Полиаморията е във възход от известно време, въпреки социалните и

Полиаморията е във напредък от известно време, макар обществените и политически стигми към нея. Изследванията демонстрират, че сходни сантиментални връзки могат да предложат прочувствени и физически изгоди за всички участници.

Консенсусната полиамория – съществуването на повече от двама полово и/или прочувствено обвързани сътрудници в една връзка – става все по-разпространена в доста страни през последните години. Според статистически данни, оповестени през 2021 година, 4 до 5% от американското население практикува полиамория, до момента в който изследване на YouGov от 2019 година открива, че 7% от възрастните в Обединеното кралство са били в консенсусна немоногамна връзка в някакъв миг от живота си. Последната статистика съставлява доста нарастване от друго сходно изследване, извършено през 2015 година, което демонстрира, че единствено 2% от възрастните в Обединеното кралство са били в такива връзки.

Това нарастване също е съпроводено от повишаване на позитивните представяния на полиаморните връзки в поп културата. Днес има редица телевизионни излъчвания и видеоигри, които включват този метод на живот в своите сюжети, до момента в който всеобщо уеб страниците и приложения за запознанства, в това число OkCupid, Tinder и Hinge, към този момент разрешават на потребителите си да показват този вид връзка в своите профили. И въпреки всичко макар увеличението на броя на хората, които се разпознават като полиамористи, към това остава забележителна стигма, дружно със обществения и политически напън, който благоприятства моногамията.

Моногамията постоянно се разказва като идеалната сантиментална обстановка и нейните полезности са подсилени в историите, които четем като деца, и във филмите, които гледаме като възрастни. Според тази концепция щастието зависи от това да намерим нашата единствена същинска сродна душа, която ще остане с нас (и ние с нея) през целия ни живот. Това културно очакване е придружавано и даже насърчавано от набор от държавни и държавни тласъци – финансови, обществени и правни – които са в интерес на фамилните двойки. В същото време всяко отклоняване от моногамната норма се посреща с съмнение и от време на време откровена неприязън.

Въпреки това, Джъстин Кларди, професор по философия в университета Санта Клара, се пробва да оспори тези настройки в новата си книга. Според него, все по-голям брой юридически и политически учени оферират промени в съществуващите фамилни закони, с цел да се признае разнообразието от типове връзки, които хората могат да имат.

„ Полиамористите са изправени пред най-различни опасности – да бъдат уволнени, да им бъде отказано жилище или поданство или децата им да им бъдат отнети “, споделя Клари в изказване. „ Въпреки това, в доста случаи поли връзките са доста по-трайни от моногамните, защото тяхната еластичност им разрешава да дават отговор на изменящите се потребности във времето по метод, по който моногамните връзки не могат. “

Работата на Клари показва и по-късно оспорва главните причини, които нормално се събират в поддръжка на моногамията. По-специално, той се обръща към „ моралния спор “, който допуска, че хората са еволюирали като моногамни, защото човешките бебета изискват по-големи грижи от тези на другите животни, заради по-младата им гестационна възраст.

„ Моногамията затова се преглежда като „ естественият “ ред на нещата “, изяснява професорът. „ Въпреки това, доста хомосексуални и хетеросексуални моногамни двойки или не желаят, или не могат да имат деца, само че това не ги стопира от опцията да се женят и да се употребяват от правата и привилегиите, които идват с брака. “

„ Други може да гледат на моногамията като на морална заповед, дадена от Бог, само че това значи ли, че атеистите и агностиците нямат право на сантиментална обич, даже в случай че се окажат в щастливи, здрави и удовлетворяващи моногамни сантиментални връзки? “

Освен това съществува упоритата концепция, че полиаморията поражда мъчителни усеща на ревнивост, само че Клари твърди, че това не е неповторимо за немоногамните връзки. В доста случаи уязвимостта, възприятието за владеене и възприятието за право върху привързаността на другия човек са по-присъщи на ревността, в сравнение с ни е комфортно да признаем. Полиаморията може да даде опция на хората да видят по какъв начин се държи сътрудникът в други връзки.

„ Когато се управляват от взаимно единодушие и схващане, полиаморните връзки могат да разрешат на хората да споделят по-пълноценно щастието на другите “, споделя Клари.

По същия метод съперниците на полиаморията настояват, че тези връзки вредят на децата и фамилията като цяло, като споделят, че неизбежно водят до бракоразвод и раздробяване на фамилията. И все пак многолюбовните фамилии освен съществуват, споделя Клари, само че и процъфтяват по способи, които са от изгода за децата.

„ Може да не е належащо чак „ цяло село, с цел да се отгледа едно дете “ [английска поговорка], само че е разумно, че при равни условия съществуването на повече от един „ татко “ или „ майка “ може да е даже по-благоприятно за посрещане на потребностите на децата, като те могат да бъдат обичани и отглеждани в нетрадиционни фамилии “, споделя Кларди. „ Наистина може да се окаже, че приблизително съществуването на повече от двама гледачи е най-хубавият метод за гледане на дете. “

В последна сметка книгата твърди, че е морално безпричинно моногамията да бъде безусловно наложена на обществото. Професорът упорства повече страни да поддържат разнообразни форми на връзки, в това число и моногамни.

„ Полиаморните връзки се нуждаят от поддръжка и отбрана, които страната е в положение да обезпечи и е в най-хубава позиция да насърчи “, твърди той. „ Само тъй като методът на свързване може да се отклонява от добре откритите обществени моногамни правила, това не значи, че те нямат забележителна стойност – морална, обществена или политическа. “