Помните ли блестящата комедия Диамантената ръка?. А песента за зайците?

Дори след мъничка усмивка, у нас задължително умира един мъничък микроб ~ Юрий НИКУЛИН

Помните ли блестящата комедия „ Диамантената ръка? ”. А песента за зайците? В своя живот именитият актьор Юрий Никулин (1921-1997) е видял и претърпял доста – Великата Отечествена война, отводи да учи в театрални институти и киноакадемии. И все пак, в никакъв случай не е падал духом, а е продължавал напред с усмивка. И тъкмо тази негова усмивка помнят и обичат милиони фенове. Започнал креативната си кариера на 36 години, за доста малко време Никулин се трансформира във повсеместен любим на феновете. За някои той е популярен артист, за други – обичаният смешник, без който не може нито един цирк. Но на първо време, Никулин е човек с голямо и положително сърце, чиято мъдрост споделяме в идващия текст. Неговите думи са част от автобиографичната му книга „ Почти съществено ”.

Никога не отмъщавайте на подлеците, просто станете щастливи и те няма да го преживеят.

Бъдете самоуки, не чакайте, до момента в който ви научи живота.

Понякога отлагаш нещо за на следващия ден и след това с смут се замисляш – та на следващия ден, това е след няколко часа.

Знаете ли, имам лична идея за щастието. Ако всеки от нас успее да направи благополучен различен човек, даже единствено един, на земята всички ще бъдем щастливи.

Какво е орис? Когато по една линия един против различен се движат два влака. Носят се с голяма скорост, летят през нощта, без да подозират, че е допустима злополука. И все пак, те в никакъв случай не се сблъскват. Защо? А, очевидно не е орис!

В природата нищо не се губи с изключение на несбъднатите очаквания.

И ние, момчета, ще имаме своите победи! Главното е, те да не се случват с оръжие в ръка.

Ще бъда благополучен, в случай че в миналото кажат за мен: „ Той беше добър човек ”. Това не значи, че постоянно съм добър. Но добротата е преди всичко.

Какво е злощастие? Помоему, това е загубата на най-близките хора.

Аз изиграх своето време. Сега тече спомагателното.

Много добрини можеш да направиш, когато си в положително въодушевление.

Да чуваш смях е наслада. Да предизвикваш смях – за мен е горделивост.

Дори след мъничка усмивка, у нас наложително умира един мъничък бацил.

Песня про зайцев