Казимир Попконстантинов: Словото и буквите ни обединяват
Политиците да се поучат от св. цар Борис С акцията " Чудесата на България " госпожа Славка Бозукова разви интереса към археологията, споделя проф. Казимир Попконстантинов
Проф. д.и.н. Казимир Попконстантинов е учител във Великотърновския университет " Св. св. Кирил и Методий ", знаменит археолог, медиевист и епиграф.
-->
- Проф. Попконстанинов, на 1 ноември, когато България отбелязва Деня на националните будители, дружно с други интелектуалци вие получихте премията " Златен век - огърлие ". Как приемате тази премия?
- Наградата я одобрявам с раздвояване. Не поради друго, а поради това, че Министерството на културата прави оценка освен моя труд, а труда на сътрудниците, които са в екипа ми, с които изследваме няколко манастира под дарителството и ктиторството на св. цар Борис. Защо споделям раздвояване? Защото това е самопризнание от една страна към личността Казимир Попконстантинов, а от друга - самопризнание и удостояване на Великотърновския университет и катедра " Археология ". Трябва дебело да подчертая, че да вземем за пример при 25-годишното изследване на манастира, отдаден на Св. Богородица, която е настойничка на рода на цар Борис и градозащитница на столицата Велики Преслав, успяхме с помощта на студентите да изтръгнем от земята, прехвърляйки стотици хиляди кубици пръст и стотици кубици камъни, да открием, или по-точно да проучим този превъзходен манастир, в който са работили доста монаси, книжовници. Там открихме най-големия скрипторий - място, където се пишат, превеждат и орнаментират книги, извънредно нужни за новопокръстена България.
Това е доказателство за закрижеността на св. цар Борис
който с изключение на посредством приемането на християнството, сплотява българския народ и от него би трябвало да се поучат и днешните политици. Освен обединител, той е строител на безчет християнски храмове и манастири, които са книжовни и просветни средища. Паралерно с това са и учебни заведения, което още един път е доказателство, че се грижи за своите жители и посредством словото и буквите. Това е следващият стадий от устрема му да бъдат обединени прабългари, славяни и така нататък В този смисъл употребявам термина раздвояване, не като опълчване едно против друго, а като задоволство, че този акт от страна на министерството на културата е многопосочен посредством тази премия, която получавам. Защото зад нея стоят екипи, катедра " Археология " и студенти от специалността във Велитокърновския университет.
- Вие неотдавна получихте и премия от Варненска и Великопреславска митрополия за особени заслуги към Църквата. Към днешна дата кои са откритията, които са близки освен до българската история, само че и са част от нашата църковна история?
- Благодаря Ви за този въпрос, който не ми е задаван тъкмо по този начин дефиниран от публицисти. Моята активност и на екипа, който е дружно с мен, проучващ манастирите, свързани със св. цар Борис и тази премия, която получих от Варненския и Великопреславски митрополит Йоан, е тясно обвързвана с двете страни на Вашия въпрос. От едната страна е българската история, а от другата е църковната история.
Успяхме да проучим манастира в няколко направления. Веднъж като архитектура, второ - като голям скрипторий с голяма издателска продукция. По отношение на значимостта на този манастир и на другия манастир при село Равна, Провадийско, ще прибавя, че тези два манастира плюс Плиска и Преслав са в административните граници на Варненската митрополия.
Проучването им има голям принос за църковната история
тъй като единият манастир във Варна, който е в местността Пчелина, също е отдаден на Св. Богородица, както и този при с. Равна. Те са отражение на загрижеността на св. цар Борис. Тези два манастирата са били и епископски центрове през Х в., съгласно доцент Росина Костова, член на екипа. Одесос е бил административен център от църковна позиция. Тези два манастира се открояват по своята планова скица от столичните манастири. Манастирът при село Равна, Провадийско, бе проучван от мен, сътрудника доцент доктор Павел Георгиев и починалия проф. Александър Кузев от Варненския музей. Този манастир е отдаден на Св. Богородица, видно от един надпис на гръцки език, само че изписан с латинско писмо.
