Народният съд от 1 февруари 1945 година - Неизживяната българска трагедия!
Народният съд изпраща на разстрел 150 души от елита на България
На 1 февруари се навършват 81 години от кървавия ден, когато се произнасят най-масовите смъртни присъди в българската история.
Тогава през 1945-а Първи и Втори състав на т.нар. Народен съд изпращат на разстрел към 150 души от българския политически и боен хайлайф. След екзекутираните са трима царски регенти, трима министър-председатели, депутати, висши военни и царски съветници.
За интервала 20 декември 1944 година - 2 април 1945 година съдилищата на Народния съд издават общо 2816 смъртни присъди. За по-малко от четири месеца са задържани 28 630 души (това са публични данни, а съгласно откриватели те са доста повече).
Обвинения са повдигнати на близо 11 000 души, а на 9155 от тях са произнесени присъди. Военният, политическият и част от интелектуалният хайлайф на нацията отпреди войната в действителност е погубен.
По време на Нюрнбергския развой против Националсоциалистическата партия в Германия са издадени 12 смъртни присъди.
Сред убитите е братът на цар Борис III - княз Кирил Преславски, един от регентите на малолетния тогава цар Симеон II.
Разстреляни са и тримата министър председатели - Богдан Филов, Добри Божилов и Иван Багрянов. Богдан Филов също е регент по това време. Третият регент - военачалник Никола Михов, също е измежду свиреп умъртвените.
Между наказаните на гибел са и 22 министри, 8 царски съветници, 67 депутати, 47 генерали и полковници. На пожизнен затвор са наказани 4 някогашни министри (Михаил Арнаудов, Константин Муравиев, Вергил Димов, Руси Русев), 2 царски съветници, 22 депутати, няколко професори и други.
С право назовават Народния съд неизживяната покруса на българския народ. Той стартира да работи, откакто на 30 септември 1944 година Министерският съвет приема Наредба-закон за съдене от Народен съд виновниците за замесване България в Световната война против Съюзените нации и за злодеянията, свързани с нея. Още в този ден ръководителят на Народния комитет на Отечествения фронт (ОФ) Цола Драгойчева е инструктирана да поеме цялата подготвителна работа по организацията на Народния съд. Така би трябвало да се сътвори визията, че той е дело на всички партии, влизащи в Отечествен фронт, и се поддържа от необятни публични среди.
В началото на октомври 1944 година Отечествен фронт стартира да изпраща следователи по места за осъществяване на дознанията по отношение на Народния съд. Те са утвърдени авансово от Централен комитет на Българската работническа партия (комунисти).
Някои откриватели показват минимум 18 000 жертви на комунистическия гнет - убити и безследно изчезнали - в първите месеци на режима. Управлението тогава в действителност употребява изключителната правосъдна процедура за кавга с съперниците на съветизацията и комунизацията на страната.
Създадени са 13 висши правосъдни състава (всеки с 13 членове) и 69 регионални (петчленни). Съставите, обвинените и присъдите се дефинират на процедура от централното и локалните управления на комунистическата партия. От „ националните съдии “ не се изисква даже юридическо обучение или подготовка. Адвокати всеобщо отхвърлят от боязън да поемат отбраната на задържаните. За основен национален обвинител е избран Георги Петров. Започва „ законна чистка “ във всички институции.
На процедура с Народния съд властта на Отечествения фронт узаконява почналите незабавно след преврата на 9 септември 1944 г. масови убийства без съд и присъдa.
В нощта на 1 против 2 февруари 1945 година край Орландовци, отвън Централните софийски гробища, в изровена от бомбардировките над столицата яма се дава началото на това, което в България е известно като " Кървавият четвъртък " - изпълнени са първите публични смъртни присъди, произнесени от Народния съд, и стартира избиването на огромна част от тогавашния хайлайф на нацията.
Официално присъдата на наказаните се чете в късния следобяд на 1 февруари към 16.30 ч. Излъчва се по радиото, само че доста от роднините на задържаните към този момент са изселени из страната, където радиото в ония години е било разкош, а достъпът до правосъдната зала е бил строго стеснен. Вестниците излизат със забавяне на идващия ден - 2 февруари. Тогава присъдите още веднъж са прочетени по радиото - когато регентите, министрите и депутатите са към този момент разстреляни.
