Политиката ни спрямо съседите продължава да върви след събитиятаАко историците

Политиката ни по отношение на съседите продължава да върви след събитията Ако историците там не са цялостни зомбита, доста добре знаят защо става дума, споделя проф. Павел Павлов
Германия носи виновност за представянето ни като спирачка на Скопие за Европейски Съюз

Езикът на омразата продължава да се вихри в македонските медии

Антибългарското възприятие на съседите е основано от сръбската агитация преди 100 години

- Проф. Павлов, дали е вероятен компромис сред България и Република Северна Македония на идващото съвещание на междуведомствената комисия в края на седмицата, откакто ги спряхме за Европейски Съюз в този момент?
- Първо, аз не мисля, че ние сме ги спрели. Ние просто казахме неща, които трябваше доста от дълго време да бъдат казани. Не става дума единствено за българската дипломация и за българското държавно управление. Но даже в това, което в Македония бе гръмко разтръбено като несъгласие, като прекъсване, надали не като " кол в колелата " - това е прекаленост. Всъщност от наша страна още веднъж бе заявена тази доброжелателност, която България от доста време демонстрира към Република Северна Македония от самото й раждане на политическата карта на света, защото първата страна, която призна тази нова страна, е България. Така че никога не схващам това стигматизиране на България, изключително в македонските медии, където езикът на омразата продължава да се вихри.
А другояче подобен компромис е изцяло вероятен предвид на самите формулировки, препоръчани от България. Тези формулировки не оспорват правото на всеки човек в Македония да се усеща подобен, какъвто е, и да счита езика си за подобен, какъвто той го схваща. Но при тях изрично се изключва българското. Има един криптоюгославизъм, в случай че мога по този начин да се изразя, прикрит югославизъм, и това нещо продължава. Аз разбирам ръководителите на Македония сега, изключително Зоран Заев и Стево Пендаровски, които в действителност са хора, проявяващи благосклонност към България. За режима на Груевски това изрично не можеше да се каже. Но не мога да приема да се откажем от личната си история и надали не от личната си еднаквост в името на това, да признаем на някого някакви илюзорни права. Ние не ги отхвърляме. Още когато България призна Република Македония, никой не отхвърляше правото й на държавност и на собствен път на развиване.
- Тоест единодушие може да има?
- За огромно мое страдание, ние допуснахме да бъдем показани в Европа като спирачка за приемането на Македония в Европейския съюз. Голяма виновност за това има Германия. Държавата, която най-вече лобира за европейска ориентировка на Македония, е точно България. Това е реалност, правили сме го в продължение на целия интервал на съществуването на актуалната страна Северна Македония.  В същото време Германия възприема промакедонските постановки. Това е неуместно. Това е страната, на чиято страна участвахме в двете международни войни и това на процедура ни докара до такава степен, да загубим Македония. Съжалявам, че го споделям по този начин непосредствено, само че е реалност. А сега Германия поддържа държанието на Македония, т.е. липсва равнопоставено отношение. А сега въпреки всичко член на Европейския съюз е България, не е Република Северна Македония. И точно у нас европейските полезности въпреки всичко участват, до момента в който в Република Северна Македония не ги виждам изключително доста.  Доколкото съумявам да видя, там продължава да господства остарелият модел на Югославия.
- В същото време обаче Зоран Заев в последните дни смекчи тона към България. Но в обществото на Република Северна Македония продължава да се шири една вълна на ненавист към страната ни...
-  Най-абсурдното е, че партията, която е сложила в името си гръмката абревиатура Вътрешна македонска революционна организация, диктува една акция, ориентирана против България. И това е най-позорното нещо - партия, която е правоприемник на български революционни комитети, сега робува на непознати ползи. И прокарва политическите ползи на Русия през Сърбия.
- А смятате ли, че Брюксел схваща същината на разногласието сред България и Северна Македония?
- Тези изказвания, че Брюксел не ни схваща, светът не ни схваща, в тази ситуация имат известно съображение. Нашата агитация, споделям го в положителния смисъл на думата, не е на нужното ниво. Обаче дано въпреки всичко да не забравяме, че Брюксел има голям експертен капацитет. Имат специалисти за нашия район, за които не би трябвало да е загадка каква е историята ни, и че в последна сметка македонският е на основата на българския. Много е известно даването на образци с Германия и Австрия, Молдова и Румъния, Кипър и Гърция. Ами това съпоставяне е още повече в наша изгода. В Австрия никой няма да каже, че не е австриец, само че и няма да каже, че езикът му не е немски. Ако го направи, в най-хубавия случай ще буди страдание у близките. Тук  даже се отхвърля, че езикът е основан на основата на български. Тоест, незабавно стартира да се вихри това изрично антибългарско възприятие, основано от сръбската агитация преди 100 години, след това доразвито от Югославия на Тито и най-после в постюгославския интервал - че българите са хора втора употреба, че те нямат своя сфера на въздействие. Изсипаха се доста грозни квалификации от шефа на македонската осведомителна организация. И, популярност Богу, че го уволниха, тъй като подобен език на омразата в България не би бил вероятен.  Ние, като европейска страна и най-близката родствена страна, сме длъжни да оказваме помощ за нормализация на нещата в Македония.
- А елементарните, т.е. политически неангажирани хора, по какъв начин възприемат по-скоро разногласието?
- Обикновените хора в Македония, каквото и да се крие под тази дума, имат доста положително отношение към България. У нас доста постоянно се споделя " Те ни ненавиждат " - нищо сходно. Аз доста пъти съм бил в Македония, бях и ръководител на Агенцията за българите в чужбина, имал съм доста дипломатически контакти. В огромна степен жителите на Македония, които взеха български паспорти, ненапълно се усещат българи. Разбира се, има и такива, които са го създали по някакви меркантилни съображения. Но даже и хората, които вземат паспорти с комерсиални съображения, усещат някаква съпричастност към България. Защото могат да го създадат и в друга страна, а те са избрали нас. Вината на България е, че сътвори корупционни вериги, че сътвори благоприятни условия за продажба на българско поданство. Много хора в Македония имат български паспорти, само че това единствено по себе си нищо не значи. В тяхното броене няма алтернатива някой да се означи като българин. Твърди се, че българското малцинство е 1000 - 2000 души, само че това надалеч не е по този начин. Под това се имат поради босилеградчани, които са тогавашните стопански емигранти, само че даже и те са доста повече. Ние не сме опрели револвер в главата на Македония и не пречим на това, по какъв начин те осъзнават правото си на еднаквост. Но в последна сметка за това, което се случва, най-виновен е македонският хайлайф. Историците с Македония също са доста отговорни - в случай че не са цялостни зомбита, множеството от тях доста добре знаят защо става дума. Но аз въпреки всичко желая да подчертая, че даже в сегашната твърда позиция на България има една изключителна доброжелателност към Македония.
Хубавото е, че в нашето общество за първи път има някаква висока степен на консенсус по тази тематика. Всъщност публична България търпи доста огромна рецензия във връзка с неактивната политика към Република Северна Македония. Нашата политика към Северна Македония продължава да върви след събитията. Разбира се, има спънки и от тамошна страна, това не е загадка. Но Коридор номер 8, икономическата и културната сфера се развиват проформа, а в действителност те са най-хубавата вероятност за доближаването на двете страни.