ПонеделникОблаците са подгизнали от роса, чиито капки се мятат като

Понеделник

Облаците са подгизнали от роса, чиито капки се мятат като среброперки в мъглата. Разголеното ми его, маскирано като слънце, се е приютило в непознатото гнездо на разсъблечено дърво. Вятърът ме близва с мокро езиче и запрашва нанякъде. Гарван-сваляч, нахлупил цилиндъра на Едгар Алън По, ми намига от близкия покрив. Танцувам, свирукайки си, по пътя на деня... И диря теб, диря теб.

Вторник

Нощта настава с котешки стъпки и завладява света... Облаците към нея рабски се преобличат в черно. Небето изтръпва в очакване. Слънцето се е стаило, подготвени за протуберанси от лава и за флирт със славея, който в припадък на безнадежност, е впил остра човка в сърцето си! Настъпващият ден се смее безумно. Безжизнен пън ми маха с пречупена ръка. Цветята отлитат, прелъстени от вятъра. Хм, дали пък не съм клонче вяра. Но къде ми е коренът!?

Сряда

Снегът ме пресреща зад ъгъла с мразовит нож. Небето ми намига злокобно с насинено око. Слънцето се е скрило от боязън да не го отвлече зимата. Вятърът издува бузи, с цел да ме трансформира в ледената кралица и подмята уединен кестен като в игра на пинг-понг. Гълъб плете зиморничави дантели с краката си в калта. Ровя в памука на студа и диря ключа към края на деня. Животът е изкуство да рисуваш без гумичка. Нека стъпките на този свят ме отнесат до някой различен...

Четвъртък

Плезя се на мъглата и пощипвам зачервения нос на студа. Храня гълъбите на перваза. Те ми описват мемоари и бъдеще. Животът ми минава през очите им. Красотата е размазана от груби кубинки. Любовта се гърчи и кърви в калта. Крехките витражи на илюзиите са натрошени от грубостта. Знам, че един ден ще отлетя с гълъбови крила горда, прелестна и бяла... Отдавна съм намерила посоката. Ама... тя къде се изгуби в прозявката на деня!?

Петък

Хрупам шарени бонбони... Утрото се търкулва, тракайки с цветни налъми... Непотребният вятър пее миньорно в перките на многоцветното хвърчило. Бързам нанякъде по ранените улици. Всъщност се въртя в някакъв необратим кръг. Роклята ми с цвят на дъга чертае протуберанси. Слънцето ми намига с миглите на дъгата. Рисувам непотребния ден с цветни боички... Кърша съчки, с цел да запаля дракона на огъня. Оцветявам светове. Целувам ветрове. И те прегръщам в съня си. И освен...

Събота

Подреждам пъзела на душата си. Пространства ли върша или се зазиждам!? Сърцето ми е подслон за сълзите на небето. Около мен проваляне, съсипия, отминала деликатност, несъстояла се обич, ограбени очи... Хм, дали пък не сме наивници с ключе на гърба, чиито акумулатори към този момент са изхабени!? Отварям прозорец без стъкла... Търся покрива на небето. Огледалната Алиса ми намига, стиснала под мишница чудесата. Събирам мигове, предопределям мемоари... Пресичам пешеходната пътека на деня и диря по какъв начин да те запечатам в пандиза на погледа си. За да не избягаш...

Неделя

Събудих светулките. Преглътнах аромата на черното и се гмурнах жужащия ден. Опитвам се да наредя легото на мозайката от счупени ориси. Вятърът се пробва да декорира лицето ми с пиърсинг от счупени листа. Времето безшумно стъпва по мислите ми. Парцаливо разкайване виси пред загатна. Аз съм Ян и Ин, които разрязват живота на две половини. И от тях плисва виното на прегрешението. Кръвта напира да излезе от артериите ми. Изкушението поразява мисълта. От лявата ми обеца плисва разкаянието. Някъде по пътя си изгубих едната обувка...

Юлия КУЛИНСКА е родена в град Угърчин. Завършила е ЕСПУ " Алеко Константинов " и ВФСИ " Д.А.Ценов " в Свищов. Защитила е магистратура връзки с обществеността и всеобщи връзки във Факултета по публицистика в СУ " Св. Климент Охридски ". Работила е като публицист в районни и национални медии. Била е експерт " Връзки с обществеността " в община Перник.

В момента е редактор в отдел " България " на вестник ДУМА. Член е на Съюз на българските журналисти.