Оцелява единствено един министър председател - Константин Муравиев, и неговият кабинет, управлявал страната от 3 септември до 9 септември 1944 година и свален с преврата на 9 септември. Муравиев получава доживотна присъда и излиза от пандиза през 1961 г.
Навързани на вериги, наказаните на гибел са откарани с камиони до една дупка от паднала бомба в региона на Софийските гробища. На тази екзекуция липсват прокурор и духовник.
Ужасен от хаоса и некадърната пукотевица, при която хората падат ранени, само че не и убити, професор Александър Станишев, фамозен кардиолог и някогашен министър на здравето, моли убийците да му разрешат да откри гибелта им, с цел да не ги хвърлят полуживи в гроба. Накрая убиват него - прострелват го с револвер в тила, както е коленичил над последния разстрелян. Труповете са съборени в трапа и зарити със сгурия. Въпреки тайната доста бързо след злокобната нощ из София се разнася истината за избиването на държавниците на България.
През идващите дни и месеци близки на починалите носят цветя и свещи на мястото. За да предотвратят това, комунистите вършат от горната страна сметище.
Царица Йоанна написа в спомените си: „ Върху телата на жертвите бяха изсипани камиони със сгурия. Надяваха се по този начин да отклонят вниманието и националните поклонения. Узна се обаче кого прикриваха тези черни могили. Жени - и млади, и остарели, се спираха храбро да се молят на тази земя. И аз самата, придружавана от една или друга от моите дами, отивах да падам на колене край този общ гроб. Носех цялостен траур… “
Преди изтезанието в Централен комитет на Българска комунистическа партия има спор по какъв начин да бъдат убити наказаните. Един от водачите на Българска комунистическа партия и предстоящ министър председател Вълко Червенков упорства за класическия метод " посредством обесване ". Надделява обаче мнението на Трайчо Костов, който предлага изтезанието да се организира по болшевишки - с пистолетен изстрел в тила.
За задачата е ангажирана група главорези, които са предвождани от Фердинанд Козовски - предстоящ ръководител на Народното събрание, Изидор Леви - палач-следовател, специфичен сътрудник на Лаврентий Берия от болшевишкото Народен комисариат за вътрешни работи (на СССР) и Лев Главинчев - садист, участник в доста комунистически зверства още преди 1944 година. Именно те дават отговор присъдите да се изпълнят с нужната свирепост, експедитивност и мистериозност.
Мястото в софийските гробища, несъмнено за изтезанието, е осветено с автомобилни фарове. Повечето от убийците са цивилни, а не униформени, въоръжени с шмайзери. Те стрелят в тила на наказаните, а труповете падат в яма.
След разстрелите палачите стартират да обират жертвите си - взимат от тях всичко скъпо - пръстени, часовници, златни халки. Един от палачите даже събува ботушите на убития княз Кирил.
След 10 ноември 1989 година историците разгласиха телеграмите на Георги Димитров от Москва от декември 1944 година до април 1945 година с разпоредби до Централен комитет на комунистическата партия, измежду които се открояват две забележителни „ рекомендации “: „ Никой не би трябвало да бъде оневинен “ (21 декември 1944 година, написана на съветски!) “ и „ И никакви съображения за човечност и състрадание не би трябвало да играят каквато и да е роля “ (януари 1945 г.).
След повече от 50 години, през 1996 година, присъдата е напълно анулирана с Решение №172 на Върховния съд от 26 август 1996 година.
Част от разстреляните на 1 против 2 февруари 1945 година държавници и военни:
Принц Кирил Преславски - регент, брат на цар Борис III
Проф. доктор Богдан Филов - историк, археолог, регент, някогашен министър-председател
Генерал-лейтанант Никола Михов - регент и боен министър
Проф. Александър Станишев - български хирург, доктор и академик със международна популярност, министър на здравето
Димитър Шишманов - посланик, министър на външните работи
Д-р Иван Вазов - племенник на Иван Вазов, капитан - пълководец на Балканския полк, воин от войните. Носител на три кръста „ за смелост “ и медал „ Австрийски орел “.
Д-р Иван Бешков - брат на художника Илия Бешков. Герой от Първата международна война, с два ордена „ За смелост “, народен представител, министър на земеделието.
