Ерих Кестнер и няколко думи за детството
Помните ли „ Антон и Точица ” или „ Хвърчащата класна стая ”? Може би четете „ Двойната Лотхен ” на детето си вечер или то единствено срича „ Емил и детективите ”. Ерих Кестнер е измежду най-обичаните детски писатели. По-малко прочут е като лирик, сатирик и създател на белетристика.
Роден е в Дрезден, в самия завършек на 19-ти век – на 23 февруари, 1899г. в непретенциозно семейство. Баща му, Емил, е майстор-седлар, а майка му, Ида Аугустин, е домашна помощница. В следствие тя работи като фризьорка, с цел да подкрепя бюджета на фамилията. През целия си живот Ерих резервира близки връзки с нея и даже я загатва в свои текстове.
През 1913г. четиринадесетгодишен постъпва в педагогичен лицей, само че напуща преди да приключи. Ужасен е от дисциплинарните способи там, както и от обстоятелството, че би следвало да ги ползва един ден на своите ученици. През 1917 година е мобилизиран и взе участие в Първата международна война на нежната възраст от 18 години. След това приключва образованието си с отличие в елементарна гимназия и получава „ Златната стипендия на град Дрезден ”. Следва в Лайпциг литература, театрознание, история и философия, като пази докторска степен. После се преселва в Берлин и работи като публицист и сценичен критик за Neue Leipziger Zeitung.
Кестнер се трансформира във значима интелектуална фигура в немската столица и не емигрира след идването на нацистите на власт. Запазени са над 350 негови публикации, като евентуално част от творбите му са изгубени при пожара в жилището му през Втората международна война.
Първата му книга излиза през 1928г. – „ Сърце върху талията ” и още там проехтява тонът, който самичък дефинира като " воюващ с еснафщината, милитаризма и кухия възторг ". Същата година е оповестено и първото му произведение за деца „ Емил и детективите ”. Разграбва се стремително, а в следствие книгата е преведена на 24 езика. През 1931г. разгласява „ Антон и Точица ” и още веднъж през тази година излиза новелата му за възрастни „ Фабиан ”.
Странен е фактът, че остава в Германия по време на нацисткия режим, макар че е разпитван от Гестапо, книгите му са изгорени обществено като несъвместими с новия морал на нацистите и то в негово наличие. Наложена е възбрана за издаването им в границите на страната. Писателската колегия го изключва, макар големия триумф на книгите и изявленията му.
След края на Втората международна война се реалокира в Мюнхен и там, дружно със свои другари, основава литературно кабаре „ Ди Шаубуде ”. Издава списание за деца „ Пингвин ” и е културен редактор на Neue Zeitung. Все отново с годините работоспособността му отслабва и продуктивността му спада, с цел да се отдаде най-после на алкохолизъм. Не съумява да се включи в никое от литературните придвижвания след войната.
Въпреки това книгите му за деца са доста известни, някои филмирани и то неведнъж. Носител е на премията за най-хубав сюжет за „ Двойната Лотхен ”, литературната премия на гр.Мюнхен и влиятелната премия „ Ханс-Кристиян Андерсен ”.
“Ерих Кестнер е забавен както за децата, само че и за техните родители поради концепциите си за възпитанието. ”
Ето какви препоръки дава и защо предизвестява първокласниците в едно не толкоз известно слово по случай първия образователен ден. Може би това е една специфична рецепта за това по какъв начин да запазим детството неприкосновено:
" Живи и будни сте били до през днешния ден, от на следващия ден стартира консервирането! Така, както направиха и с нас. От дървото на живота, към консервната фабрика на цивилизацията - това е пътят, който ви предстои….
Има ли някакъв смисъл да ви се дават препоръки по подобен веднъж? И то от човек, на който никакво упорствуване не е помогнало и мирише тъкмо толкоз " на буркан ", колкото и другите? Все отново позволете му да опита и му признайте заслугата, че най-малко в никакъв случай не е забравял, а и надали в миналото ще не помни какво му е било на душата, когато за първи път е прекрачил прага на училището…
Не позволявайте да ви унищожат детството!
Погледнете множеството хора: те се освобождават от своето детство като от остарялата си шапка. Забравят го като телефонен номер, който към този момент не важи. За тях животът има тип на безконечен колбас, който те непрекъснато изяждат, и това, което са изяли, към този момент не съществува.
Не смятайте учебната катедра за престол или амвон!
Учителят седи на по-високо място не с цел да му се кланяте, а с цел да можете да се виждате един-друг по-добре. Учителят не е нито класен фелдфебел, нито пък Дядо Господ. Той не знае всичко и не може всичко да знае. И в случай че все пак си дава тип на всезнаещ, простете му го, само че не го вярвайте. Признае ли обаче, че не знае всичко, тогава го обичайте!...
Не бъдете доста прилежни!
При този съвет лентяите би трябвало да си запушат ушите. Той се отнася единствено до прилежните и е прекомерно значим за тях. Животът не се състои единствено от класни работи. …За човек е належащо да умее да скача, да играе гимнастика, да танцува и пее, другояче със своята подута от познания глава се трансформира в неработоспособен и в нищо повече….
…. и някои други неща.
