Половината българи харесват Русия, а една четвърт от тях дори

Половината българи харесват Русия, а една четвърт от тях даже утвърждават войната на Путин в Украйна. Но това явно не е някакъв феномен. Къде още по света поддържат Путин и за какво? Тук обобщаваме многозначителни обстоятелства:

Руският президент Владимир Путин

Близо половината, сочат няколко изследвания, последното от които е на " Евробарометър ". Но това явно не е някакъв феномен. Западът в действителност е обединен против Путин, само че в останалия свят картината е напълно друга, пишат Леа Фрезе и Ксифан Ян в обширна публикация в авторитетния " Ди Цайт "., а не обръща внимание на страните, ситуирани сред геополитическите полюси, които се афишират за неутрални или даже демонстрират схващане за действията на Москва, настояват създателите и напомнят, че става дума за към 2/3 от международното население. В публикацията са изброени някои многозначителни обстоятелства:

" Индия, която след няколко години ще измести Китай като страната с най-голямо население, внася от близо двайсет пъти повече нефт и газ, в сравнение с преди войната. Индонезия, третата най-голяма народна власт в света, предложения Путин на срещата на високо ниво на Г-20 през ноември. На съвещанието на Общото заседание на Организация на обединените нации през март редица страни, измежду които Бразилия, Израел, Турция и Южна Африка, се причислиха към осъждането на съветското нахлуване, само че не се включиха в глобите против Москва. (…) В Судан ръководещата военна хунта поддържа Путин, до момента в който демократичното придвижване е солидарно с Украйна. Правителството в Индонезия се пробва да следва междинен курс, до момента в който болшинството от популацията демонстрира благосклонности към. Понякога от настоящите полемики в световния Юг се долавя даже удовлетворение от войната в Европа: откакто в продължение на десетилетия Западът разпалваше наместнически спорове в останалия свят, дано в този момент види какво значи война в личния двор. "

Наследството на колониализма

Така създателите стигат до първия от петте претекста, които преобладават световните диспути към войната в. Те напомнят, че в отговор на западния апел да осъди съветската експанзия, тогавашният пакистански министър председател Имран Хан е дал израз на едно възприятие, което се споделя от доста негови сътрудници в някогашните колонии: " Какво си въобразявате вие - възмути се той. - Да не сме ваши плебеи, че да вършим всичко, което желаете от нас? ". По-нататък в публикацията четем:

" Като подклаждат гнева против Запада, популисти от рода на Хан се профилират пред личния си народ. (…) Но митингът против държанието на Запада е освен средство в битката за власт. Чувствата зад него са в действителност необятно публикувани. Става дума за съмнението, че в Украйна Западът пази преди всичко не свободата на една суверенна страна, а личната си надмощие. През последните години във Вашингтон или Берлин се приказва доста за упадъка на западното господство. В редица елементи на света обаче превъзходството на Запада е към момента напълно действителна. "

Авторите напомнят, че в доста от някогашните западни колонии Русия черпи дивиденти от реномето на Съюз на съветските социалистически републики като съдружник в битката срещу империализма и колониализма. В това отношение редица африкански държавни управления с лека ръка подценяват обстоятелството, че и войната на Русия сега е колонизаторска. Чиста проба двойно счетоводство, за което другояче постоянно упрекват Запада. Тъкмо това е вторият претекст за поддръжката в интерес на Путин.

Бунт срещу двойния морал

" Русия наруши интернационалното право. Путин желае промяна на режима в Киев, даже отхвърля правото на битие на Украйна. Украинците пазят героичен своята страна. Така показват нещата западните управници ", пишат Леа Фрезе и Ксифан Ян. И напомнят, че мнозина отвън границите на Запада задават закономерни въпроси: " Кой наруши интернационалното право с нахлуването в Ирак през 2003? Щом украинците не желаят да предадат своята страна, за какво палестинците би трябвало да се откажат от своята? С други думи: те упрекват Запада, че мери с двоен критерий, не на последно място във връзка с страданията на мирното население. "
" Не желая да имам нищо общо с Русия "
В същото време някои от най-яростните критици на западния двоен морал сами не са напълно поредни, четем още в " Ди Цайт ". Авторите дават за образец арабската левица, която остро подлага на критика дейностите на Запада в Ирак, Афганистан или Йемен, само че мълчи, когато става дума за съветските военни закононарушения в Сирия. Или пък неспасяемо се заплита в антиамерикански заговорнически теории.
Редакцията предлага
Цената на войната

