виталий пробва да се показа на испански. После изважда фотография на своето семейство и я демонстрира на Нилсен. Навира я в очите му. Нилсен е уплашен, пробва се да го изгони, може би го е взел за бедняк или вманиачен. Със сигурност е било миг на лудост. И за двамата. Нилсен е бутнал ръката на Виталий. Хванал е фотографията и я е хвърлил. Тогава всички дяволи са се съсредоточили във върха на ножа. Нилсен не е можел да допуска, че този човек в действителност е правил многократни опити да се срещне с него публично. В своята домашна конюнктура може би се е тормозил и за децата си, които стоели наоколо. Типичните западни хора, немци, швейцарци, скандинавци се опасяват от брадатите източни хора с орлови носове.
Тази липса на връзка е довела до развръзката. Забавената и надменна скандинавска реакция се е сблъскала фронтално с кавказкото самолюбие, откровеност и несдържаност. Извинявай! Виновен съм! Само тези думи можеха да спасят Нилсен. Изречени или показани с жестове тези думи щяха да запазят живота му.
16 прободни рани са преброили патоанатомите по тялото му. Виталий е мултиплицирал страданието, като го е предал и на децата на Нилсен, очевидци на убийството. Отмъщението не му носи покой. Не се крие. Осъждат го на 8 години затвор, освобождават го през 2008, след 4 години. Завръща се в Осетия. Трагедията му въодушевява и Холивуд, само че филмът с Шварценегер е прекомерно слаб и постен. И не приказва за най-главното. За езиковите ни бариери.
В деня прошката, преди началото на Великия Пост, ни се постанова да мислим за това, за оня Вавилон, дето ни мъчи от вътрешната страна и не ни разрешава да разбираме другия. Но в случай че преодолеем бариерите си и изречем на глас ония вълшебни думи, светът ще стане по-добър.
Мъст – какъв брой сочна дума. Как лепне по устните, неферментирал сок от грозде. Мъстиш го, мачкаш го, то протича на тънка бликам. Колко му се услажда на човек даже единствено да мисли за отмъщението. След като го извърши, го заболява глава – като от препиване с младо непревряло вино. Vengeance, revenge – на британски също звучи внушително. Това е една от най-важните думи. Една от думите, които Новият завет желае да забравим. Много е елементарно да подходим към историята единствено от тази позиция. Всичко би било толкоз ясно, без никакви затруднения и нюанси. Но огромният проблем съгласно мен е още веднъж старозаветен и се назовава Вавилон. Онзи Вавилон, който носим на всички места със себе си и е неотменима част от душите ни.
Вечерта на 1 против 2 юли 2002 година аероплан Ту-154 на Башкирски авиолинии извършва полет от Москва за Барселона. На борда са 52 деца, 5 възрастни и 12 души екипаж. Общо 69 човешки същества. Над територията на Швейцария наземното обслужване на полета се прави от швейцарската компания Sky Guide. Служителите на компанията демонстрират немарливост в този ден, не извършват професионално своите служебни отговорности, карат я леко и неангажиращо, промяната не е натоварена, полетите са малко. В контролната кула дежурен е датчанинът Петер Нилсен на 36 години. Поради небрежност той не вижда рисковата непосредственост сред Ту-154 и Боинг 747 на куриерската компания DHL. Не съумява да предизвести водачите, те чакат неговата реакция, тъй като защитните системи на самолетите ги предизвестяват за заплахата. Инструкциите, които идват от него, са спорни. Грешката му коства 71 живота. Без да желае се трансформира в всеобщ палач. И този факт остава да му тежи като камък на шията. Всеки естествен човек би се побъркал на негово място. Побърква се и той, естествен човек е.
