Седмицата: Магарешки работи! А Радев учи турски на испански
Положението е магарешко. То тъй като рецесиите ни изобилстват - по този начин да се каже и от пиле мляко спешно имаме, та по тази причина кво толкоз, че отвред сме се запънали политически. Тя, политическата рецесия, щедро кърми всички останали с магарешко мляко. Така де, потребно е – с изключение на за кожата (виж Клеопатра), забавя процеса на стареене и повдига имунитета. Точно по тази причина са цялостни политпартийните биберони с магарешко мляко. Парламентът ни въобще не остарява – нов по няколко пъти в годината, цялостен с депутатски имунитет.
И сега, таман цъфна „ младият “ парламент – четвъртият нов за година и половина време, и отново сме в същото състояние. На седем магарета няма по какъв начин сеното – и то неокосено, да се раздели, още повече, когато има и осмо служебно магаре. Положението, магарешко-политическото, е „ да не се обичат даже и напук “ и единствено да бият освен самара, а непосредствено най-голямото магаре – гласоподавателя.
И по този начин всичко отново – още веднъж и още веднъж, е в служебния яхър на президента Румен Радев. Който сега привиква един по един (по конституция) магарешките тръни, а след това (пак по конституция) ще им връчва на три от бодилите трънния венец – мандата за ръководство.
Позната магарешка работа, от която минаване по моста към постоянна власт няма. Делбата на сеното ще е все същата – разграничени до идващите нередовни избори.
Има обаче една огромна разлика на въртележката с раздаването на мандати на магаретата. Този път и президентът се е заинатил сякаш безусловно да има постоянна власт. Не отмята ей по този начин – небрежно, конституционно-мандатната си активност, не си играе на прескочи магарета. А ги е впрегнал Румен Радев и седемте магарета да му (из)ринат и снега през зимата, до момента в който той си ги дои. Паркиран е инатливият добитък на топло в Народното събрание, получава си заплатите, прави си главната активност – предизборно-изборната пропаганда, а апропо ще му правят и законодателно другояче напълно служебната властова работа на президента. Той ще ръководи, те ще поемат отговорността до пролетта – сиреч ще ги държат вързани на парламентарната ясла да си пасат и да дават депутатско магарешко мляко в интерес на имунитета на неостаряващия премиеро-президент.
Това само се вижда на хоризонта на парламентарната политпартийност – замеряне с магарешки бодили, които всяко от седемте магаренца хапва на драго сърце като деликатес и пита за още. Не им и би трябвало различен небосвод - никой не го мисли, тъй като не го желае оня огромния бодил в гащите със сформиране на държавно управление. Но пък го преживят всички за илюзия на съперника – гласоподавател. Единствената цел е да си избутат личните каручки през зимата и да си ги впрегнат и в идващия „ млад и ваксиниран “ парламент през пролетта.
Иначе за какво е цялата тая неефикасност точно в стила „ магаре на мост “ – седем + едно магарета на един мост. Безрезултатни са всякаквите там съвещания за превръщането на служебната власт в постоянна – в действителност резултатът е че няма съвещания сред седемте впрегатни на осмия. Все по-безрезултатен се обрисува дори и новият бюджет, като отново ще се магери остарелият да изкара до март следващата година. През същото това време всичко ще има в яловия парламент, единствено единодушие да се роди нещо в действителност отговорно няма да има. Ще има следващи безотговорни избори, на които виновният гласоподавател все по-малко желае да дава отговор – да гласоподава.
Но пък, колкото и нагъсто да са тия избори, време бол за безрезултатни съвещания за кабинет. Президентът Радев зададе темпото – по един поканен от седемте парламентарни сили на седмица на диалози при него в президентството. Не по един, че и по двама дневно, както се случваше в предходните мандатни въртележки. Така президентът някъде след месец може да се захване със същинския парламентарен развой - връчването на самите мандати. Още повече, че откакто приключат консултациите Му, президентът не предстои на период, в който да даде първия мандат за сформиране на държавно управление на първата политическа мощ – в тази ситуация ГЕРБ-СДС.
