Квартални митове и легенди – Долен Лозенец
Половината от сътрудниците в редакцията сега живеем в един от най-известните и и съгласно нас един от най-хубавите квартали на София – „ Лозенец “. Обичаме го по толкоз доста аргументи, че мъчно бихме ги изброили в лимитираното пространство на една публикация – само че като значими акценти бихме отбелязали следното: кварталът и до ден сегашен има извънредно достоверна, непокътната атмосфера, основно разположение до всички централни точки на столицата и несравним дух, който ни превзема неизбежно, откакто навлезем в лабиринта от дребни улички с забавни китни къщички, значими исторически и културни монументи, паметни квартални заведения и всевъзможни чудеса.
Най-важното обаче за нас са хората, които живеят там – обожаваме нашите благи съседи и защото някои от тях са истински кореняци, които имат в джоба си не една и две забавни истории за квартала, взехме решение да ги поразпитаме. Резултатът обобщихме в тази извънредно любопитна селекция от забавни обстоятелства за Долен Лозенец, която взехме решение да споделим и с вас…
Започваме!
Долен и Горен Лозенец – две обособени вселени под общо име
Ако познавате или сте обхождали квартала, сигурно сте наясно, че двете половини на административно обединената под името „ Лозенец “ жилищна зона са две обособени вселени – психически разграничени от бул. „ Черни връх “ и ул. „ Свети Наум “. Също по този начин двете обособени зони са присъщи и с друг релеф – северната част е ситуирана на южната тераса на Перловската река и има надморска височина 550 – 565 m, а южната част е с височина 600 – 620 m. Между тях се намира стръмна линия със мощно наклонени улици и терасирани терени. Горен и Долен Лозенец имат много друга атмосфера, като горните елементи се отличават с много по-масирано ново строителство – жилищни и бизнес здания, а долната значително е запазила достоверната си атмосфера от едно време. Това е причина и хората там да се дефинират като „ поданици на Горен Лозенец “ и „ поданици на Долен Лозенец “.
Допитахме до жителите на Долен Лозенец. Ето какво ни описа съседът ни Митко Попов, основател на почитател страницата „ Скритата хубост на София “:
„ Детството ми е минало в долната му част, наоколо до паметната за локалните " Римската стена " (която не е напълно римска, само че пък това напълно не я прави по-малко уютна). И тогава, а даже и в този момент, тази страна на квартала е много китна и зелена (и относително непокътната от алчното ново строителство), което в миналото й е донесло сравнението с парижкия Монмартр.
Все още дребните улички впечатляват с необикновената си архитектура – голям брой каменни барелефи, непокътнати къщурки в алпийски жанр, кокетни тераси и причудливи прозорчета, като че ли всеки, който в миналото е строил тук, го е правил за пръв и финален път, оставяйки най-хубавото от себе си.
Тук са и тези именити кътчета, носещи в себе си духа на предишното – Славейковата поляна, Водната кула, Борисовата градина, скритата Волга на площад " Журналист " (винаги съм си го наричал Колелото на Йорданка Николова), паметната механа " Под Липите ", обичаната ми къщурка в гората, давала в миналото воля на фантазиите ми и още, и още, и още... “.
Защо " Лозенец " се назовава по този начин и Римската стена не е римска, по какъв начин се трансформира в " квартала на интелигенцията " и още истории, ще разберете в От града, ето тук.
Най-важното обаче за нас са хората, които живеят там – обожаваме нашите благи съседи и защото някои от тях са истински кореняци, които имат в джоба си не една и две забавни истории за квартала, взехме решение да ги поразпитаме. Резултатът обобщихме в тази извънредно любопитна селекция от забавни обстоятелства за Долен Лозенец, която взехме решение да споделим и с вас…
Започваме!
Долен и Горен Лозенец – две обособени вселени под общо име
Ако познавате или сте обхождали квартала, сигурно сте наясно, че двете половини на административно обединената под името „ Лозенец “ жилищна зона са две обособени вселени – психически разграничени от бул. „ Черни връх “ и ул. „ Свети Наум “. Също по този начин двете обособени зони са присъщи и с друг релеф – северната част е ситуирана на южната тераса на Перловската река и има надморска височина 550 – 565 m, а южната част е с височина 600 – 620 m. Между тях се намира стръмна линия със мощно наклонени улици и терасирани терени. Горен и Долен Лозенец имат много друга атмосфера, като горните елементи се отличават с много по-масирано ново строителство – жилищни и бизнес здания, а долната значително е запазила достоверната си атмосфера от едно време. Това е причина и хората там да се дефинират като „ поданици на Горен Лозенец “ и „ поданици на Долен Лозенец “.
Допитахме до жителите на Долен Лозенец. Ето какво ни описа съседът ни Митко Попов, основател на почитател страницата „ Скритата хубост на София “:
„ Детството ми е минало в долната му част, наоколо до паметната за локалните " Римската стена " (която не е напълно римска, само че пък това напълно не я прави по-малко уютна). И тогава, а даже и в този момент, тази страна на квартала е много китна и зелена (и относително непокътната от алчното ново строителство), което в миналото й е донесло сравнението с парижкия Монмартр.
Все още дребните улички впечатляват с необикновената си архитектура – голям брой каменни барелефи, непокътнати къщурки в алпийски жанр, кокетни тераси и причудливи прозорчета, като че ли всеки, който в миналото е строил тук, го е правил за пръв и финален път, оставяйки най-хубавото от себе си.
Тук са и тези именити кътчета, носещи в себе си духа на предишното – Славейковата поляна, Водната кула, Борисовата градина, скритата Волга на площад " Журналист " (винаги съм си го наричал Колелото на Йорданка Николова), паметната механа " Под Липите ", обичаната ми къщурка в гората, давала в миналото воля на фантазиите ми и още, и още, и още... “.
Защо " Лозенец " се назовава по този начин и Римската стена не е римска, по какъв начин се трансформира в " квартала на интелигенцията " и още истории, ще разберете в От града, ето тук.
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