Виталий Калоев е кавказец, инженер на 46 години, който работи в Барселона по покана от испанска компания. Той чака жена си и двете си деца, които намират свободни места само за този полет, другите деца в самолета отиват на лятна отмора със своите ръководители. Когато му оповестяват за злополуката, Виталий лети неотложно до Цюрих, оттова се добира до Юберлинген и се включва в издирването на телата на починалите. Открива дъщеричката си Диана на 4 години и недалече от нея братчето ù Константин на 11. Идентифицират и брачната половинка му Светлана на 44. Виталий откарва телата им във Владикавказ, където ги погребва. Издига монумент над гробовете им, който можете да откриете в гугъл по неговото име. И заживява край тях. Буквално. Спи там, край паметника. Спира да се бръсне, съвсем не се храни. До вниманието му не доближават поднесените думи на опрощение от швейцарската компания в един дребен немски вестник. Никой в Русия въобще не схваща, че Скайгайд са поели отговорността и са признали виновността си.
Тогава Виталий почва да написа писма, желае среща с управлението и с индивида, виновен за злополуката. Желанието му е просто – Нилсен и Скайгайд да заявят пред медиите, че грешката е лична, тяхна и че съжаляват за гибелта на толкоз доста хора, толкоз доста деца, толкоз доста очаквания. Вместо това му оферират нещо прекомерно прагматично и немско – отплата в общ размер 160 хиляди швейцарски франка. Само че такова предложение би било задоволително за някой представител на друга просвета, не и за кавказец. За него то звучи обидно и долива масло в огъня на яростта му. И още веднъж насочва своето искане – шефовете на Скайгайд и Нилсен да застанат пред камерите и да заявят изрично своето самопризнание. Да кажат, че са отговорни. Да изискат амнистия. Това са две разнообразни неща – паричната отплата и молбата за амнистия. Не знам дали скандинавският и немският разум могат да проумеят разликата. Не съм сигурен въобще в способността им да осъзнават претекстовете на Виталий. Въпреки всичко се организира една среща сред Алан Росер, един от шефовете на компанията, и Калоев. Росер не знае какво да каже, макар наличието на преводач. Думите по този начин и остават неизречени.
Година и половина по-късно думи на разкайване по този начин и не са казани. Виталий потегля самичък за Швейцария, открива адреса на Нилсен от телефонния справочник и отива при него. Не е желал да става палач. Носи нож в себе си като всеки кавказец, не го е взел преднамерено, с цел да го употребява. Нилсен е изплашен от брадатия чужд, не схваща какво му приказва и за какво е пристигнал. Виталий пробва да се показа на испански. После изважда фотография на своето семейство и я демонстрира на Нилсен. Навира я в очите му. Нилсен е уплашен, пробва се да го изгони, може би го е взел за бедняк или вманиачен. Със сигурност е било миг на лудост. И за двамата. Нилсен е бутнал ръката на Виталий. Хванал е фотографията и я е хвърлил. Тогава всички дяволи са се съсредоточили във върха на ножа. Нилсен не е можел да допуска, че този човек в действителност е правил многократни опити да се срещне с него публично. В своята домашна конюнктура може би се е тормозил и за децата си, които стоели наоколо. Типичните западни хора, немци, швейцарци, скандинавци се опасяват от брадатите източни хора с орлови носове.
Тази липса на връзка е довела до развръзката. Забавената и надменна скандинавска реакция се е сблъскала фронтално с кавказкото самолюбие, откровеност и несдържаност. Извинявай! Виновен съм! Само тези думи можеха да спасят Нилсен. Изречени или показани с жестове тези думи щяха да запазят живота му.
16 прободни рани са преброили патоанатомите по тялото му. Виталий е мултиплицирал страданието, като го е предал и на децата на Нилсен, очевидци на убийството. Отмъщението не му носи покой. Не се крие. Осъждат го на 8 години затвор, освобождават го през 2008, след 4 години. Завръща се в Осетия. Трагедията му въодушевява и Холивуд, само че филмът с Шварценегер е прекомерно слаб и постен. И не приказва за най-главното. За езиковите ни бариери.
В деня прошката, преди началото на Великия Пост, ни се постанова да мислим за това, за оня Вавилон, дето ни мъчи от вътрешната страна и не ни разрешава да разбираме другия. Но в случай че преодолеем бариерите си и изречем на глас ония вълшебни думи, светът ще стане по-добър.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