И по този начин стигаме до отговора какво е заровено в магарешкия яхър. Заровено е зимното време. Не това астрономическото, дето се върнахме тия дни към него, а самата тежкокризисна зима си я държи Радев Президента заровена да му я притоплят в Народното събрание. Докато той учи непознати езици, че то българският напълно изборно се е изчерпал.
Според чичо ни Google, дори и съгласно „ Файненшъл таймс “ българският президент Румен Радев знае три чужбински езика - британски, немски и съветски. Но пък сега натъртва на най-малко още един или два на куп. Изучава Радев турски, но от испански – може и противоположното. Иначе за какво по този начин всекидневно в последно време все е в позицията на „ лека-полека “ и на „ маняна “ във връзка с посочените нагоре конституционни отговорности под формата на права за отсрочване на извозването на властовите мандати на въртележката Си. Хич не беше „ лека-полека “ нито пък „ маняна “, когато идеше тирада за личния Му втори президентски мандат.
Сега обаче има време да чете и препрочита що е то „ лека-полека “ и „ маняна “ и за какво имат почва у нас точно тази зима, която да се размотава служебно, само че в наличието на парламент до идната пролет.
Лесна работа в действителност, тъй като сред турското и испанското мотаене разликата е в нюансите – тъкмо тия дето му трябват на Румен Радев та да е и президент, и водач на изпълнителната власт, до момента в който магарешки парламент спи комфортно и за него, и за себе си в преспите. Ето я и незначителната разлика по време на тая все по-голяма политпартийна маловажност. Според вица за лингвистичните пояснения сред испанеца и турчина първият рекъл, че „ маняна “ значи умерено - ще станат нещата, я на следващия ден, я вдругиден, я след седмица-две, без да се бърза. А вторият на собствен ред обяснил, че то турското „ лека-полека “ е напълно като испанското „ маняна “, само че не е чак пък толкоз незабавно и преждевременно.
На чист българин пък ще го речем „ Я го давайте малко по малко, накъде сте се разбързали “. Така де, нямаме незабавна работа та като зайци да скачаме от избори на избори. Които така и така ще си дойдат по магарешки съгласно една друга, британска сентенция, съгласно която „ Неграмотният крал, цар, властник е като короновано магаре “.
И сега, таман цъфна „ младият “ парламент – четвъртият нов за година и половина време, и отново сме в същото състояние. На седем магарета няма по какъв начин сеното – и то неокосено, да се раздели, още повече, когато има и осмо служебно магаре. Положението, магарешко-политическото, е „ да не се обичат даже и напук “ и единствено да бият освен самара, а непосредствено най-голямото магаре – гласоподавателя.
И по този начин всичко отново – още веднъж и още веднъж, е в служебния яхър на президента Румен Радев. Който сега привиква един по един (по конституция) магарешките тръни, а след това (пак по конституция) ще им връчва на три от бодилите трънния венец – мандата за ръководство.
Позната магарешка работа, от която минаване по моста към постоянна власт няма. Делбата на сеното ще е все същата – разграничени до идващите нередовни избори.
Има обаче една огромна разлика на въртележката с раздаването на мандати на магаретата. Този път и президентът се е заинатил сякаш безусловно да има постоянна власт. Не отмята ей по този начин – небрежно, конституционно-мандатната си активност, не си играе на прескочи магарета. А ги е впрегнал Румен Радев и седемте магарета да му (из)ринат и снега през зимата, до момента в който той си ги дои. Паркиран е инатливият добитък на топло в Народното събрание, получава си заплатите, прави си главната активност – предизборно-изборната пропаганда, а апропо ще му правят и законодателно другояче напълно служебната властова работа на президента. Той ще ръководи, те ще поемат отговорността до пролетта – сиреч ще ги държат вързани на парламентарната ясла да си пасат и да дават депутатско магарешко мляко в интерес на имунитета на неостаряващия премиеро-президент.
