Учени създадоха компютърен чип с човешки мозъчни клетки
Полубиологичният процесор сподели забележителни качества за самообразование
За първи път отгледани в лаборатория мозъчни кафези съумяват освен да усетят света, само че и да му влияят (снимка: CC0 Public Domain)
Изследователи от университета Монаш сътвориха полубиологичен компютърен чип DishBrain, който интегрира към 800 000 човешки и миши мозъчни кафези в електроди. Демонстрирайки нещо като разум, чипът се научи да играе понг за пет минути.
Разработката, извършена в партньорство с основания в Мелбърн стартъп Cortical Labs, получи безплатна помощ от $407 000 от Австралийската национална стратегия за грантове, ориентирана към проучвания в областта на разузнаването и сигурността, отбелязва NewAtlas.
Масивът от микроелектроди в сърцето на DishBrain може освен да чете интензивността на мозъчните кафези, само че и да ги подтиква с електрически сигнали. Изследователският екип сътвори версия на чипа, наречена Pong, в която полубиологични изкуствени мозъчни кафези получават информация за придвижването на топката и могат да повлияят на ракетата, като я движат наляво и надясно.
След това те създадоха доста елементарна система за стимулиране, която се възползва от устрема на дребни клъстери от мозъчни кафези да минимизират непредсказуемостта на тяхната среда. Ако ракетата удари топката, клетките получават премия – предвидим тласък, а в случай че пропуснат – четири секунди непредвидим удар.
още по темата
За първи път отгледани в лаборатория мозъчни кафези съумяват освен да усетят света, само че и да му влияят, а резултатите са впечатляващи, означават наблюдаващите на научния напредък.
Чипове, които съчетават биологични калкулации с изкуствен интелект, „ в последна сметка могат да надминат съществуващия напълно силициев хардуер “, споделя ръководителят на плана – доцент Адеел Рази. „ Резултатите от такова проучване ще имат огромно въздействие в области като обмисляне, роботика, усъвършенствана автоматизация, интерфейси мозък-машина и създаване на медикаменти “.
Полубиологичният чип DishBrain с мозъчни кафези, изолирани с флуоресцентни маркери
(източник: Cortical Labs)
Разширените благоприятни условия на DishBrain могат да залегнат в основата на ново потомство машинно образование, изключително в областта на самостоятелните транспортни средства, дроновете и роботите. Според Рази, сходен чип може да им даде „ нов вид машинен разсъдък, кадърен да се учи през целия си живот “.
Технологията отваря пътя за основаване на машини, които могат да продължат да усвояват нови качества, без да компрометират старите, да се приспособяват добре към измененията и да употребяват остарели познания в нови обстановки, като усъвършенстват потреблението на процесорна мощ, памет и сила.
„ Ние използваме тази безплатна помощ, с цел да разработим по-добри AI модели, основани на проучване на биологични невронни мрежи “, споделя Рази. „ Това ще помогне за разширение на опциите на хардуера и методите до точката, в която те ще станат жизнеспособни заместители на класическите калкулации “.
За първи път отгледани в лаборатория мозъчни кафези съумяват освен да усетят света, само че и да му влияят (снимка: CC0 Public Domain)
Изследователи от университета Монаш сътвориха полубиологичен компютърен чип DishBrain, който интегрира към 800 000 човешки и миши мозъчни кафези в електроди. Демонстрирайки нещо като разум, чипът се научи да играе понг за пет минути.
Разработката, извършена в партньорство с основания в Мелбърн стартъп Cortical Labs, получи безплатна помощ от $407 000 от Австралийската национална стратегия за грантове, ориентирана към проучвания в областта на разузнаването и сигурността, отбелязва NewAtlas.
Масивът от микроелектроди в сърцето на DishBrain може освен да чете интензивността на мозъчните кафези, само че и да ги подтиква с електрически сигнали. Изследователският екип сътвори версия на чипа, наречена Pong, в която полубиологични изкуствени мозъчни кафези получават информация за придвижването на топката и могат да повлияят на ракетата, като я движат наляво и надясно.
След това те създадоха доста елементарна система за стимулиране, която се възползва от устрема на дребни клъстери от мозъчни кафези да минимизират непредсказуемостта на тяхната среда. Ако ракетата удари топката, клетките получават премия – предвидим тласък, а в случай че пропуснат – четири секунди непредвидим удар.
още по темата
За първи път отгледани в лаборатория мозъчни кафези съумяват освен да усетят света, само че и да му влияят, а резултатите са впечатляващи, означават наблюдаващите на научния напредък.
Чипове, които съчетават биологични калкулации с изкуствен интелект, „ в последна сметка могат да надминат съществуващия напълно силициев хардуер “, споделя ръководителят на плана – доцент Адеел Рази. „ Резултатите от такова проучване ще имат огромно въздействие в области като обмисляне, роботика, усъвършенствана автоматизация, интерфейси мозък-машина и създаване на медикаменти “.
Полубиологичният чип DishBrain с мозъчни кафези, изолирани с флуоресцентни маркери
(източник: Cortical Labs)
Разширените благоприятни условия на DishBrain могат да залегнат в основата на ново потомство машинно образование, изключително в областта на самостоятелните транспортни средства, дроновете и роботите. Според Рази, сходен чип може да им даде „ нов вид машинен разсъдък, кадърен да се учи през целия си живот “.
Технологията отваря пътя за основаване на машини, които могат да продължат да усвояват нови качества, без да компрометират старите, да се приспособяват добре към измененията и да употребяват остарели познания в нови обстановки, като усъвършенстват потреблението на процесорна мощ, памет и сила.
„ Ние използваме тази безплатна помощ, с цел да разработим по-добри AI модели, основани на проучване на биологични невронни мрежи “, споделя Рази. „ Това ще помогне за разширение на опциите на хардуера и методите до точката, в която те ще станат жизнеспособни заместители на класическите калкулации “.
Източник: technews.bg
КОМЕНТАРИ