Болни живеят в психиатрии, зарязани от роднини
Поне 300 души живеят години наред в държавните психиатрии в страната, макар че острите им положения са овладени и те могат да се върнат по домовете си, оповестява „ Монитор “.
По думите на директорката на Специализираната болница по психиатрия в Курило доктор Цветеслава Гълъбова главният проблем е, че околните им не ги желаят. Тя посочи, че за разлика от психиатричните академични лечебни заведения въпросните лечебни заведения не са търговски сдружения, не работят по клинични пътеки със здравната каса, а се устоят с доста по-малки суми от дотации посредством Министерството на здравеопазването.
В същото време обаче се оказва, че няма нито дневни центрове, нито диспансери, където те да бъдат следени, в случай че бъдат изписани. По тази причина сме се трансформирали в обществени приюти, акцентира доктор Гълъбова. Средно по десет-петнадесет години обитават изоставени пациенти от околните си в лечебните заведения. В Курило обаче отглеждат към този момент двадесета година жена, която никой не желае да прибере. Преди време тя е настанена на наложително лекуване по член 85 писмен знак „ Б “ от Наказателния кодекс. Според нормативната уредба това значи „ осъществяване на тежко противоправно действие “, само че не закононарушение, защото поради болестта си пациентката не носи отговорност за дейностите си. На процедура преди две десетилетия дамата е направила ликвидиране. Процедурата планува съдът да се произнесе дали тя може да премине към писмен знак „ А “, което значи да си отиде вкъщи. Макар и пациентката от дълго време да не е рискова нито за себе си, нито за обществото, никой не я желае, описа доктор Цветеслава Гълъбова.
В същото време тя не може да получава и пенсията си, която й се внася от страната по сметка, защото няма персонални документи, и проси от личния състав и гости стотинки за кафе и някоя и друга вафла от лавката. Такива хора са в обстановка по-тежка, в сравнение с наказаните на отнемане от независимост. Те са като наказани без право на подмяна и остават при нас, добавя психиатърката.
Към момента в болничното заведение в Курило претърпяват девет такива индивида. По думите й се случва да няма къде да настанят нови заболели и да вкарват спомагателни кревати в стаите, само че не могат да изгонят и тези, които към този момент не се нуждаят от лекуване. Единствената опция на изоставените пациенти е те да бъдат настанени в обществен дом за хора с психологични проблеми, само че и там местата са лимитирани. Нов жител може да бъде признат в подобен дом единствено в случай че някой почине. Понякога чакането продължава десетилетие, други не дочакват място и умират в психиатриите. Сред подалите молби за настаняване преди време има класиран мъж даже на 287-о място.
По думите на директорката на Специализираната болница по психиатрия в Курило доктор Цветеслава Гълъбова главният проблем е, че околните им не ги желаят. Тя посочи, че за разлика от психиатричните академични лечебни заведения въпросните лечебни заведения не са търговски сдружения, не работят по клинични пътеки със здравната каса, а се устоят с доста по-малки суми от дотации посредством Министерството на здравеопазването.
В същото време обаче се оказва, че няма нито дневни центрове, нито диспансери, където те да бъдат следени, в случай че бъдат изписани. По тази причина сме се трансформирали в обществени приюти, акцентира доктор Гълъбова. Средно по десет-петнадесет години обитават изоставени пациенти от околните си в лечебните заведения. В Курило обаче отглеждат към този момент двадесета година жена, която никой не желае да прибере. Преди време тя е настанена на наложително лекуване по член 85 писмен знак „ Б “ от Наказателния кодекс. Според нормативната уредба това значи „ осъществяване на тежко противоправно действие “, само че не закононарушение, защото поради болестта си пациентката не носи отговорност за дейностите си. На процедура преди две десетилетия дамата е направила ликвидиране. Процедурата планува съдът да се произнесе дали тя може да премине към писмен знак „ А “, което значи да си отиде вкъщи. Макар и пациентката от дълго време да не е рискова нито за себе си, нито за обществото, никой не я желае, описа доктор Цветеслава Гълъбова.
В същото време тя не може да получава и пенсията си, която й се внася от страната по сметка, защото няма персонални документи, и проси от личния състав и гости стотинки за кафе и някоя и друга вафла от лавката. Такива хора са в обстановка по-тежка, в сравнение с наказаните на отнемане от независимост. Те са като наказани без право на подмяна и остават при нас, добавя психиатърката.
Към момента в болничното заведение в Курило претърпяват девет такива индивида. По думите й се случва да няма къде да настанят нови заболели и да вкарват спомагателни кревати в стаите, само че не могат да изгонят и тези, които към този момент не се нуждаят от лекуване. Единствената опция на изоставените пациенти е те да бъдат настанени в обществен дом за хора с психологични проблеми, само че и там местата са лимитирани. Нов жител може да бъде признат в подобен дом единствено в случай че някой почине. Понякога чакането продължава десетилетие, други не дочакват място и умират в психиатриите. Сред подалите молби за настаняване преди време има класиран мъж даже на 287-о място.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