Помня го от края на 30-те и началото на 40-те

Помня го от края на 30-те и началото на 40-те години на предишния век най-много с Еньовата буля в родното ми село Момина черква, Бургаска област.
Еньовден е денят на слънцето, водата и билките. Според поверието те имат изключително огромна лечебна мощ най-много при изгрев слънце. Още при втори петли дами и моми потеглят към полето.
Денят се чества постоянно на 24 юни, време на усилна полска работа. Жътва е, която не търпи отсрочване, само че на този ден никой и не помисляше да наруши традицията. Ден на равноденствието, от 24 юни всеки ден понижава "с по едно просено зърно ".
За Еньова буля се избира 4-5-годишно дете на майка "честита ", която до тогава да няма умряло или мъртвородено дете. Надяват й мъжка венчална риза с дълги ръкави. Върху ризата се облича кават - дълга алена женска дреха с кенарени ръкави. На главата е с венче и алено покривало, което покрива лицето. На кръста е с плетен колан, обута с бели калцуни без обувки. Така момичето наподобява на огромен полски мак. Това е диворастящо цвете, което в селото се назовава Еньова буля. Нежно, красиво цвете с огромни яркочервени чашки, което изпълва синорите. Червеният цвят символизира зазоряването на чистия летен ден - без стихии.
На Еньовден, рано сутринта, определените моми, пременени, вземат натъкмената Еньова буля, слагат я да стъпи на раменете на най-високата и най-хубавата мома (житата да са високи и годината да е добра). Тръгват преди изгрев слънце и запяват

Ой слънце, слънце, ясно и високо...

Стопанката излиза на двора с прясно налята вода и жива плам. Пръска жарта пред Еньовата буля, с цел да е алена летницата и зимницата като жарта. Изсипва водата и споделя:
- Айде, Боже, ти напред, а Еньовата буля подире ти!
Така двете групи с Еньова буля стартират да обикалят селото. Едната потегля на изток, другата - на запад. С кръстовидно махане на ръчички начело Еньовата буля благославя природата и хората за здраве и благодат. Селото е бухнало в зеленина, а ехото на песните опира до най-крайните къщи.
Еньовата буля стопира на махленските мегданчета. Момите пеят и играят песните:

Снощи дойдоа два чобане,
Трендафило, душманино...

и други Тук булки и остарели дами оставят полските цветя, брани по време на цъфтежа, на земята да мине по тях Еньовата буля: синчец, метла, момина сълза, кантарион, Еньова буля, бял равнец, здравец и още. С това се усилва тяхната лечебна мощ. После ги събират и пазят цяла година за лекарство на урочасано. А когато стартира возитбата на снопите, с билките, турени в "мълчана вода " (налята и носена от девойките, без да говорят), се поръсва рогатият впрегатен добитък (волове и биволи) за здраве и мощ, с цел да им е леко, когато теглят тежко натоварените коли със снопи по кривите, тесни и прашни пътища.
Накипрени в красива моминоцърквенска носия, моминските групи с неповторимата Еньова буля минаваха през ниви, ливади, светилища, кладенци, пееха еньовски песни и най-накрая пристигаха на селския площад. Там се събираха майки, сестри и околните на момите. Поставяха на земята огромния венец и доста букети от дъхави билки, които носеха дамите. По тях играеха момите с Еньовата буля - да бъдат хубави и радостни като китките и да придобият мощ и здраве от билките.
Ако стигнат до река, смяташе се за грях Еньовата буля да се придвижи изведнъж. Част от момите минаваха на другия бряг. Еньовата буля се сваляше от раменете на девойката, която я носи, и стъпваше на краката. Ако Еньовата буля в този ден, до привършване на празника, стъпи на земята, съгласно преданието ще изгори земята, т. е. цяло лято няма да има дъжд..............................................................................................
Спрели до реката, една от момите я пита:
- Сита ли си ка?
Тя дава отговор утвърдително със завъртане на главата.
А другите моми дават отговор:
- Да е сита пита годината мъри!
Така я питат три пъти. Тогава, на раменете на друга госпожица, минават реката и потеглят с песента "Ой Иван, Иван ".
През време на процесията момите непрестанно пеят еньовски песни, които в това село, пък и в цяла Странджа са доста: "Клепалото клепе ", "Мъри Марино ", "Ой орео ", "Прочу се мома хубава ", "Мъри Радо, бяла Радо " и мн. други
След обиколката на селото, към обяд, и двете групи се насочат към последния кей - местността Дебелата кория, където се организира всеобщият празник. Това е рид на югоизток от селото, със заоблено и голо теме, място на тогавашна вековна дъбова гора, край остарелия и основен Римски път, обиталище на хайдушки дружини.
Там се е събрало цялото село. Опъват се няколко сергии за продажба на ябълки петровки, пищялки, бяла халва, пистил.
Едната група обикаля в кръг наляво, а другата - надясно. На втората обиколка откриват лицата на двете Еньови були. Там, от високото, с взор те обгръщат по-голям шир за здраве и благословят земята следващата година да има по-голямо изобилие. Като обиколят още три пъти, смъкват момиченцата, които двете поотделно сядат на постлани шарени черги. Там остарели дами ги занимават, дават им краставички, летни ябълки и други залъгалки.
Момите незабавно запяват на хоро "Мъри Марино, света Марино ". Следват други песни. Хорото става все по-голямо. По някое време гайда, дудук и барабан засвирват "Врътено хоро ". На върха е момък от онази половина на селото, която предната година е спечелила битките. Игрите стават все по-буйни.
Идва време на битките. Мъжете са насядали в кръг. Музиката засвирва присъщата, насърчаваща яките мъже мелодия. Ергените от двете половини на селото смъкват касаци, запретват ръкави и стартира следващата среща. Накрая спечелилите получават премията - през идната година да водят хорото.
Слънцето се е наклонило на залез. Тържеството завършва. Двете Еньови були се отнасят в къщите, откъдето сутринта са ги стъкмили. Там остарели дами ги посрещат на двора с бакър с "мълчана вода ", турен върху черга. Групата обикаля три пъти към рогозката и тогава Еньовата буля слиза на земята.
Момите се отдръпват най-после, пускат китките си в бакъра и чакат да чуят предсказанието.
Еньовата буля бърка с ръчичка, вади една китка, по-късно друга, а момите пеят

...който е цветущ, цветущ благодат

и предсказват шанса: "В нова къща млада невяста ", или "В тая къща котел жълтици ", или "Да даде Господ здраве и жито " и други Всяка познава своята китка и се радва на предсказанието.
С това завършва този несравним ден, изпълнен с вяра и религия в положителните сили на природата.
Надвечер доста от фамилиите отиват по нивите - там да спят. А сутринта със сърпове и паламарки да се наредят край равнищата.