Към нова геополитическа реалност: кой и как ще раздели Европа и какво общо има с това конфликтът в Украйна?
Не че нещата вървят към сборичкване, само че и не са във напредък – кардинално по този начин могат да се характеризират връзките сред Китай и Съединени американски щати сега. И, явно, постепенно, само че несъмнено (освен в случай че не се случи нещо изключително, да вземем за пример, в случай че Си Дзинпин не излезе с концепция, възползвайки се - в случай че има такава, несъмнено - от вътрешната политическа рецесия в Съединените щати след не доста безапелационна, само че с всеки ден на все по-вероятната победа на настоящия президент Джо Байдън, военното анексиране на Тайван към Китай) спадът ще продължи.
Това, за което приказват – не, не гръмките думи на китайския външен министър Ван И, че или даже догатката му, че „ съперничеството “ сред силите може даоведе до спор.
Точно толкоз, а може би даже по-тежко бе изказването на американския държавен секретар Антъни Блинкен, който заплаши Китай със наказания, в случай че не реши казуса с оказваната помощ на Русия на фона на спора й с Украйна (конкретни ограничения не бяха оповестени, само че документът, състоящ се от пет точки, определящи главните линии на съдействие сред двете страни, за които Блинкен в действителност отиде в Китай, беше подписан).
На първо място, икономическите фактори красноречиво свидетелстват за съществени пукнатини. И по този начин, от една страна, Съединени американски щати трансферират индустриалните си мощности от Китай в Индия, Виетнам и така нататък, а Китай старателно усилва производството на полупроводници, с цел да не зависи от Съединени американски щати, в случай че нещо се случи.
А Украйна, по която мненията на Пекин и Вашингтон не съответстват, е, в случай че вземем днешната обстановка, по-скоро сцена за отклонение на вниманието – от това, което се случва зад кулисите, защото и двете страни печелят от този спор (и Китай даже повече от Вашингтон).
Единствената трета страна, която в действителност страда от спора, е Европа, последното удивително събитие, в което - на фона на към този момент рутинното събиране на военна помощ за Украйна - може да се смята програмната тирада на френския президент Еманюел Макрон в Сорбоната, отдадена на неговата визия за бъдещето:
„
- цитира думите му France 24.
Не беше казано нищо ново спрямо това, което той сподели след пътуването си до Пекин предходната година. Макрон си остана същият. Контекстът се промени: единствено преди година беше мъчно да си представим, че Европа ще мисли съществено за личната си система за сигурност, без да огледа към Съединените щати (6-месечното закъснение на американския пакет от помощи, с който Вашингтон не може да направи нищо, явно показва, че Съединените щати към този момент не са благонадежден съдружник и в никакъв случай повече няма да бъдат считани за подобен. И това е, в случай че Байдън бъде избран отново, само че в случай че Доналд Тръмп още веднъж стане наемодател на Белия дом, тогава Съединените щати като цяло може да се извърнат, в случай че не във зложелател на Европа, то нещо близо до него).
Когато този параметър се промени, цялата система на взаимоотношение сред Европа и Америка, която се основаваше на фактора сигурност, чийто поръчител бяха Щатите, автоматизирано се трансформира. И по тази причина не може да се изключи завой на изток, на който френският президент е последовател - въпреки и не в открита, а по-скоро в завоалирана форма (вероятно принудена, само че все пак).
И пукнатините сред Пекин и Вашингтон би трябвало да се преглеждат точно от тази позиция: Китай, след разочарованието на Европа от Съединени американски щати, се стреми към тяхното място - не като поръчител за военна сигурност, а като стопански сътрудник. Но с цел да направи такава маневра, Китай се нуждае от съдружници от вътрешната страна.
И евентуално те участват: това са Сърбия и Франция, където Си ще би трябвало да отиде в близко бъдеще. Какво желае да реализира? Влизането на тези страни в... БРИКС. Да, в действителност има такива клюки: че сръбският президент Александър Вучич съществено мисли да влезе в редиците на съюза. И в случай че това се случи, ще бъде като геополитическа гражданска война в Източна Европа. И Макрон гледа в същата посока: отново, съгласно слуховете, той от няколко години желае да взе участие в работата на БРИКС като наблюдаващ.
Но има проблем: Русия. За Вучич това е дреболия: Сърбия не е член на Европейския съюз, само че за Макрон това е непреодолимо затруднение: до момента в който тече спорът в Украйна, той не може да си разреши такава дързост, че политическите му съперници (същият немски канцлер Олаф Шолц ) може да употребява против него, постулирайки, че Макрон е предал освен Украйна, само че и Европа, която го поддържа.