Манастирът е бил издигнат на към 22 километра от Плиска. Предназначен е бил за сина на св. цар Борис - Симеон преди да стане цар, постриган в монашество. Идеята на неговия татко е била той да бъде квалифициран, с цел да оглави Българската черква. Знаем от писмените извори, че св. цар Борис се отдръпва от царския трон и негов правоприемник е Владимир Расате, който някои от историците назовават Юлиян дезертьор. Той желае да се върне към така наречен езически интервал. Св. цар Борис не е очаквал подобен процес на събитията. Той взема решение Симеон, за който се допуска, че е бил с монашеско име Георги, да се върне от Константинопол. Нататък няма смисъл да разказвам отново събитията, тъй като са ясни и на най-възрастните, и на най-младите.
Манастирът в с. Равна развива своята активност както със своето учебно заведение, по този начин и със своя скрипторий. Тук в продължение на 10 години - от 1989 до 1999 година, ние разкрихме надписи в храма и в манастирското учебно заведение, в които е
употребявано руническото писмо, чийто притежател са прабългарите
Това е видно от трите надписа с руническо писмо, единият врязан в керемида и разчетен от починалия проф. Моско Москов - превъзходен лингвист и добре осведомен с руническото писмо и със съпоставката с паметниците от Орхоно - енисейските надписи от далечна Монголия. Той превежда надписа като: " Слава тебе, Мъдри ". Другите два надписа върху камъни на манастирските здания не са разчетени, те са на гръцки. Открихме надписи с кирилско и глаголическо писмо. Откритите от нас 30 алфавити на гръцки демонстрират интензивно проучване на този език, извънредно нужна е преводаческата активност, която се организира и в този манастир. Другата графична система е латинското писмо.
Тези два манастира са задоволително безапелационни - освен за това, че са дело на св. цар Борис, само че са свързани и с църковната институция.
- На 11 ноември " Стандарт " ще организира втория интернационален конгрес " Бранд " България ". Докосни Чудесата, в границите на своята национална акция " Чудесата на България ". Ваше изобретение е в основата на тази акция - реликвария с мощите на св. Йоан Кръстител в Созопол.
- Това, което казахте, е безусловно тъкмо и правилно. Главният редактор на " Стандарт " госпожа Славка Бозукова съумя да продължи това изобретение, тъй като си беше знамение, бе ясно.
Тя съумя да раздвижи пластовете в публицистиката
и разгласи националната акция " Чудесата на България ". В първия, да го назовем " конкурс ", островът св. Иван и нашето изобретение бяха наградени. Това изобретение в действителност си заслужи първото място, дружно с манастира. Тя съумя да развие интереса към археологията и към днешния миг се работи в цяла България, без значение дали откритията са от праисторията или са от късновизантийската ера.
- Вие подкрепяте група историци, които предложиха празникът 24 май да стане народен. Защо решихте, че 24 май е датата, която би трябвало да бъде народен празник? Смятате ли, че ще има обединяване измежду българските жители за оповестяването на празника за народен?
- Ние сме единствената нация, която отбелязва и празнува както словото, по този начин и буквите, които употребяваме от 885 година до ден сегашен. Нека политиците да бъдат по този начин положителни да се вслушат в това, което историците, а и освен, приказват. Всички споделяме, че на 1 ноември се отбелязва Денят на будителите. Това също е един саморасъл празник, който е към този момент столетник. Първият будител е св. цар Борис. Той сплотява посредством приемането на християнството и посредством словото и буквите. Словото и буквите са това, което сплотява. Да оставим политическите нюанси. Трети март би трябвало да бъде формален празник, да бъде празнуван, само че би трябвало да се отбелязва, както и до момента, че освен съветска армия, само че и поляци, румънци и други са дали живота си за свободата ни. Тук евентуално ще ме обвинят в русофобство или русофилство. Не.
