Да върнеш блясъка на историята
Покритите с блажна багра и вар стени и колони на шуменската Томбул джамия бяха нормална панорама в последните години. След близо 16 години реституция и леко закъснение в първичните периоди поради пандемията в този момент най-големият мюсюлмански храм в страната и един от стоте национални туристически обекта още веднъж впечатлява вярващи и гости с достоверното си величие - изящни рисунки, богато декорирани дървени детайли и цветни витражи.
Официално джамията носи името " Шериф Халил паша ", само че е по-известна като Томбул джамия поради тумбестия си купол - на турски думата tombul значи " кълбест ", " топчест ", " надут ". Завършена е през 1744 година, четири години след началото на градежа й през 1740 година По това време в града е имало по-голям брой джамии от непокътнатите към днешна дата три, само че още тогава " Шериф Халил паша " е била единствената с такава форма на покрива - откъдето пристигнало и името " Томбул ". При построяването храмът бил в самия център на Шумен, само че с разрастването на града останал в западната му част.
Джамията съставлява архитектурен комплекс от няколко здания, свързани с вътрешни дворове. В центъра на комплекса е молитвената зала, чиято форма е изключително забавна - основата е квадрат с размери 15х15 м, междинната част е октагон, а най-горната е кръг, който приключва с тумбеста форма на покрива. Разстоянието от пода до купола, който символизира небето, е 25 метра. А за отличната звучност в това обилно пространство способстват вградените в стените глинени гърнета. Джамията има едно минаре с височина 40 м, един външен балкон и 99 спираловидно ситуирани каменни стъпала.
Разстоянието от пода до купола, който символизира небето, е 25 метра Фотограф: Надежда Чипева
Сложната реституция
Първоначалните изследвания за реставрацията стартират още през 2004 година, когато екипите от експерти заварват обекта в много окаяно, даже спешно положение с течове, разрушени мазилки, компрометирани покривни обшивки и изгубени елементи от истинска декорация. В интервала 2005-2008 година е осъществено отчасти подсилване на храма, само че същинската работа по реставрацията стартира през 2016 година, като включва два стадия - строителен и художествена реституция, осъществени от компанията " Еврорест 2002 ". През цялото време джамията продължава да работи и като молитвен дом, и като туристически обект от национално значение.
Молитвената зала е богато украсена с геометрични фигури, растителни детайли и надписи от Корана на арабски език Фотограф: Надежда Чипева
Едно от огромните провокации пред реставраторите се оказва това, че голямата вътрешна повърхност от близо 2 декара фрески в действителност са били изрисувани на два стадия - един път при самото създаване на храма и повторно през XIX в., за което свидетелстват включените барокови детайли. Така екипът се изправя пред алтернативата коя от декорациите да остави. По принцип в българската процедура е признато да се възвръща оригиналът, само че защото и вторият вид има своята полезност, се стига до съглашение да бъдат показани и двата интервала в частите, в които са най-добре непокътнати, като се подчертае отчетливата разлика сред тях, без това докара до еклектика в интериора. Забележителното е, че пространството е било изрисувано напълно на ръка, без да се употребяват шаблони.
Фотограф: Надежда Чипева Градове Варна, Шумен Стенописите са били изрисувани на два стадия - един път при самото създаване на храма и повторно през XIX в. Фотограф: Надежда Чипева
При реставрацията екипът употребява единствено аналогични или сходни материали на употребените при построяването на джамията. За възобновяване на прозорците да вземем за пример е употребявано автентично лято венецианско стъкло, а рамките са моделирани и отливани ръчно по пример от старите рамки. Внимателно почистени от напластяванията и напълно актуализирани са и всички дървени детайли от украсата - ръчно направеният и ажурно украсен в жанр " лале деври " минбар (издигнатото място, от което имамът чете своите проповеди), михрабът (нишата, указваща посоката към свещения камък Кааба в Мека, към която се обръщат мюсюлманите по време на молитва), фризовете към прозорците, балконът, така наречен обущарник, където вярващите оставят обувките си, преди да пристъпят в молитвената зала.