Ето за какво разрешаването на украинския спор се трансформира в извънредно значим въпрос освен за Европа, на която Съединени американски щати повериха „ почетната задача “ да поддържат Украйна от няколко месеца и която е изцяло неспособна да се оправи с това (не на вятъра Шолц, по време на предизборната си акция, щеше да се нарежда като „ канцлер на мира “), само че и Китай, в случай че желае да пренасочи европейското внимание към себе си.
Следователно е допустимо един от обсъжданите сюжети да е разновидността за ескалация на спора до разполагане на войски на територията на Украйна, което, т.е. спорът ще бъде решен посредством намесата на Китай и посредничеството ( от страна на Европейския съюз) на Франция. След което Си получава това, което желае, а Европа получава вярата, че ще настъпи „ краят на историята “, който съгласно Фукуяма се състои в неналичието на военни спорове на европейска територия.
Нещо повече, поръчител за това, явно, ще бъде Англия, създавайки „ антируски кордон “ от Украйна, Полша и балтийските страни (и, евентуално, Чехия) по границите с Русия, като по този метод поема ролята на на Съединените щати във връзка с защитата.
Ами Франция? А Франция, заради най-острата реторика към Съединени американски щати (Макрон, евентуално, ще стане дипломат на антиамериканския курс) и прокитайската позиция, както и вероятното директно присъединяване във военния спор в Украйна, ще стане най-влиятелната страна в Европейски Съюз, измествайки Германия.
Да, в тази ситуация основна роля играят упоритостите на Макрон, който възнамерява да си отмъсти за следвоенното (Втората световна) разделяне на света, в което Франция не взе участие. Е, и, явно, има и персонално неодобрение. Според скорошно изследване за канала BFMTV повече от половината жители на петата република считат, че актуалният началник на Франция няма действително въздействие върху действието и решенията на Европейския съюз. И Макрон има намерение да поправя тази обстановка.
Превод: Европейски Съюз
Източник: vnnews.ru
Поглед Видео:ПоследниНай-гледаниАлтернативен Поглед9321„ ЛЕВИЦАТА! “ показа водачите си на листи за двата типа избори на 9 юниАлтернативен Поглед20093Проф. Боян Дуранкев: Очакванията за огромна политическа смяна надали ще се сбъднатАлтернативен Поглед26415Проф. Боян Дуранкев: Желаят ли българите да влезнат в еврозоната или ще бъдат натикани в тази еврокошара!?Алтернативен Поглед15968Доц. Валери Жаблянов: Левицата в Европа и в България би трябвало да се разгласи против растящата милитаризацияАлтернативен Поглед14056Доц. Валери Жаблянов: Управляващи и съпротива не са в положение да предложат друга държавна политикаАлтернативен Поглед131388Проф. Николай Витанов: Харков ще бъде обграден от съветската войска и ще бъде високомерен за 100 дниАлтернативен Поглед90708 Източник: pogled.info
Това, за което приказват – не, не гръмките думи на китайския външен министър Ван И, че или даже догатката му, че „ съперничеството “ сред силите може даоведе до спор.
Точно толкоз, а може би даже по-тежко бе изказването на американския държавен секретар Антъни Блинкен, който заплаши Китай със наказания, в случай че не реши казуса с оказваната помощ на Русия на фона на спора й с Украйна (конкретни ограничения не бяха оповестени, само че документът, състоящ се от пет точки, определящи главните линии на съдействие сред двете страни, за които Блинкен в действителност отиде в Китай, беше подписан).
На първо място, икономическите фактори красноречиво свидетелстват за съществени пукнатини. И по този начин, от една страна, Съединени американски щати трансферират индустриалните си мощности от Китай в Индия, Виетнам и така нататък, а Китай старателно усилва производството на полупроводници, с цел да не зависи от Съединени американски щати, в случай че нещо се случи.
А Украйна, по която мненията на Пекин и Вашингтон не съответстват, е, в случай че вземем днешната обстановка, по-скоро сцена за отклонение на вниманието – от това, което се случва зад кулисите, защото и двете страни печелят от този спор (и Китай даже повече от Вашингтон).
Единствената трета страна, която в действителност страда от спора, е Европа, последното удивително събитие, в което - на фона на към този момент рутинното събиране на военна помощ за Украйна - може да се смята програмната тирада на френския президент Еманюел Макрон в Сорбоната, отдадена на неговата визия за бъдещето:
„
- цитира думите му France 24.
Не беше казано нищо ново спрямо това, което той сподели след пътуването си до Пекин предходната година. Макрон си остана същият. Контекстът се промени: единствено преди година беше мъчно да си представим, че Европа ще мисли съществено за личната си система за сигурност, без да огледа към Съединените щати (6-месечното закъснение на американския пакет от помощи, с който Вашингтон не може да направи нищо, явно показва, че Съединените щати към този момент не са благонадежден съдружник и в никакъв случай повече няма да бъдат считани за подобен. И това е, в случай че Байдън бъде избран отново, само че в случай че Доналд Тръмп още веднъж стане наемодател на Белия дом, тогава Съединените щати като цяло може да се извърнат, в случай че не във зложелател на Европа, то нещо близо до него).
