Николай Желязков: Няма да крия, много ми е трудно
Помощникът в националния отбор по волейбол Николай Желязков призна, че не се усеща удобно в ролята си на асистент на Силвано Пранди. Специалистът приказва след завръщането волейболистите ни след присъединяване в Лигата на нациите, където България записа 13 провали.
Ето какво показа той на Летище София:
„ Форматът в тази конюнктура не считам, че беше неприятен, единственото може би е, че беше доста дълъг. Наистина резултатите не са положителни като класиране и като игра, само че аз считам, че във времето трябваше да се даде опция на една по-голяма база млади състезатели да се покажат, да им се даде късмет и да си създадем изводите. Някои се показаха добре, някои не се показаха толкоз добре. Смятам, че това беше належащо да се случи. Оттук нататък напълно обикновено е в тима да има промени, само че с безспорната изясненост, че вратата на националния тим постоянно е отворена за всички. Ако някой не се е показал добре, това не значи, че той към този момент е зачеркнат – в противен случай, би трябвало да работи, с цел да покаже по-добри качества във времето ”.
„ Момчетата желаеха да покажат, в един миг обаче се натрупаха загуби и тъй като някои от момчетата нямат опита да излязат от такива обстановки, беше доста мъчно. За мен е доста значимо след такива мачове, след такива обстановки да се създадат верните заключения. Това е факсимиле, само че от време на време от загубите може да извлечеш повече позитиви, в сравнение с от успехите. Дано този шампионат да е бил подобен ”.
„ Няма да укривам. На мен ми е доста мъчно сега. Не заради обстоятелството, по какъв начин да кажа, че имам някакви проблеми със Силвано Пранди, в противен случай. Проблемът идва от това, че аз не съм привикнал да бъда помощник-треньор, аз в никакъв случай не съм бил подобен. И от време на време фактът, че решенията не мога аз да ги взимам, е доста тежък за мен. В последна сметка, пробвам се да му оказвам помощ по най-добия метод. В последна сметка обстановката е такава, че той е старши треньорът, той взима решенията, той е индивидът, който в последна сметка носи отговорността ”.
Ето какво показа той на Летище София:
„ Форматът в тази конюнктура не считам, че беше неприятен, единственото може би е, че беше доста дълъг. Наистина резултатите не са положителни като класиране и като игра, само че аз считам, че във времето трябваше да се даде опция на една по-голяма база млади състезатели да се покажат, да им се даде късмет и да си създадем изводите. Някои се показаха добре, някои не се показаха толкоз добре. Смятам, че това беше належащо да се случи. Оттук нататък напълно обикновено е в тима да има промени, само че с безспорната изясненост, че вратата на националния тим постоянно е отворена за всички. Ако някой не се е показал добре, това не значи, че той към този момент е зачеркнат – в противен случай, би трябвало да работи, с цел да покаже по-добри качества във времето ”.
„ Момчетата желаеха да покажат, в един миг обаче се натрупаха загуби и тъй като някои от момчетата нямат опита да излязат от такива обстановки, беше доста мъчно. За мен е доста значимо след такива мачове, след такива обстановки да се създадат верните заключения. Това е факсимиле, само че от време на време от загубите може да извлечеш повече позитиви, в сравнение с от успехите. Дано този шампионат да е бил подобен ”.
„ Няма да укривам. На мен ми е доста мъчно сега. Не заради обстоятелството, по какъв начин да кажа, че имам някакви проблеми със Силвано Пранди, в противен случай. Проблемът идва от това, че аз не съм привикнал да бъда помощник-треньор, аз в никакъв случай не съм бил подобен. И от време на време фактът, че решенията не мога аз да ги взимам, е доста тежък за мен. В последна сметка, пробвам се да му оказвам помощ по най-добия метод. В последна сметка обстановката е такава, че той е старши треньорът, той взима решенията, той е индивидът, който в последна сметка носи отговорността ”.
Източник: gong.bg
КОМЕНТАРИ