Александър Сталийски - изтъкнат правист, министър на правосъдието
Д-р Борис Йоцов - академик, министър на просвещението
Инж. Борис Колчев - министър на железниците, пощите и телеграфите
Павел Груев - шеф на дворцовата канцелария
Ген. Теодоси Даскалов - български офицер, воин, притежател на всички оценки на Царство България, министър на войната, внук на Бачо Киро
Генерал-лейтенант Руси Русев - боен министър
Генерал-лейтенант Константин Лукаш - глaвен контрольор на войската и шеф на щаба
Генерал-лейтенант Никола Стойчев - пълководец на Трета българска армия
Генерал-лейтенант Атанас Стефанов - пълководец на Четвърта българска армия
Генерал-лейтенант Никола Наков - пълководец на Първа българска армия
Генерал Никола Жеков - командващ българската войска през 1915-1918 г.
Генерал-лейтенант Димитър Айранов - пълководец на ВВС
Контраадмирал Асен Тошев - пълководец на Морските войски
Ген. Борис Димитров - воин от войните, един от създателите на Военното учебно заведение. Признат за най-ерудирания български офицер след 1939 година
" Т.нар. Народен съд се организира в несъгласие с тогавашната конституция на България. След края на войната се организират трибунали и в другите страни. Ако създадем информация, ще забележим, че българският национален съд осъжда на гибел и екзекутира 150 членове на висшето държавно и военно управление на страната. А интернационалният съд в Нюрнберг - 11 нацистки функционери. Осъдените в Япония са девет, до момента в който Народният съд убива общо 2816 българи. Знаете ли, че една от клаузите на обвиняването е антисемитизъм. И такова обвиняване получава даже Димитър Пешев - индивида, направил толкоз доста за спасяването на българските евреи ", казва откривателят Стоян Райчевски.
" Съдебните сформира са доста странни. Ако чуем основния обвинител по какъв начин проучва рецензията, която му е отправена, че не е задоволително огромен броят на наказаните, той споделя - „ обърнете внимание на качеството, вижте какви качествени хора осъдихме “. Ето това е признанието му за наказаните. Всички са наказани по хипотеза за виновност, нямали са право на обжалване, до момента в който в съда в Нюрнберг е назад ", акцентира Райчевски.
На 1 февруари се навършват 81 години от кървавия ден, когато се произнасят най-масовите смъртни присъди в българската история.
Тогава през 1945-а Първи и Втори състав на т.нар. Народен съд изпращат на разстрел към 150 души от българския политически и боен хайлайф. След екзекутираните са трима царски регенти, трима министър-председатели, депутати, висши военни и царски съветници.
За интервала 20 декември 1944 година - 2 април 1945 година съдилищата на Народния съд издават общо 2816 смъртни присъди. За по-малко от четири месеца са задържани 28 630 души (това са публични данни, а съгласно откриватели те са доста повече).
Обвинения са повдигнати на близо 11 000 души, а на 9155 от тях са произнесени присъди. Военният, политическият и част от интелектуалният хайлайф на нацията отпреди войната в действителност е погубен.
По време на Нюрнбергския развой против Националсоциалистическата партия в Германия са издадени 12 смъртни присъди.
Сред убитите е братът на цар Борис III - княз Кирил Преславски, един от регентите на малолетния тогава цар Симеон II.
Разстреляни са и тримата министър председатели - Богдан Филов, Добри Божилов и Иван Багрянов. Богдан Филов също е регент по това време. Третият регент - военачалник Никола Михов, също е измежду свиреп умъртвените.
Между наказаните на гибел са и 22 министри, 8 царски съветници, 67 депутати, 47 генерали и полковници. На пожизнен затвор са наказани 4 някогашни министри (Михаил Арнаудов, Константин Муравиев, Вергил Димов, Руси Русев), 2 царски съветници, 22 депутати, няколко професори и други.
С право назовават Народния съд неизживяната покруса на българския народ. Той стартира да работи, откакто на 30 септември 1944 година Министерският съвет приема Наредба-закон за съдене от Народен съд виновниците за замесване България в Световната война против Съюзените нации и за злодеянията, свързани с нея. Още в този ден ръководителят на Народния комитет на Отечествения фронт (ОФ) Цола Драгойчева е инструктирана да поеме цялата подготвителна работа по организацията на Народния съд. Така би трябвало да се сътвори визията, че той е дело на всички партии, влизащи в Отечествен фронт, и се поддържа от необятни публични среди.
