Нобелистката Олга Токарчук в СУ: Когато оръдията гърмят, думите стават нечуваеми
Полската писателка и носителка на Нобеловата премия за литература за 2018 година Олга Токарчук получи на почетното звание " лекар хонорис идея " на СУ " Свети Климент Охридски ". В традицията на церемонията писателката произнесе и особено квалифицирано академично слово за събитието.
Олга Токарчук бе почетен посетител на юнските " Литературни срещи " организирани от Фондация " Прочети София ". Това, което не желаеме да забравяме от визитата й обаче е речта, с която одобри почетното звание. Представяме ви цялостния текст, след превода на Крум Крумов.
Войнич постоянно се учудваше, че откакто изпиеха известно количество от този необичайно апетитен алкохол, в началото всички ставаха доста бъбриви, обаче след това? Колкото повече го пиеха, толкоз повече се скъсяваха изреченията и толкоз повече от тях увисваха незавършени, като че ли някаква мощ отскубваше краищата им и по тази причина думите ставаха неразбираеми. Някаква скованост обземаше човек, като че ли навлизаше в най-обширните зали на мозъка си, откъдето гледката беше умопомрачителна. Заедно с това изчезваше потребността от думи.
Самият Мечислав постоянно имаше чувството, че тогава всички се схващат съвършено, че е задоволителен един разбиращ взор и всичко става явно. Стигаше се даже до състояние господата да се умълчат и единствено да се гледат един различен, като че ли оживената досега полемика се пренасяше в някакво тяхно групово вътрешно пространство. Но това се случваше единствено след изпиването на по-голямо количество от напитката, да речем, след третата бутилка, което в действителност не беше необичайност. Тогава, до момента в който се гледаха един различен, въздишаха разбиращо и само господин Август сключваше ръце в молитвен клюн, все едно искаше да подсети нещо на всички, а те за миг с изпитание се съсредоточаваха върху този знак от съединени длани, с цялостната и безмълвна убеденост, че в Космоса съществува нещо значимо, за което нито за момент не трябва да забравят; че съществува някаква опорна точка, която господин Август им показва, и тази точка, заради разтегливостта на времето, се трансформира в ос, в нескончаема ос, до болежка отвесна, и към тази ос се върти въртележката, на която са качени всички те, извисяващи се към небето на единични седалки. За страдание, от време на време се случва нечий синджир да се скъса – тогава индивидът полита във въздуха самотно, с цел да изчезне в сребристото зарево на земята.
Струваше му се също по този начин, че Schwärmerei предизвиква и образни резултати. Когато си лягаше, откакто е пил (а си беше заречен, че повече няма да пие толкоз от тази дяволска настойка!), Войнич виждаше под клепачите си проблясъци или фигури, направени като че ли от огледалца, които отразяваха всичко в близост от разнообразни ъгли – а също и едни-други, – обсебвайки зрението по същински непосилен метод. Някакъв свят щурмуваше тялото му, опитваше се да се добере до мозъка му, като на първо време го мамеше със светлинки и илюзии.
Така беше и в този момент. Прибра се в стаята си и се почувства изцяло разрушен. Не успяваше да задържи погледа си на едно място. И когато бедният Мечислав постави глава върху възглавницата, усети, че светът в близост разказва огромни кръгове. Стана му неприятно. Езиците му се смесваха. Седна на леглото и възпламени свещите, оставени на масичката до леглото за всеки случай, в случай че спре токът.
– Ще умра ли? – попита той свещта.
Не му отвърна незабавно. Пламъкът й потрепна, като че ли въпросът я бе тормозил.
– Безсмъртни са единствено или доста дребните, или доста огромните неща – отрони деликатно тя. – Атомите са безсмъртни и галактиките са безсмъртни. В това се състои цялата загадка. Диапазонът на гибелта е строго избран, като на радиовълна.
След тези думи Войнич бе налегнат от мощна горест. През пламъка на свещта, със суровия си и изпълнен с отчаяние взор, го гледаше татко му.
– Татко, ти би предпочел да умра – изрече и зажадува тъкмо в този момент татко му, Януари Войнич, инженер от Лвов, прагматичен и извънмерно неустрашим, да можеше да го прегърне, въпреки и неудобно, по войнишки, потупвайки Мечиш по слабоватия тил с оня жест, който окуражава падналите духом бойци на бойното поле. Или дори като господин Август, сковано, с някаква трагична увереност. Зажадува за неговото допиране и за физическото му наличие, и даже усети от близко миризмата му, която беше долавял отдалеко, беше я подушвал при всяко разминаване и всякога, когато бе влизал в спалнята му: ароматът на британския му одеколон, като че ли намазана с лимон остаряла кожа, загладена от дългата приложимост, полирана от допира на ръце. Бедният ми татко, намерения си. Като предмет е, като изхабен инструмент.
*
Скъпи другари,
щастлива съм и горда, че имам опция да получа такова огромно отличие, каквото е почетният докторат на Софийския университет " Св. Климент Охридски ".
Не работя в областта на науката, в никакъв случай не съм изследвала систематично забележимите феномени в този свят, нито съм си служила с емпирични принадлежности за опознаване на действителността. Единственият път, когато направих догадка и я ревизирах емпирично, беше обвързван със отбраната на моята магистратура по логика на психиката. Понеже ни учеха, че само този метод на опознаване на света и явленията в него, учреден на емпиризма, логиката и разсъдъка, ще ни опази от фалша и операцията. Това сигурно е по този начин.
