Мирела Костадинова: Самоковецът Димитър Геров гравира скъпоценни камъни през Възраждането
Поне 10 са забравените занаяти от предишното, с които българите припечелвали хляба си – гайтанджийство, мутафчийство, яхнаджийство, сарачество, копринарство, тюфекчийство, терзийство, кундурджийство, ваксаджийство. Глиптиката също е един от тях. Така наричали ювелирното изкуство за гравиране на скъпоценни и полускъпоценни камъни главно за украшения – пръстени, меальони и обеци. Фигурите са издълбавани в гладката повърхнина на камъка. Поради скъпите материали, които се употребявали изкуството е предопределено за заможни хора.
Много години преди да пристигна у нас глиптиката се заражда в Древния Изток и доближава разцвета си през Античността. През Средновековието в Европа това изкуство се употребява във Франция и Италия като гравираните камъни се подарявали персонално от кралете като почетен знак. Глиптиката се развива в средновековно Милано и Флоренция, а по-късно и в Рим. Италианците се популяризират като същински майстори – гравьори.
Няколко века по-късно глиптиката се популяризира и в България по време на Възраждането. Популярни стават гравираните камъни върху пръстени, които се употребявали за печати от заможните търговци, занаятчии, игумени на манастири, църковни настоятели. Камъните били наричани антики или джеваири, което от турски значи драгоценност. Върху тях са изобразявани имена, монограми, знаци.
Един от тези майстори на изящното ювелирно изкуство е Димитър Ат. Геров (Антикаря). За него не се знае доста. Роден е през 1815 година в Самоков.
Занаят изучил от чичо си, отец Йосиф, който бил калугер от Атон. Монахът пътувал чак до Йемен и Джеда, където евентуално изучил занаята чужд по българските земи. Занимавал се и със зографство. След като напуснал Хилендарския манастир, по време на Гръцкото национално освободително въстание, се завърнал в Самоков. Той е измежду спомоществователите на „ Христоитията “ на Райно Попович. Както Димитър Геров, по този начин и неговият чичо били уважавани хора в Самоков. Имената им се срещат измежду спомоществователите на книги и в църковните кондики.
Димитър Геров изучил умеенето да гравира камъни таман при него. Отдал се на това изкуство и постигнал извънредно съвършенство в работата. След гибелта на чичо му Йосиф наследил инструментите му и клиентелата, които били главно търговци, еснафи, занаятчии, игумени на манастири, църковни настоятелства. Изработвал е печати за общини, настоятелства и сдружения. Сред притежателите на пръстени - печати направени от Антикаровци е известният самоковски зограф Захарий.
Димитър Геров е правил венчални пръстени на по-богати хора от Самоков. Сред тях имало както християни, по този начин и мюсюлмани. Кланящите се на Аллах носели камъни от Мека, когато ходели на поклонение в свещения град. Всички поръчки били скъпо платени. Заплащало се от 10 до 20 гроша, съгласно размера и сложността на поръчката, която се отбелязвала в бележник. До нея се пишела дата, име на клиента и заплатена сума. Слагал се отпечатък на антиката от сажди.
Образците, които са достигнали до наши дни описват за изключителната му заложба да дълбае твърдите камъни за декорация на пръстени. Майсторът режел ахати, аметисти, корунди и други скъпоценни и полускъпоценни камъни, които изглаждал и излъсквал с черен диамантен прахуляк и чист зехтин. Върху тях издълбавал облици най-вече от гръцката митология – купидони, харпии, кентаври, Аполоновци, Никея, Атина Палада, ездачи на гърба на коне, птици, двуглави орли, глави с шлемове, театрални маски, палмови клончета, женски фигури – прави или седнали. Върху твърдата повърхнина дълбае и букви, композирани с огромно съвършенство и усет. Композициите му са свободни, според от формата и размера на камъните, които били с размер от 2-3 мм до 1 см, а формата друга.
Спечелил си име на добър занаятчия. Димитър Геров завъртял и търговия. Работел освен по поръчка, а и за известните у нас панаири – Узунджовския и Ески Джумая. По време на панаирите продавал стоката си добре и получавал нови поръчки от търговците. Пръстени му поръчвали чак от Моравия. Неговите обработени камъни били търсени на доста места из България. Въпреки, че е единствен в този мурафет не можал да си пробие път и да замогне.
След Освобождението на България работата му става все по-малко, стартира да се създава евтина фабрична продукция.
Димитър Геров минава под венчило с Елена Хаджийска от село Костенец. На фамилията се раждат пет деца – двама сина и три дъщери, които не наследяват невероятния му и тъничък поминък. Когато Димитър Геров е към този момент възрастен, синът му Атанас помагал на татко си при обработката на камъни, само че работел като преподавател в Самоков и Берковица. Знае се, че Никола, най-големият му наследник, е измежду доверениците на Бенковски. След Освобождението учи в Петербург. Има огромни заслуги в Сръбско-българската война получава капитански чин майор. През 1909 година е награден с орден „ За независимостта на България 1908 “.
Димитър Геров Антикаров имал брат Коста, петнадесет години по-малък от него, който се занимавал със зографство, само че и бил преподавател. Той евентуално също е владеел този поминък.
Последният пръстен, който създава Димитър Геров е през 1885 година Доживява късна възраст – 89 година Разказват, че един път се прибирал от млекарницата. На пътя го нападнал градския бик, счупил му ребра. Залежал се и умрял на 1 октомври 1904 година
Днес вероятно в старите ракли на Самоков още може да се открие пръстен с име, монограм или някакъв различен знак, който споделя за ювелирното изкуство на занаятчия Димитър Геров. Много занаяти от предишното не се познават от актуалните българи и може би е време да се сътвори учебно заведение за изчезващи български занаяти. Защото те са характерна отличителна линия на един народ, съхранен и предаден опит. А нали културата е това, което остава, когата всичко останало се не помни.