В началото на октомври 1944 година Отечествен фронт стартира да изпраща следователи по места за осъществяване на дознанията по отношение на Народния съд. Те са утвърдени авансово от Централен комитет на Българската работническа партия (комунисти).
Някои откриватели показват минимум 18 000 жертви на комунистическия гнет - убити и безследно изчезнали - в първите месеци на режима. Управлението тогава в действителност употребява изключителната правосъдна процедура за кавга с съперниците на съветизацията и комунизацията на страната.
Създадени са 13 висши правосъдни състава (всеки с 13 членове) и 69 регионални (петчленни). Съставите, обвинените и присъдите се дефинират на процедура от централното и локалните управления на комунистическата партия. От „ националните съдии “ не се изисква даже юридическо обучение или подготовка. Адвокати всеобщо отхвърлят от боязън да поемат отбраната на задържаните. За основен национален обвинител е избран Георги Петров. Започва „ законна чистка “ във всички институции.
На процедура с Народния съд властта на Отечествения фронт узаконява почналите незабавно след преврата на 9 септември 1944 г. масови убийства без съд и присъдa.
В нощта на 1 против 2 февруари 1945 година край Орландовци, отвън Централните софийски гробища, в изровена от бомбардировките над столицата яма се дава началото на това, което в България е известно като " Кървавият четвъртък " - изпълнени са първите публични смъртни присъди, произнесени от Народния съд, и стартира избиването на огромна част от тогавашния хайлайф на нацията.
Официално присъдата на наказаните се чете в късния следобяд на 1 февруари към 16.30 ч. Излъчва се по радиото, само че доста от роднините на задържаните към този момент са изселени из страната, където радиото в ония години е било разкош, а достъпът до правосъдната зала е бил строго стеснен. Вестниците излизат със забавяне на идващия ден - 2 февруари. Тогава присъдите още веднъж са прочетени по радиото - когато регентите, министрите и депутатите са към този момент разстреляни.
Оцелява единствено един министър председател - Константин Муравиев, и неговият кабинет, управлявал страната от 3 септември до 9 септември 1944 година и свален с преврата на 9 септември. Муравиев получава доживотна присъда и излиза от пандиза през 1961 г.
Навързани на вериги, наказаните на гибел са откарани с камиони до една дупка от паднала бомба в региона на Софийските гробища. На тази екзекуция липсват прокурор и духовник.
Ужасен от хаоса и некадърната пукотевица, при която хората падат ранени, само че не и убити, професор Александър Станишев, фамозен кардиолог и някогашен министър на здравето, моли убийците да му разрешат да откри гибелта им, с цел да не ги хвърлят полуживи в гроба. Накрая убиват него - прострелват го с револвер в тила, както е коленичил над последния разстрелян. Труповете са съборени в трапа и зарити със сгурия. Въпреки тайната доста бързо след злокобната нощ из София се разнася истината за избиването на държавниците на България.
През идващите дни и месеци близки на починалите носят цветя и свещи на мястото. За да предотвратят това, комунистите вършат от горната страна сметище.
Царица Йоанна написа в спомените си: „ Върху телата на жертвите бяха изсипани камиони със сгурия. Надяваха се по този начин да отклонят вниманието и националните поклонения. Узна се обаче кого прикриваха тези черни могили. Жени - и млади, и остарели, се спираха храбро да се молят на тази земя. И аз самата, придружавана от една или друга от моите дами, отивах да падам на колене край този общ гроб. Носех цялостен траур… “
Преди изтезанието в Централен комитет на Българска комунистическа партия има спор по какъв начин да бъдат убити наказаните. Един от водачите на Българска комунистическа партия и предстоящ министър председател Вълко Червенков упорства за класическия метод " посредством обесване ". Надделява обаче мнението на Трайчо Костов, който предлага изтезанието да се организира по болшевишки - с пистолетен изстрел в тила.
За задачата е ангажирана група главорези, които са предвождани от Фердинанд Козовски - предстоящ ръководител на Народното събрание, Изидор Леви - палач-следовател, специфичен сътрудник на Лаврентий Берия от болшевишкото Народен комисариат за вътрешни работи (на СССР) и Лев Главинчев - садист, участник в доста комунистически зверства още преди 1944 година. Именно те дават отговор присъдите да се изпълнят с нужната свирепост, експедитивност и мистериозност.