Продължава на идната страница...
Олга Токарчук бе почетен посетител на юнските " Литературни срещи " организирани от Фондация " Прочети София ". Това, което не желаеме да забравяме от визитата й обаче е речта, с която одобри почетното звание. Представяме ви цялостния текст, след превода на Крум Крумов.
Войнич постоянно се учудваше, че откакто изпиеха известно количество от този необичайно апетитен алкохол, в началото всички ставаха доста бъбриви, обаче след това? Колкото повече го пиеха, толкоз повече се скъсяваха изреченията и толкоз повече от тях увисваха незавършени, като че ли някаква мощ отскубваше краищата им и по тази причина думите ставаха неразбираеми. Някаква скованост обземаше човек, като че ли навлизаше в най-обширните зали на мозъка си, откъдето гледката беше умопомрачителна. Заедно с това изчезваше потребността от думи.
Самият Мечислав постоянно имаше чувството, че тогава всички се схващат съвършено, че е задоволителен един разбиращ взор и всичко става явно. Стигаше се даже до състояние господата да се умълчат и единствено да се гледат един различен, като че ли оживената досега полемика се пренасяше в някакво тяхно групово вътрешно пространство. Но това се случваше единствено след изпиването на по-голямо количество от напитката, да речем, след третата бутилка, което в действителност не беше необичайност. Тогава, до момента в който се гледаха един различен, въздишаха разбиращо и само господин Август сключваше ръце в молитвен клюн, все едно искаше да подсети нещо на всички, а те за миг с изпитание се съсредоточаваха върху този знак от съединени длани, с цялостната и безмълвна убеденост, че в Космоса съществува нещо значимо, за което нито за момент не трябва да забравят; че съществува някаква опорна точка, която господин Август им показва, и тази точка, заради разтегливостта на времето, се трансформира в ос, в нескончаема ос, до болежка отвесна, и към тази ос се върти въртележката, на която са качени всички те, извисяващи се към небето на единични седалки. За страдание, от време на време се случва нечий синджир да се скъса – тогава индивидът полита във въздуха самотно, с цел да изчезне в сребристото зарево на земята.
Струваше му се също по този начин, че Schwärmerei предизвиква и образни резултати. Когато си лягаше, откакто е пил (а си беше заречен, че повече няма да пие толкоз от тази дяволска настойка!), Войнич виждаше под клепачите си проблясъци или фигури, направени като че ли от огледалца, които отразяваха всичко в близост от разнообразни ъгли – а също и едни-други, – обсебвайки зрението по същински непосилен метод. Някакъв свят щурмуваше тялото му, опитваше се да се добере до мозъка му, като на първо време го мамеше със светлинки и илюзии.
Така беше и в този момент. Прибра се в стаята си и се почувства изцяло разрушен. Не успяваше да задържи погледа си на едно място. И когато бедният Мечислав постави глава върху възглавницата, усети, че светът в близост разказва огромни кръгове. Стана му неприятно. Езиците му се смесваха. Седна на леглото и възпламени свещите, оставени на масичката до леглото за всеки случай, в случай че спре токът.
– Ще умра ли? – попита той свещта.
Не му отвърна незабавно. Пламъкът й потрепна, като че ли въпросът я бе тормозил.
– Безсмъртни са единствено или доста дребните, или доста огромните неща – отрони деликатно тя. – Атомите са безсмъртни и галактиките са безсмъртни. В това се състои цялата загадка. Диапазонът на гибелта е строго избран, като на радиовълна.
След тези думи Войнич бе налегнат от мощна горест. През пламъка на свещта, със суровия си и изпълнен с отчаяние взор, го гледаше татко му.
– Татко, ти би предпочел да умра – изрече и зажадува тъкмо в този момент татко му, Януари Войнич, инженер от Лвов, прагматичен и извънмерно неустрашим, да можеше да го прегърне, въпреки и неудобно, по войнишки, потупвайки Мечиш по слабоватия тил с оня жест, който окуражава падналите духом бойци на бойното поле. Или дори като господин Август, сковано, с някаква трагична увереност. Зажадува за неговото допиране и за физическото му наличие, и даже усети от близко миризмата му, която беше долавял отдалеко, беше я подушвал при всяко разминаване и всякога, когато бе влизал в спалнята му: ароматът на британския му одеколон, като че ли намазана с лимон остаряла кожа, загладена от дългата приложимост, полирана от допира на ръце. Бедният ми татко, намерения си. Като предмет е, като изхабен инструмент.
*
Скъпи другари,
щастлива съм и горда, че имам опция да получа такова огромно отличие, каквото е почетният докторат на Софийския университет " Св. Климент Охридски ".
Не работя в областта на науката, в никакъв случай не съм изследвала систематично забележимите феномени в този свят, нито съм си служила с емпирични принадлежности за опознаване на действителността. Единственият път, когато направих догадка и я ревизирах емпирично, беше обвързван със отбраната на моята магистратура по логика на психиката. Понеже ни учеха, че само този метод на опознаване на света и явленията в него, учреден на емпиризма, логиката и разсъдъка, ще ни опази от фалша и операцията. Това сигурно е по този начин.
Продължава на идната страница...
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