Те изоставят дъщеря си преди 22 г. Но всяка година идвали на моста с надеждата да я срещнат
Политиката за „ едно дете “, която е в действие в Китай повече от 30 години, е причина за нещастия за доста фамилии. Една тъжна история беше разказана от South China Morning Post.
Раждането на втора щерка
През 1995 година Цян Фенсян и нейният брачен партньор Сю Лида към този момент имали тригодишна щерка, когато се оказало, че Фенсян още веднъж е бременна. Според настоящия по това време закон фамилията трябвало да заплати голяма санкция за второто дете, само че двойката не можела да събере такава сума.
На раждането на Фенсян участвали брачният партньор й и доктор от дребна клиника, който заречен да не разкрива имената на родителите й на управляващите. Момиченцето се казвало Цзинджи.
След 5 дни Сю оставил щерка си посред закрит зеленчуков пазар. Заедно с бебето двойката оставила записка:
„ Дъщеря ни Цзинджи се роди в 10 сутринта на 24-ия ден от седмия месец от лунния календар през 1995 година Бедността и законът ни принуждават да се откажем от нея. О, смили се над сърцата на бащите и майките тук и на всички места!
Благодарим ви, че спасихте бебето ни и се погрижихте за нея. Ако ориста пожелае и в случай че небесата са милостиви, дано ни разрешат да забележим още веднъж щерка си на Счупения мост в Ханджоу сутринта на фестивала Цисицза 10 или 20 години по-късно. “
Момичето попаднало в сиропиталище в Суджоу, където прекарало една година. Тогава бебето е осиновено от двойка от Съединени американски щати – Кен и Рут Полър.
На двойката била показана бележката, открита при момичето: „ Съобщението ни трогна толкоз доста. Плакахме, когато преводачът го прочете. ”
Цзинджи станала Кейти
Осиновителите дали на осиновената си щерка ново име Кейти и решили да не споделят нищо за писмото, до момента в който не навърши пълноправие. В същото време самата Кейти трябвало да прояви интерес към биологичните си родители.
Кейти прекарвала щастливо детството си в дребен град покрай езерото Мичиган. Момичето споделя, че фамилията й е доста религиозно и сплотено.
Освен нея в семейство Полър израснали двама сина. Кейти знаела, че е осиновена.
Очакване на моста
Но Цян и Сю не не запомнили за своята записка и обещанието, обещано в нея. И през лятото на 2005 година, в деня на фестивала, прочут също като китайския Свети Валентин, те отишли до Счупения мост с огромен банер с името на щерка им и текст, непосредствен до това, което било в известието. След като чакали на моста от ранна заран до четири часа следобяд, те били принудени да си тръгнат с празни ръце.
„ Пристигнахме доста рано с голям афиш. Веднага щом едно момиче на възрастта на Джингджи се появи на моста, ние искахме да изтичаме при нея. “
Осиновителите на момичето също си спомнили бележката: те изпратили своята другарка Ани Ву на моста този ден, като я помолили да види дали същинските родители на Кейти-Цзинджи ще спазят обещанието си. За страдание Ани дойде единствено минути откакто родителие си тръгнали.
Но не всичко било изгубено. Ани видяла снимачен екип да работи на моста и ги помолила да й покажат фрагментите от деня. И тя видяла на записа плаката на родителите на Кейти.
След като изслушала историята й от Ани, снимачният екип се възползва от неповторимата опция и историята на Кейти-Дзинджи мигновено станала благосъстоятелност на китайската телевизия и вестници. Оттам Цян и Сю научили дълго чаканата вест за щерка си. Те разкрили Ани и получили от нея писмо от семейство Полър (без имената) и фотоси на щерка си.
Но в този миг Полър, уверени, че най-хубавото нещо за Кейти ще бъде да порасне и да взема лични решения, прекъснали контакта. Разочарованите биологични родители на момичето се пробвали да се обадят на Ани, само че тя сменила телефонния си номер.
Всяка година в деня на фестивала родителите й продължавали да идват на Счупения мост и не губели вяра да я срещнат и за ден.
Научавайки за историята на двойката, Чанг Чанфу, създател на документален филм за ориста на осиновени деца от Китай, се притекъл на помощ. Той се срещна с Цян и нейния брачен партньор и решил да им помогне да намерят Джингджи въз основа на дребното информация, която имал: че тя е осиновена в Суджоу, че е имала артрит като дете и е живяла в Мичиган.
Той имал шанс: попаднал на конгрес, където родители с осиновени деца от Суджоу споделяли своя опит. И едно от известията било от някой си Кен Полер, който загатнал проблеми с коляното на щерка си. Неговата фотография съвпадала с изображението на индивида от фотосите, получени от Цян и Сю.
Чанг влезе в преписка с Полър, само че те траяли да упорстват на своето: нямало да поддържат връзка с биологичните родители на момичето, до момента в който не навърши 20 години.
И когато Кейти навършила 21 години, тя попитала майка си за произхода си. И била шокирана, когато чула, че осиновителите й я търсят. Чувствала се предадена, тъй като през всичките тези години Кен и Рут не бяха й споделили нищо.
Кейти незабавно схванала, че желае да се срещне с същинските си родители. Но в това време се страхувала от срещата. Тя споделила на родителите си за това и влезнала в преписка с Чанг, като се съгласи да бъде обект на неговия документален филм. Чанг решил, че най-хубавото време за среща ще бъде фестивалът Цисицза, който се падал на 7 юли през 2017 година
Дългоочакваната среща трябвало да бъде изненада за Цян и Сю, само че те научиха за нея авансово от Ани Ву, онази другарка на Полър, от която получили първите вести през 2005 година
Дългоочакваната среща
View this post on Instagram
Когато Кейти-Цзинджи и родителите й най-сетне се срещнали на моста в деня на фестивала, Сян не можела да спре да плаче.
Кейти останала при родителите си два дни.
Момичето не говорело китайски, а родителите не приказват британски. По-голямата сестра на Кейти, която знаела малко британски, помогнала за общуването.
Катрин Полър признава, че преди да пътува до Китай, се е чувствала китайка единствено физически. „ Сега възприятието стана по-дълбоко. Добре, че съм по-близо до родното място. “
В Китай момичето се срещнало с баба си. Казва, че съвсем първото нещо, което чула, когато се озовала в дома на родителите си, било гледище да яде повече.
„ Слаба си, би трябвало да ядеш повече! “
„ Ако не хапвам, ми давахахрана. Мисля, че просто бяха доста щастливи да ме видят и в действителност им липсваше опцията да ме гледат през всичките тези години. “
Момичето споделя, че към момента не е осъзнала изцяло измененията в живота си.
„ Искам да има някаква връзка сред нас, желая да ги видя още веднъж. Но главният въпрос е кои са те за мен? Дори не знам по какъв начин да се обръщам към тях “.
Цян и Сю, че срещата с щерка им е свалила голяма тежест от гърдите им и че желаят да прекарват повече време с нея.
„ Сега, когато се срещнахме, тя ни липсва още повече. “