Мястото в софийските гробища, несъмнено за изтезанието, е осветено с автомобилни фарове. Повечето от убийците са цивилни, а не униформени, въоръжени с шмайзери. Те стрелят в тила на наказаните, а труповете падат в яма.
След разстрелите палачите стартират да обират жертвите си - взимат от тях всичко скъпо - пръстени, часовници, златни халки. Един от палачите даже събува ботушите на убития княз Кирил.
След 10 ноември 1989 година историците разгласиха телеграмите на Георги Димитров от Москва от декември 1944 година до април 1945 година с разпоредби до Централен комитет на комунистическата партия, измежду които се открояват две забележителни „ рекомендации “: „ Никой не би трябвало да бъде оневинен “ (21 декември 1944 година, написана на съветски!) “ и „ И никакви съображения за човечност и състрадание не би трябвало да играят каквато и да е роля “ (януари 1945 г.).
След повече от 50 години, през 1996 година, присъдата е напълно анулирана с Решение №172 на Върховния съд от 26 август 1996 година.
Част от разстреляните на 1 против 2 февруари 1945 година държавници и военни:
Принц Кирил Преславски - регент, брат на цар Борис III
Проф. доктор Богдан Филов - историк, археолог, регент, някогашен министър-председател
Генерал-лейтанант Никола Михов - регент и боен министър
Проф. Александър Станишев - български хирург, доктор и академик със международна популярност, министър на здравето
Димитър Шишманов - посланик, министър на външните работи
Д-р Иван Вазов - племенник на Иван Вазов, капитан - пълководец на Балканския полк, воин от войните. Носител на три кръста „ за смелост “ и медал „ Австрийски орел “.
Д-р Иван Бешков - брат на художника Илия Бешков. Герой от Първата международна война, с два ордена „ За смелост “, народен представител, министър на земеделието.
Александър Сталийски - изтъкнат правист, министър на правосъдието
Д-р Борис Йоцов - академик, министър на просвещението
Инж. Борис Колчев - министър на железниците, пощите и телеграфите
Павел Груев - шеф на дворцовата канцелария
Ген. Теодоси Даскалов - български офицер, воин, притежател на всички оценки на Царство България, министър на войната, внук на Бачо Киро
Генерал-лейтенант Руси Русев - боен министър
Генерал-лейтенант Константин Лукаш - глaвен контрольор на войската и шеф на щаба
Генерал-лейтенант Никола Стойчев - пълководец на Трета българска армия
Генерал-лейтенант Атанас Стефанов - пълководец на Четвърта българска армия
Генерал-лейтенант Никола Наков - пълководец на Първа българска армия
Генерал Никола Жеков - командващ българската войска през 1915-1918 г.
Генерал-лейтенант Димитър Айранов - пълководец на ВВС
Контраадмирал Асен Тошев - пълководец на Морските войски
Ген. Борис Димитров - воин от войните, един от създателите на Военното учебно заведение. Признат за най-ерудирания български офицер след 1939 година
" Т.нар. Народен съд се организира в несъгласие с тогавашната конституция на България. След края на войната се организират трибунали и в другите страни. Ако създадем информация, ще забележим, че българският национален съд осъжда на гибел и екзекутира 150 членове на висшето държавно и военно управление на страната. А интернационалният съд в Нюрнберг - 11 нацистки функционери. Осъдените в Япония са девет, до момента в който Народният съд убива общо 2816 българи. Знаете ли, че една от клаузите на обвиняването е антисемитизъм. И такова обвиняване получава даже Димитър Пешев - индивида, направил толкоз доста за спасяването на българските евреи ", казва откривателят Стоян Райчевски.
" Съдебните сформира са доста странни. Ако чуем основния обвинител по какъв начин проучва рецензията, която му е отправена, че не е задоволително огромен броят на наказаните, той споделя - „ обърнете внимание на качеството, вижте какви качествени хора осъдихме “. Ето това е признанието му за наказаните. Всички са наказани по хипотеза за виновност, нямали са право на обжалване, до момента в който в съда в Нюрнберг е назад ", акцентира Райчевски.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