Това само се вижда на хоризонта на парламентарната политпартийност – замеряне с магарешки бодили, които всяко от седемте магаренца хапва на драго сърце като деликатес и пита за още. Не им и би трябвало различен небосвод - никой не го мисли, тъй като не го желае оня огромния бодил в гащите със сформиране на държавно управление. Но пък го преживят всички за илюзия на съперника – гласоподавател. Единствената цел е да си избутат личните каручки през зимата и да си ги впрегнат и в идващия „ млад и ваксиниран “ парламент през пролетта.
Иначе за какво е цялата тая неефикасност точно в стила „ магаре на мост “ – седем + едно магарета на един мост. Безрезултатни са всякаквите там съвещания за превръщането на служебната власт в постоянна – в действителност резултатът е че няма съвещания сред седемте впрегатни на осмия. Все по-безрезултатен се обрисува дори и новият бюджет, като отново ще се магери остарелият да изкара до март следващата година. През същото това време всичко ще има в яловия парламент, единствено единодушие да се роди нещо в действителност отговорно няма да има. Ще има следващи безотговорни избори, на които виновният гласоподавател все по-малко желае да дава отговор – да гласоподава.
Но пък, колкото и нагъсто да са тия избори, време бол за безрезултатни съвещания за кабинет. Президентът Радев зададе темпото – по един поканен от седемте парламентарни сили на седмица на диалози при него в президентството. Не по един, че и по двама дневно, както се случваше в предходните мандатни въртележки. Така президентът някъде след месец може да се захване със същинския парламентарен развой - връчването на самите мандати. Още повече, че откакто приключат консултациите Му, президентът не предстои на период, в който да даде първия мандат за сформиране на държавно управление на първата политическа мощ – в тази ситуация ГЕРБ-СДС.
И по този начин стигаме до отговора какво е заровено в магарешкия яхър. Заровено е зимното време. Не това астрономическото, дето се върнахме тия дни към него, а самата тежкокризисна зима си я държи Радев Президента заровена да му я притоплят в Народното събрание. Докато той учи непознати езици, че то българският напълно изборно се е изчерпал.
Според чичо ни Google, дори и съгласно „ Файненшъл таймс “ българският президент Румен Радев знае три чужбински езика - британски, немски и съветски. Но пък сега натъртва на най-малко още един или два на куп. Изучава Радев турски, но от испански – може и противоположното. Иначе за какво по този начин всекидневно в последно време все е в позицията на „ лека-полека “ и на „ маняна “ във връзка с посочените нагоре конституционни отговорности под формата на права за отсрочване на извозването на властовите мандати на въртележката Си. Хич не беше „ лека-полека “ нито пък „ маняна “, когато идеше тирада за личния Му втори президентски мандат.
Сега обаче има време да чете и препрочита що е то „ лека-полека “ и „ маняна “ и за какво имат почва у нас точно тази зима, която да се размотава служебно, само че в наличието на парламент до идната пролет.
Лесна работа в действителност, тъй като сред турското и испанското мотаене разликата е в нюансите – тъкмо тия дето му трябват на Румен Радев та да е и президент, и водач на изпълнителната власт, до момента в който магарешки парламент спи комфортно и за него, и за себе си в преспите. Ето я и незначителната разлика по време на тая все по-голяма политпартийна маловажност. Според вица за лингвистичните пояснения сред испанеца и турчина първият рекъл, че „ маняна “ значи умерено - ще станат нещата, я на следващия ден, я вдругиден, я след седмица-две, без да се бърза. А вторият на собствен ред обяснил, че то турското „ лека-полека “ е напълно като испанското „ маняна “, само че не е чак пък толкоз незабавно и преждевременно.
На чист българин пък ще го речем „ Я го давайте малко по малко, накъде сте се разбързали “. Така де, нямаме незабавна работа та като зайци да скачаме от избори на избори. Които така и така ще си дойдат по магарешки съгласно една друга, британска сентенция, съгласно която „ Неграмотният крал, цар, властник е като короновано магаре “.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