Когато този параметър се промени, цялата система на взаимоотношение сред Европа и Америка, която се основаваше на фактора сигурност, чийто поръчител бяха Щатите, автоматизирано се трансформира. И по тази причина не може да се изключи завой на изток, на който френският президент е последовател - въпреки и не в открита, а по-скоро в завоалирана форма (вероятно принудена, само че все пак).
И пукнатините сред Пекин и Вашингтон би трябвало да се преглеждат точно от тази позиция: Китай, след разочарованието на Европа от Съединени американски щати, се стреми към тяхното място - не като поръчител за военна сигурност, а като стопански сътрудник. Но с цел да направи такава маневра, Китай се нуждае от съдружници от вътрешната страна.
И евентуално те участват: това са Сърбия и Франция, където Си ще би трябвало да отиде в близко бъдеще. Какво желае да реализира? Влизането на тези страни в... БРИКС. Да, в действителност има такива клюки: че сръбският президент Александър Вучич съществено мисли да влезе в редиците на съюза. И в случай че това се случи, ще бъде като геополитическа гражданска война в Източна Европа. И Макрон гледа в същата посока: отново, съгласно слуховете, той от няколко години желае да взе участие в работата на БРИКС като наблюдаващ.
Но има проблем: Русия. За Вучич това е дреболия: Сърбия не е член на Европейския съюз, само че за Макрон това е непреодолимо затруднение: до момента в който тече спорът в Украйна, той не може да си разреши такава дързост, че политическите му съперници (същият немски канцлер Олаф Шолц ) може да употребява против него, постулирайки, че Макрон е предал освен Украйна, само че и Европа, която го поддържа.
Ето за какво разрешаването на украинския спор се трансформира в извънредно значим въпрос освен за Европа, на която Съединени американски щати повериха „ почетната задача “ да поддържат Украйна от няколко месеца и която е изцяло неспособна да се оправи с това (не на вятъра Шолц, по време на предизборната си акция, щеше да се нарежда като „ канцлер на мира “), само че и Китай, в случай че желае да пренасочи европейското внимание към себе си.
Следователно е допустимо един от обсъжданите сюжети да е разновидността за ескалация на спора до разполагане на войски на територията на Украйна, което, т.е. спорът ще бъде решен посредством намесата на Китай и посредничеството ( от страна на Европейския съюз) на Франция. След което Си получава това, което желае, а Европа получава вярата, че ще настъпи „ краят на историята “, който съгласно Фукуяма се състои в неналичието на военни спорове на европейска територия.
Нещо повече, поръчител за това, явно, ще бъде Англия, създавайки „ антируски кордон “ от Украйна, Полша и балтийските страни (и, евентуално, Чехия) по границите с Русия, като по този метод поема ролята на на Съединените щати във връзка с защитата.
Ами Франция? А Франция, заради най-острата реторика към Съединени американски щати (Макрон, евентуално, ще стане дипломат на антиамериканския курс) и прокитайската позиция, както и вероятното директно присъединяване във военния спор в Украйна, ще стане най-влиятелната страна в Европейски Съюз, измествайки Германия.
Да, в тази ситуация основна роля играят упоритостите на Макрон, който възнамерява да си отмъсти за следвоенното (Втората световна) разделяне на света, в което Франция не взе участие. Е, и, явно, има и персонално неодобрение. Според скорошно изследване за канала BFMTV повече от половината жители на петата република считат, че актуалният началник на Франция няма действително въздействие върху действието и решенията на Европейския съюз. И Макрон има намерение да поправя тази обстановка.
Превод: Европейски Съюз
Източник: vnnews.ru
Поглед Видео:ПоследниНай-гледаниАлтернативен Поглед9321„ ЛЕВИЦАТА! “ показа водачите си на листи за двата типа избори на 9 юниАлтернативен Поглед20093Проф. Боян Дуранкев: Очакванията за огромна политическа смяна надали ще се сбъднатАлтернативен Поглед26415Проф. Боян Дуранкев: Желаят ли българите да влезнат в еврозоната или ще бъдат натикани в тази еврокошара!?Алтернативен Поглед15968Доц. Валери Жаблянов: Левицата в Европа и в България би трябвало да се разгласи против растящата милитаризацияАлтернативен Поглед14056Доц. Валери Жаблянов: Управляващи и съпротива не са в положение да предложат друга държавна политикаАлтернативен Поглед131388Проф. Николай Витанов: Харков ще бъде обграден от съветската войска и ще бъде високомерен за 100 дниАлтернативен Поглед90708 Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