Eвтините, но гениални оръжия, които промениха войната
Понякога, без значение какъв брой умела в тактиките е една военна мощ, в случай че ненадейно се появи съперник с изключително усъвършенствано или способно оръжие, игралното поле може бързо да се изравни. Докато множеството модерни борби се водят с релативно сходно съоръжение, двете страни нормално са в обезверена конкуренция да се надцакат една друга.
Като образец за опциите на едно задоволително мощно оръжие дано вземем 30 спартански воини. Тези войни се образоват години наред и епохи наред са едни от най-елитните бойци. Сега дайте картечница и доста муниции на някой напълно елементарен, необразован човек. С едноминутна проява по какъв начин работи оръжието, този безспорен аматьор във военното дело евентуално ще завоюва борба с 30-те спартанци.
Оръжията са, несъмнено, извънредно значим фактор за триумфа на една мощ. Ето някои от най-гениалните от тях, правени в миналото. За този лист взехме решение да се съсредоточим върху оръжия, които са евтини и лесни за направа, като в същото време оферират както нападателен, по този начин и защитителен прогрес.
Когато англичаните основават дългия лък през Средновековието, те се снабдяват с извънредно способно оръжие. Както подсказва името, лъкът е дълъг – съвсем два метра – и затова извънредно мощен. Британските стрелци използваха дългия лък против французите в борбата при Agincourt и макар че бяха доста превъзхождани, съумяха да опустошат френските войски.
Лъковете са задоволително мощни, с цел да изстрелват особено проектирани стрели напряко през бронята на рицарите. Поради дървената им структура през днешния ден не са останали от тях от средновековния интервал, само че знаем, че обсегът им евентуално е бил към 300 метра, според от стрелеца и стрелите.
Пилумът е преосмисляне от страна на Римската империя на класическото копие. Копия под някаква форма се употребяват, почти откогато съществуват хората; знае се, че даже шимпанзетата основават принадлежности, сходни на копия! То е просто, само че дейно оръжие, което може да се употребява от близко или от разстояние, като защищава оператора си от врага с меч или сопа.
Въпреки това копията за мятане имат един спорен минус: те могат да бъдат употребени и от съперника. Римската империя най-сетне взема решение този проблем с пилума. Между твърдия завършек на това копие и дръжката му има дълга, тънка част, направена от мек метал. Така пилумът лети напряко откакто се хвърли, само че меката част ще се огъне при удар и към този момент копието няма да може да се употребява.
В началото на Втората международна война Англия е изложена на сериозен риск от немска инвазия. Търговското мореплаване е от решаващо значение за поддържането на армията и изхранването на популацията, само че германците не стопират да тормозят тези кораби. Страната има доста малко свободни запаси, с цел да ги въоръжи с стандартни оръжия и също толкоз малко хора, които да ги инсталират и ръководят.
За да им се даде въпреки всичко нещо, с което да се борят, Холман, производител на принадлежности от Корнуолл, изобретява така наречен Оръжие Холман (Holman Projector). Това устройство съставлява пневматичен минохвъргач, който употребява пара или сбит въздух за изстрелване на снаряди по самолети. Тъй като самолетът би трябвало да заходи към задачата си ниско и относително постепенно, с цел да усилят възможностите си за попадение, минохвъргачът може да обезпечи някаква форма на отбрана, пък била тя и минимална – нещо е по-добре от нищо.
Идеята е снарядите или да изплашат атакуващия аероплан, или да го принудят да нападна от по-голяма височина, увеличавайки възможностите да не уцели.
Обикновеният остарял огън е и евентуално постоянно ще бъде потребен инструмент, само че Византийската империя го прави още по-добър. По време на военноморските конфликти огънят е едно от най-ценните оръжия, защото работи добре против мощно запалимите кораби от това време. Резултатът от уговорките постоянно се дефинира от това какъв брой дейно е употребен огънят; а Византийската империя свежда потреблението му до изкуство.
Те употребяват така наречен Гръцки огън – примитивно оръжие, което бълва огън, който враговете им не можеха да спрат. Въпреки че малко се знае за устройството, в това число по какъв начин е направено или от какво даже се състои запалимата примес, доста източници приказват за него. Твърди се, че огънят от това оръжие гори даже във вода и е на практика невероятно да бъде сподавен.
