Защо Бог ни дава изпитания?
Понякога, когато съм в църквата се чудя за какво на някои хора всичко им е наред, до момента в който при други е тъкмо противоположното – нещата са зле. През годините съм виждал по какъв начин хората идват на черква и по какъв начин я напущат, по какъв начин хората намират избавление и по какъв начин падат. А някои падат и стават, има и такива случаи.
Ако вземем поради интервала от малко повече от 10 години, тогава ще има повече от 100 от тези хора, които са пристигнали на черква. И къде отидоха, за какво не останаха в църквата с Бога?
Имаше едно семейство вярващи. Един ден си потеглиха от църквата. Предисторията е следната. Човекът преди да пристигна при Бога е бил наркоман. След това минал през рехабилитационен център, отказал се от това пагубно дело, повярвал в Бог, разкаял се за греховете си и всичко изглеждало наред.
И фамилията му идваше. Майка му пееше в хора, брат му беше по време на богослуженията. Животът наподобява му се нареждаше. Първо работеше на ишлеме, а по-късно отвори личен бизнес. И бизнесът му потегли нагоре и към този момент всичко изглеждаше наред.
Създаде семейство, родиха му се деца. Но откакто напусна църквата, цялото му семейство го последва. Отначало той идваше единствено на празници, а по-късно изчезна изцяло.
Веднъж срещнах брат му и попитах – за какво по този начин? В отговор чух – нямал сили да бъде набожен.
Разбира се, цялата черква, енориашите се молеха за това семейство дълго време, само че нищо не се промени. И за какво? Често задавам този въпрос. Може би онази точка към този момент е премината – точката на невръщане, когато даже Бог не може да те върне, или има някаква друга причина?
Има и други случаи, когато човек е набожен и неприятностите непрестанно се изсипват върху него ту от едната, ту от другата страна. И човек единствено укрепва във вярата. Може би тези проби се дават, с цел да се държи човек покрай Бога?
В края на краищата, когато всичко е наред, постоянно хората, които се считат за вярващи, не помнят за Бога и когато се случи нещо неприятно, даже невярващите, без да му придават значение, загатват Бога в изявленията си и постоянно Го зоват.
Как мислите – за какво на хората се дават тествания и има ли точка без връщане, след която към този момент не могат да се върнат при Бога?