Трети март не е нашата национална еднаквост
Излизат нови документи за така наречен Санстефанска фантазия... Това работи и на нашето самочуствие, тъй като все някой извън би трябвало да се погрижи за нас и все да търсим избавител. Тази концепция би трябвало по-спокойно да я приемем, тъй като 24 май е еднственият празник, на който и преди 1989 година, и в този момент всички отивахме с наслада и доста цветя в учебно заведение. Би трябвало без изслишни страсти във връзка с съхраняването на 3 март да се огледа към този празник. Вероятно ще реагират на това, което ще кажа. Ръфат ни от югозапад, съседката ни Северна Македония. Ако имаше по-особено отношение в оня ранен интервал, св. цар Борис нямаше да изпрати там нито св. Климент, нито св. Наум и нямаше да построи толкоз храмове. От североизток - Русия ни споделя, че кирилицата е тяхна, а християнството са приели от Византия. Добре, в случай че са приели от Византия, по какъв начин по този начин незабавно започнаха преводаческа активност и по какъв начин по този начин толкоз бързо приспособиха гръцката писменост? И писмеността, която до през днешния ден употребяват, е кирилицата. Възникват още доста въпроси.
Затова дано се огледа още един път, по-трезво и да се ориентираме към този празник - 24 май. В това няма нищо антируско. Дебело желая да го подчертая. Със остарелия и новия жанр имаме проблем и този проблем ни съпровожда нас, историците. Празничният календар не е по този начин добре синхронизиран. Това важи и за 24 май, който е най-дълго време празнуваният празник. Ние сме се сраснали с този празник. Той доста персонално се акцентира от хората. Той е обвързван със светите братя Кирил и Методий. Но като става въпрос за народен празник, има нещо, още по-българско, което е тясно свързано - това е нашата кирилица, която е старобългарска писменост. 24 май за народен празник ще бъде политическо събитие, само че ще бъде с минимум политическа експанзия.
Търсете на пазара:
Проф. д.и.н. Казимир Попконстантинов е учител във Великотърновския университет " Св. св. Кирил и Методий ", знаменит археолог, медиевист и епиграф.
-->
- Проф. Попконстанинов, на 1 ноември, когато България отбелязва Деня на националните будители, дружно с други интелектуалци вие получихте премията " Златен век - огърлие ". Как приемате тази премия?
- Наградата я одобрявам с раздвояване. Не поради друго, а поради това, че Министерството на културата прави оценка освен моя труд, а труда на сътрудниците, които са в екипа ми, с които изследваме няколко манастира под дарителството и ктиторството на св. цар Борис. Защо споделям раздвояване? Защото това е самопризнание от една страна към личността Казимир Попконстантинов, а от друга - самопризнание и удостояване на Великотърновския университет и катедра " Археология ". Трябва дебело да подчертая, че да вземем за пример при 25-годишното изследване на манастира, отдаден на Св. Богородица, която е настойничка на рода на цар Борис и градозащитница на столицата Велики Преслав, успяхме с помощта на студентите да изтръгнем от земята, прехвърляйки стотици хиляди кубици пръст и стотици кубици камъни, да открием, или по-точно да проучим този превъзходен манастир, в който са работили доста монаси, книжовници. Там открихме най-големия скрипторий - място, където се пишат, превеждат и орнаментират книги, извънредно нужни за новопокръстена България.
Това е доказателство за закрижеността на св. цар Борис
който с изключение на посредством приемането на християнството, сплотява българския народ и от него би трябвало да се поучат и днешните политици. Освен обединител, той е строител на безчет християнски храмове и манастири, които са книжовни и просветни средища. Паралерно с това са и учебни заведения, което още един път е доказателство, че се грижи за своите жители и посредством словото и буквите. Това е следващият стадий от устрема му да бъдат обединени прабългари, славяни и така нататък В този смисъл употребявам термина раздвояване, не като опълчване едно против друго, а като задоволство, че този акт от страна на министерството на културата е многопосочен посредством тази премия, която получавам. Защото зад нея стоят екипи, катедра " Археология " и студенти от специалността във Велитокърновския университет.
