Помощи: Климатичен фонд ще подпомага 2,8 млн. енергийно бедни българи.

Помощи: Климатичен фонд ще подкрепя 2,8 млн. енергийно небогати българи. Ще разполага с близо 4,5 милиарда лв. за интервала 2026-2032 година

„ До 2025 година България би трябвало да имаме обществен климатичен проект, който
да стартира да работи
за подкрепяне на енергийно бедните, които у нас са към 40% от популацията. Това са хората, които публично имат приходи под линията на беднотия “, сподели доцент доктор Теодора Пенева към Института за стопански проучвания към Българска академия на науките.

Тя беше преподавател по тематиката „ Социални и екологични изгоди от адресиране на енергийната беднотия “ в осведомителното събитие „ Climate Talks Bulgaria “, проведено от Германско-българската индустриално комерсиална камара (ГБИТК) в Чепеларе.
Доцент Пенева преди 13 години стартира
работа в енергийния бранш в България. Тя е също по този начин специалист в Обсерваторията за енергийна беднотия на Европейски Съюз, в неправителствени и синдикални организации, както и представител на една от водещите природозащитни организации в международен мащаб – WWF-България.
„ България е с най-високо равнище на енергийна беднотия
от всички останали страни в Европейски Съюз. Причините са ниските приходи, неприятната енергийна успеваемост на постройките, неефективното съоръжение. Средно 4 до 8 пъти са по-ниски приходите ни по отношение на останалите страни в Европа. Същевременно имаме доста високи излъчвания на фини прахови частици (ФПЧ) в бита.
Те не престават да са огромни,
тъй като 50-60 % от българите се отопляват на дърва за огрев. Енергийно небогати по дефиницията, която се одобри преди 2 седмици със Закона за енергетиката, са 2.8 млн. души, или 40% на 100 от популацията “, сподели доцент Пенева.
Тя означи, че през 2027 година
следва въвеждането на нова търговия с излъчвания в здания и превоз в Европейски Съюз. За да могат да бъдат готови жителите му, още през 2026 година би трябвало да проработи Социален климатичен фонд в поддръжка най-много на уязвимите семейства и консуматори на транспортни услуги
за да се минимизира отрицателният резултат
от покачването на цените главно на газ, нафта и въглища поради новия правилник. В България се чака да има повишаване на цените на горивата. За тази цел страната ни би трябвало
да е подготвена с подкрепяне
на уязвимите групи посредством климатичния си фонд, който ще разполага с близо 4,5 милиарда лв. за интервала от 2026 до 2032 година.
„ За да е готова страната ни,
още през юни 2025 година би трябвало да е подготвена със собствен обществен климатичен проект, който би трябвало да е изработен с поддръжката на общините на локално равнище, и в него да са залегнали ограничения за обезвреждане на тези резултати за най-уязвимите жители,
предприятия и ползватели на превоз.
Държавата ни би трябвало да създаде и дълготрайна стратегия за понижаване на енергийната беднотия, което следва да се случи в околните две години, преди да проработи общественият климатичен фонд “, сподели доцент Пенева.
Тя означи, че посредством този обществен
климатичен фонд, по който страната ни ще разполага с финансиране от близо 1 милиарда лв. на година,  до 37% ще могат да се отпускат за директна поддръжка на жителите. Най-големият запас от фонда обаче ще бъде за зелени вложения.
Форумът „ Climate Talks Bulgaria “ в
Чепеларе имаше за цел да се проучва до каква степен се е развила промяната с въвеждането на формулировка за енергийна беднотия, както и да се обсъдят ограниченията,
които страната ще предприеме
в близко бъдеще за подкрепяне на жителите в тази тенденция, с необикновен акцент на това какви благоприятни условия имат общините като обществена и екологична изгода.

Събитието беше намерено от доктор Митко Василев, основен шеф на  ГБИТК, и кмета на община Чепеларе Боран Хаджиев.
Във форума преподавател беше и проектант
Милан Рашевски от Института за нулево енергийни здания (ИНЕС), който приказва по тематиката за енергийната успеваемост и ВЕИ. Той означи, че от 1 януари 2024 година всяко ново строителство у нас би трябвало да е съобразено с Наредбата за енергийни характерности на здания, в която публично към този момент е въведено понятието постройка с ниско – до 0, ползване на сила.
Петър Попчев, посланик и създател
на фондация NET ZERO Международна климатична мрежа, приказва по тематиката за гражданските енергийни общности. „ Преди 5 години се одобри законодателен пакет „ Чиста сила за всички европейци “, като проектите са към 2050 година по опция към половината от Европейски Съюз да създава към 50% от ВЕИ. На национално ниво е нужна подобаваща политическа и регулаторна рамка, която да осмисли характерните характерности на енергийните общности.
Тези общности да не са сдружения
с комерсиално начинание, да не осъществят облага. Когато приказваме за поддръжка, би трябвало да отбележим, че в тези общности нямат свои лични финансови благоприятни условия и нямат и специалисти, т.е. би трябвало да се наемат специалисти, които да оказват помощ на всеки един стадий. Когато се стигне до действителна реализация на енергийна общественост, би трябвало да има шерване на експертизата “, сподели Попчев.
Той означи, че предишния месец
е признато българското законодателство, което предлага задоволително благоприятни условия за основаването на гражданска енергийна общественост. „ В такива общности могат да членуват семейства, общини и дребни предприятия. Те могат да създават, доставят, агрегират и съхраняват сила. Изискването за обособени предприятия е да не е обвързвано тяхното присъединяване с главната им активност “, разяснява Попчев.