И ето в този момент вие седите, подредени по височина или азбучен ред, и бързате да се приберете по домовете си. Идете си, благи деца! И в случай че нещо не сте разбрали, питайте родителите си. А вие, благи родители, в случай че нещо не сте разбрали, питайте децата си! "
Роден е в Дрезден, в самия завършек на 19-ти век – на 23 февруари, 1899г. в непретенциозно семейство. Баща му, Емил, е майстор-седлар, а майка му, Ида Аугустин, е домашна помощница. В следствие тя работи като фризьорка, с цел да подкрепя бюджета на фамилията. През целия си живот Ерих резервира близки връзки с нея и даже я загатва в свои текстове.
През 1913г. четиринадесетгодишен постъпва в педагогичен лицей, само че напуща преди да приключи. Ужасен е от дисциплинарните способи там, както и от обстоятелството, че би следвало да ги ползва един ден на своите ученици. През 1917 година е мобилизиран и взе участие в Първата международна война на нежната възраст от 18 години. След това приключва образованието си с отличие в елементарна гимназия и получава „ Златната стипендия на град Дрезден ”. Следва в Лайпциг литература, театрознание, история и философия, като пази докторска степен. После се преселва в Берлин и работи като публицист и сценичен критик за Neue Leipziger Zeitung.
Кестнер се трансформира във значима интелектуална фигура в немската столица и не емигрира след идването на нацистите на власт. Запазени са над 350 негови публикации, като евентуално част от творбите му са изгубени при пожара в жилището му през Втората международна война.
Първата му книга излиза през 1928г. – „ Сърце върху талията ” и още там проехтява тонът, който самичък дефинира като " воюващ с еснафщината, милитаризма и кухия възторг ". Същата година е оповестено и първото му произведение за деца „ Емил и детективите ”. Разграбва се стремително, а в следствие книгата е преведена на 24 езика. През 1931г. разгласява „ Антон и Точица ” и още веднъж през тази година излиза новелата му за възрастни „ Фабиан ”.
Странен е фактът, че остава в Германия по време на нацисткия режим, макар че е разпитван от Гестапо, книгите му са изгорени обществено като несъвместими с новия морал на нацистите и то в негово наличие. Наложена е възбрана за издаването им в границите на страната. Писателската колегия го изключва, макар големия триумф на книгите и изявленията му.
След края на Втората международна война се реалокира в Мюнхен и там, дружно със свои другари, основава литературно кабаре „ Ди Шаубуде ”. Издава списание за деца „ Пингвин ” и е културен редактор на Neue Zeitung. Все отново с годините работоспособността му отслабва и продуктивността му спада, с цел да се отдаде най-после на алкохолизъм. Не съумява да се включи в никое от литературните придвижвания след войната.
Въпреки това книгите му за деца са доста известни, някои филмирани и то неведнъж. Носител е на премията за най-хубав сюжет за „ Двойната Лотхен ”, литературната премия на гр.Мюнхен и влиятелната премия „ Ханс-Кристиян Андерсен ”.
“Ерих Кестнер е забавен както за децата, само че и за техните родители поради концепциите си за възпитанието. ”
Ето какви препоръки дава и защо предизвестява първокласниците в едно не толкоз известно слово по случай първия образователен ден. Може би това е една специфична рецепта за това по какъв начин да запазим детството неприкосновено:
" Живи и будни сте били до през днешния ден, от на следващия ден стартира консервирането! Така, както направиха и с нас. От дървото на живота, към консервната фабрика на цивилизацията - това е пътят, който ви предстои….
Има ли някакъв смисъл да ви се дават препоръки по подобен веднъж? И то от човек, на който никакво упорствуване не е помогнало и мирише тъкмо толкоз " на буркан ", колкото и другите? Все отново позволете му да опита и му признайте заслугата, че най-малко в никакъв случай не е забравял, а и надали в миналото ще не помни какво му е било на душата, когато за първи път е прекрачил прага на училището…
Не позволявайте да ви унищожат детството!
Погледнете множеството хора: те се освобождават от своето детство като от остарялата си шапка. Забравят го като телефонен номер, който към този момент не важи. За тях животът има тип на безконечен колбас, който те непрекъснато изяждат, и това, което са изяли, към този момент не съществува.
Не смятайте учебната катедра за престол или амвон!
Учителят седи на по-високо място не с цел да му се кланяте, а с цел да можете да се виждате един-друг по-добре. Учителят не е нито класен фелдфебел, нито пък Дядо Господ. Той не знае всичко и не може всичко да знае. И в случай че все пак си дава тип на всезнаещ, простете му го, само че не го вярвайте. Признае ли обаче, че не знае всичко, тогава го обичайте!...
Не бъдете доста прилежни!
При този съвет лентяите би трябвало да си запушат ушите. Той се отнася единствено до прилежните и е прекомерно значим за тях. Животът не се състои единствено от класни работи. …За човек е належащо да умее да скача, да играе гимнастика, да танцува и пее, другояче със своята подута от познания глава се трансформира в неработоспособен и в нищо повече….
…. и някои други неща.
И ето в този момент вие седите, подредени по височина или азбучен ред, и бързате да се приберете по домовете си. Идете си, благи деца! И в случай че нещо не сте разбрали, питайте родителите си. А вие, благи родители, в случай че нещо не сте разбрали, питайте децата си! "
Източник: hera.bg
КОМЕНТАРИ