- Вие неотдавна получихте и премия от Варненска и Великопреславска митрополия за особени заслуги към Църквата. Към днешна дата кои са откритията, които са близки освен до българската история, само че и са част от нашата църковна история?
- Благодаря Ви за този въпрос, който не ми е задаван тъкмо по този начин дефиниран от публицисти. Моята активност и на екипа, който е дружно с мен, проучващ манастирите, свързани със св. цар Борис и тази премия, която получих от Варненския и Великопреславски митрополит Йоан, е тясно обвързвана с двете страни на Вашия въпрос. От едната страна е българската история, а от другата е църковната история.
Успяхме да проучим манастира в няколко направления. Веднъж като архитектура, второ - като голям скрипторий с голяма издателска продукция. По отношение на значимостта на този манастир и на другия манастир при село Равна, Провадийско, ще прибавя, че тези два манастира плюс Плиска и Преслав са в административните граници на Варненската митрополия.
Проучването им има голям принос за църковната история
тъй като единият манастир във Варна, който е в местността Пчелина, също е отдаден на Св. Богородица, както и този при с. Равна. Те са отражение на загрижеността на св. цар Борис. Тези два манастирата са били и епископски центрове през Х в., съгласно доцент Росина Костова, член на екипа. Одесос е бил административен център от църковна позиция. Тези два манастира се открояват по своята планова скица от столичните манастири. Манастирът при село Равна, Провадийско, бе проучван от мен, сътрудника доцент доктор Павел Георгиев и починалия проф. Александър Кузев от Варненския музей. Този манастир е отдаден на Св. Богородица, видно от един надпис на гръцки език, само че изписан с латинско писмо.
Манастирът е бил издигнат на към 22 километра от Плиска. Предназначен е бил за сина на св. цар Борис - Симеон преди да стане цар, постриган в монашество. Идеята на неговия татко е била той да бъде квалифициран, с цел да оглави Българската черква. Знаем от писмените извори, че св. цар Борис се отдръпва от царския трон и негов правоприемник е Владимир Расате, който някои от историците назовават Юлиян дезертьор. Той желае да се върне към така наречен езически интервал. Св. цар Борис не е очаквал подобен процес на събитията. Той взема решение Симеон, за който се допуска, че е бил с монашеско име Георги, да се върне от Константинопол. Нататък няма смисъл да разказвам отново събитията, тъй като са ясни и на най-възрастните, и на най-младите.
Манастирът в с. Равна развива своята активност както със своето учебно заведение, по този начин и със своя скрипторий. Тук в продължение на 10 години - от 1989 до 1999 година, ние разкрихме надписи в храма и в манастирското учебно заведение, в които е
употребявано руническото писмо, чийто притежател са прабългарите
Това е видно от трите надписа с руническо писмо, единият врязан в керемида и разчетен от починалия проф. Моско Москов - превъзходен лингвист и добре осведомен с руническото писмо и със съпоставката с паметниците от Орхоно - енисейските надписи от далечна Монголия. Той превежда надписа като: " Слава тебе, Мъдри ". Другите два надписа върху камъни на манастирските здания не са разчетени, те са на гръцки. Открихме надписи с кирилско и глаголическо писмо. Откритите от нас 30 алфавити на гръцки демонстрират интензивно проучване на този език, извънредно нужна е преводаческата активност, която се организира и в този манастир. Другата графична система е латинското писмо.
Тези два манастира са задоволително безапелационни - освен за това, че са дело на св. цар Борис, само че са свързани и с църковната институция.