Това е третият претекст на тези, които демонстрират схващане към Путин. " Когато в Европа споделят, че войната в Украйна " ни е по-близка "  от, това значи, че заради географската непосредственост ние се идентифицираме по-силно със страданията на украинските фамилии - още повече, че агресорът Русия заплашва неприкрито Европа с нуклеарни оръжия. Само че материалните последици от украинската война засягат африканците доста по-тежко, в сравнение с западноевропейците: в Гана растящите цени на пшеницата водят непосредствено до апетит, а заради експлодиращите цени на горивата в Нигерия разискват краткотрайното прекъсване на всички вътрешни полети. На фона на разноските към украинската война доста от най-бедните и политически неустойчиви страни в света са застрашени от стопански срив. "

Авторите означават, че тези страни постоянно упрекват не Путин, който блокира износа на зърнени храни от Украйна, а Запада - поради наложените от него наказания. Те припомнят и известното изказване, че точно Западът е докарал тези страни до избрани форми на взаимозависимост и дават образци:

" Отказът на западните аграрни концерни да вдигнат патентните ограничавания върху посевите накара доста африкански страни да внасят съвсем всички зърнени храни от Русия и Украйна. Сред тези страни е и Египет - до наскоро един от най-големите производители на пшеница, който последователно се видя заставен да се концентрира извънредно върху производството на памук. Бразилия, (…) която е най-големият международен експортьор на соя, зависи в голяма степен от съветските торове. Растящите цени и ядосаните едри фермери могат да осуетят преизбирането на Болсонаро през октомври. Затова не е чудно, че той съобщи: " За нас въпросът за съветския тор е заветен, тъй че ние ще останем неутрални ". "  На 28 юни Болсонаро и Путин организираха диалог за " подсилване на стратегическото партньорство ", в който ставаше дума точно за съветските торове.

Кой се нуждае от Русия

Предпоследният мотив на интернационалните поддръжници на Путин най-пряко се въплъщава от Израел., пишат създателите и напомнят, че съветските военни към момента са в Сирия и израелската войска би трябвало да се координира с тях, когато реши да пусне в деяние своята авиация против проиранските групировки на сирийска територия. В публикацията е представен израелският външен министър Лапид с многозначителното изречение: " Нашата граница със Сирия е на практика граница с Русия ".

Авторите развиват тезата, че редица страни оттатък границите на Запада употребяват Русия като противотежест на Съединени американски щати в интернационалната политика. Така да вземем за пример Египет и Саудитска Арабия, дългогодишни съдружници на Америка, след Арабската пролет се оказаха под политически напън от страна на Запада поради нарушаванията на човешките права, пишат създателите и прибавят, че Египет освен купува доста оръжие от Русия, само че и строи съветска АЕЦ.

Индия от много време също е клиент на съветската оръжейна промишленост, Москва отпуска на Делхи, четем още в обширната публикация в " Ди Цайт ", чиито създатели акцентират, че със своя неутралитет Индия цели да осуети прекосяването на Русия в лагера на съперника Китай.

Какво значи тук международен ред?

В края на публикацията си Леа Фрезе и Ксифан Ян акцентират, че доста страни по света не са удовлетворени от настоящия международен ред. " На Запад постоянно се приказва, че светът се е ориентирал към нова блокова борба: демократичните страни пазят " основаващия се на правила и правила интернационален ред ", до момента в който властническият лагер, отпред с Русия и Китай, се пробва да унищожи и подмени този ред. (…) Но даже в демокрации като Индия и Индонезия водещи политици и интелектуалци показват кардинални подозрения в " основаващия се на правила и правила интернационален ред ". На първо място, тези правила били основани от западните страни победителки във Втората международна война и в доста пунктове били в ущърб на разрастващите се страни. И второ, най-късно с иракската война Западът самичък нарушил личните си правила. "

Авторите напомнят, че " световният Юг "  отдавна пледира за промяна на интернационалната система, а страни като Индия и Бразилия на вятъра упорстват да станат непрекъснати членове на Съвета за сигурност на Организация на обединените нации. Глобалната финансова система също е под западна доминация: управителните постове в Световната банка и Международния валутен фонд все по този начин се заемат от американски и европейски представители. В края на публикацията си създателите подлагат на прецизна инспекция тези апели за " нов международен ред "  и пишат: " Дали обаче един нов международен ред, включващ онеправданите до момента страни, ще докара в действителност до световна взаимност? Дали най-после няма да се окаже просто, че автократите са разширили въздействието си? ".

*****

Вижте и това видео от архива ни:
Бруталните наемници от съветската група " Вагнер ": кои са тези мъже