Над прозорците от двете страни на централната ниша михраб има фотоси на свещените градове Мека и Медина Фотограф: Надежда Чипева
Повече от дом на религията
Официално джамията носи името " Шериф Халил паша ", само че е по-известна като Томбул джамия поради тумбестия си купол - на турски думата tombul значи " кълбест ", " топчест ", " надут ". Завършена е през 1744 година, четири години след началото на градежа й през 1740 година По това време в града е имало по-голям брой джамии от непокътнатите към днешна дата три, само че още тогава " Шериф Халил паша " е била единствената с такава форма на покрива - откъдето пристигнало и името " Томбул ". При построяването храмът бил в самия център на Шумен, само че с разрастването на града останал в западната му част.
Джамията съставлява архитектурен комплекс от няколко здания, свързани с вътрешни дворове. В центъра на комплекса е молитвената зала, чиято форма е изключително забавна - основата е квадрат с размери 15х15 м, междинната част е октагон, а най-горната е кръг, който приключва с тумбеста форма на покрива. Разстоянието от пода до купола, който символизира небето, е 25 метра. А за отличната звучност в това обилно пространство способстват вградените в стените глинени гърнета. Джамията има едно минаре с височина 40 м, един външен балкон и 99 спираловидно ситуирани каменни стъпала.
Разстоянието от пода до купола, който символизира небето, е 25 метра Фотограф: Надежда Чипева
Сложната реституция
Първоначалните изследвания за реставрацията стартират още през 2004 година, когато екипите от експерти заварват обекта в много окаяно, даже спешно положение с течове, разрушени мазилки, компрометирани покривни обшивки и изгубени елементи от истинска декорация. В интервала 2005-2008 година е осъществено отчасти подсилване на храма, само че същинската работа по реставрацията стартира през 2016 година, като включва два стадия - строителен и художествена реституция, осъществени от компанията " Еврорест 2002 ". През цялото време джамията продължава да работи и като молитвен дом, и като туристически обект от национално значение.
Молитвената зала е богато украсена с геометрични фигури, растителни детайли и надписи от Корана на арабски език Фотограф: Надежда Чипева
Едно от огромните провокации пред реставраторите се оказва това, че голямата вътрешна повърхност от близо 2 декара фрески в действителност са били изрисувани на два стадия - един път при самото създаване на храма и повторно през XIX в., за което свидетелстват включените барокови детайли. Така екипът се изправя пред алтернативата коя от декорациите да остави. По принцип в българската процедура е признато да се възвръща оригиналът, само че защото и вторият вид има своята полезност, се стига до съглашение да бъдат показани и двата интервала в частите, в които са най-добре непокътнати, като се подчертае отчетливата разлика сред тях, без това докара до еклектика в интериора. Забележителното е, че пространството е било изрисувано напълно на ръка, без да се употребяват шаблони.
Фотограф: Надежда Чипева Градове Варна, Шумен Стенописите са били изрисувани на два стадия - един път при самото създаване на храма и повторно през XIX в. Фотограф: Надежда Чипева
При реставрацията екипът употребява единствено аналогични или сходни материали на употребените при построяването на джамията. За възобновяване на прозорците да вземем за пример е употребявано автентично лято венецианско стъкло, а рамките са моделирани и отливани ръчно по пример от старите рамки. Внимателно почистени от напластяванията и напълно актуализирани са и всички дървени детайли от украсата - ръчно направеният и ажурно украсен в жанр " лале деври " минбар (издигнатото място, от което имамът чете своите проповеди), михрабът (нишата, указваща посоката към свещения камък Кааба в Мека, към която се обръщат мюсюлманите по време на молитва), фризовете към прозорците, балконът, така наречен обущарник, където вярващите оставят обувките си, преди да пристъпят в молитвената зала.
Над прозорците от двете страни на централната ниша михраб има фотоси на свещените градове Мека и Медина Фотограф: Надежда Чипева
Повече от дом на религията
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