- На 11 ноември " Стандарт " ще организира втория интернационален конгрес " Бранд " България ". Докосни Чудесата, в границите на своята национална акция " Чудесата на България ". Ваше изобретение е в основата на тази акция - реликвария с мощите на св. Йоан Кръстител в Созопол.
- Това, което казахте, е безусловно тъкмо и правилно. Главният редактор на " Стандарт " госпожа Славка Бозукова съумя да продължи това изобретение, тъй като си беше знамение, бе ясно.
Тя съумя да раздвижи пластовете в публицистиката
и разгласи националната акция " Чудесата на България ". В първия, да го назовем " конкурс ", островът св. Иван и нашето изобретение бяха наградени. Това изобретение в действителност си заслужи първото място, дружно с манастира. Тя съумя да развие интереса към археологията и към днешния миг се работи в цяла България, без значение дали откритията са от праисторията или са от късновизантийската ера.
- Вие подкрепяте група историци, които предложиха празникът 24 май да стане народен. Защо решихте, че 24 май е датата, която би трябвало да бъде народен празник? Смятате ли, че ще има обединяване измежду българските жители за оповестяването на празника за народен?
- Ние сме единствената нация, която отбелязва и празнува както словото, по този начин и буквите, които употребяваме от 885 година до ден сегашен. Нека политиците да бъдат по този начин положителни да се вслушат в това, което историците, а и освен, приказват. Всички споделяме, че на 1 ноември се отбелязва Денят на будителите. Това също е един саморасъл празник, който е към този момент столетник. Първият будител е св. цар Борис. Той сплотява посредством приемането на християнството и посредством словото и буквите. Словото и буквите са това, което сплотява. Да оставим политическите нюанси. Трети март би трябвало да бъде формален празник, да бъде празнуван, само че би трябвало да се отбелязва, както и до момента, че освен съветска армия, само че и поляци, румънци и други са дали живота си за свободата ни. Тук евентуално ще ме обвинят в русофобство или русофилство. Не.
Трети март не е нашата национална еднаквост
Излизат нови документи за така наречен Санстефанска фантазия... Това работи и на нашето самочуствие, тъй като все някой извън би трябвало да се погрижи за нас и все да търсим избавител. Тази концепция би трябвало по-спокойно да я приемем, тъй като 24 май е еднственият празник, на който и преди 1989 година, и в този момент всички отивахме с наслада и доста цветя в учебно заведение. Би трябвало без изслишни страсти във връзка с съхраняването на 3 март да се огледа към този празник. Вероятно ще реагират на това, което ще кажа. Ръфат ни от югозапад, съседката ни Северна Македония. Ако имаше по-особено отношение в оня ранен интервал, св. цар Борис нямаше да изпрати там нито св. Климент, нито св. Наум и нямаше да построи толкоз храмове. От североизток - Русия ни споделя, че кирилицата е тяхна, а християнството са приели от Византия. Добре, в случай че са приели от Византия, по какъв начин по този начин незабавно започнаха преводаческа активност и по какъв начин по този начин толкоз бързо приспособиха гръцката писменост? И писмеността, която до през днешния ден употребяват, е кирилицата. Възникват още доста въпроси.
Затова дано се огледа още един път, по-трезво и да се ориентираме към този празник - 24 май. В това няма нищо антируско. Дебело желая да го подчертая. Със остарелия и новия жанр имаме проблем и този проблем ни съпровожда нас, историците. Празничният календар не е по този начин добре синхронизиран. Това важи и за 24 май, който е най-дълго време празнуваният празник. Ние сме се сраснали с този празник. Той доста персонално се акцентира от хората. Той е обвързван със светите братя Кирил и Методий. Но като става въпрос за народен празник, има нещо, още по-българско, което е тясно свързано - това е нашата кирилица, която е старобългарска писменост. 24 май за народен празник ще бъде политическо събитие, само че ще бъде с минимум политическа експанзия.
Търсете на пазара:
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