Студеният резерв позлати избрани бизнесмени
Покрай Топлоелектрическа централа " Варна " и Ахмед Доган студеният запас стана гореща тематика.
Всъщност няколко ТЕЦ-а, свързани с известни предприемачи, от години имат контракти с страната да поддържат неработещи мощности в подготвеност да се включат към електроенергийната система на страната, в случай че по някаква причина възникне дефицит на ток. Тези контракти са доста доходоносни.
Има ли " топъл запас "
Всяка електроенергийна система е цялост от мощности за произвеждане на сила, консуматори, свързващите ги електропроводи на разнообразни равнища на напрежение и разнообразни трансформаторни и основни подстанции. Процесите са комплицирани - едновременно разнообразни производители и консуматори се включват в мрежата, а други се изключват. Нещата в допълнение се усложняват, в случай че зародят непредвидени съществени разстройства - като повреди и природни бедствия. За да се защищити електроенергийната система от такива опасности, са въведени три равнища на отбрана:
Първичното контролиране и запазване се реализира посредством автоматизираните турбинни регулатори и техните плъгини. То се прави автоматизирано и непрестанно.
Вторичното контролиране и запазване се прави от националните и териториалните диспечери на електроенергийната система. Когато се постанова, в границите на 2-3 минути те задействат и натоварват високоманеврени мощности - Водноелектрическа централа и/или газотурбинни установки. Това се случва да вземем за пример при авария, която е извадила от строя някоя огромна базова електроцентрала или при ненадейно изключване на огромни фотоволтаични и ветрови генериращи мощности. Тази интервенция е ограничена в рамките на до 10 часа, след което би трябвало да се премине към мярка №3
Третично регулиране и запазване, или " леден запас ". Диспечерите на електроенергийната система го употребяват, когато опциите на вторичното контролиране са се изчерпали или са незадоволителни. Тогава на помощ идват топлоелектрически централи, които са способни да обезпечат нужната мощ в продължение на 2200 до 3800 часа - според заданието на ЕСО.
Европейското предписание е, че студеният запас би трябвало да бъде в границите на най-голямата единична генерираща мощ в националната електроенергийна система. За България тази мощ е 1000 МВт - всеки от двата блока на АЕЦ „ Козлодуй ”.
Студеният запас преди
До 2013 година студеният запас беше определян със заповед на министъра на енергетиката в размер до 1000 МВт. Средствата, с които се заплаща обезпечаването на „ леден запас ” на съответните производители, се събират от всеки всеки краен консуматор посредством цената за достъп до електропреносната мрежа, т.е. този разход се прибавя в крайната цена на всеки един консуматор на електрическа сила в България. С цел понижаване на крайната цена на потребителите със заповед на министъра на енергетиката от юни 2013 година студеният запас беше понижен на 500 МВт. През същата година Електроенергийният систематичен оператор стартира да организира търговете за леден запас, като КЕВР дефинира горна граница на цената за МВтч. В интервала 2013-2018 година главните снабдители на леден запас, избрани посредством конкурс, бяха генериращите мощности от централи на Христо Ковачки (ТЕЦ “Бобов Дол ”, „ Брикел ”, Топлофикация-Русе, Топлоелектрическа централа „ Марица 3 ”), Кирил Домусчиев („ Биовет ”-Пещера), Топлоелектрическа централа „ Свилоза ” и държавната Топлоелектрическа централа „ Марица Изток 2 ”. В идната таблица са показани сумите, които всички консуматори са заплатили за обезпечаване на леден запас в интервала 2013-2017 година
Период
Централи, свързани с Хр. Ковачки
Биовет " Пещера "
Топлоелектрическа централа " Варна "
Топлоелектрическа централа " Свилоза "
Топлоелектрическа централа " Марица Изток 2 "
Общо
година
лева
лева
лева
лева
лева
лева
2013/2014
1 734 730
-
4 392 039
-
-
-
2014/2015
34 364 273
1 118 188,8
7 828 756,68
3 378 698
5 898 165
52 588 082
2015/2016
28 764 484,1
1 398 556,8
-
6 440 669,8
3 839 515,68
40 443 226,3
2016/2017
29 550 700,6
1 568 916
-
-
12673 780,1
43793 396,6
Общо
94 414 188
4 085 661,6
12 220 795,68
9 819 367,7
22 411 461
-
От таблицата се вижда, че от средата на 2015 г. ТЕЦ „ Варна ” стопира да взе участие в обезпечаването на леден запас. Причината - тецът не е извършил условия от комплексното позволение - монтиране на ниско азотни горелки на котлите, създаване на сероочистващи съоръжения, замяна и монтиране на в допълнение nоле на електрофилтрите.
Какво се случи след 2017 година?
В края на 2017 година чешката „ ЧЕЗ груп “ продава Топлоелектрическа централа " Варна “ на " Сигда " ООД - фирма на някогашния транспортен министър в кабинета „ Орешарски “ Данаил Папазов. Сделката е за 48,5 млн. евро.
Точно по това време министър Теменужка Петкова издава заповед за нарастване на студения запас до 650 МВт средногодишно (което значи, че в избран от ЕСО интервал студеният резрв може да нарасне до 750 МВт.). Така се основава причина спряната от предходните й притежатели Топлоелектрическа централа „ Варна ” още веднъж да бъде включена в студения запас на страната. Тарикатският метод, по който това се реализира, е следният:
След издаването на заповедта на Петкова към централите, които обезпечават леден запас, е добавена държавната Топлоелектрическа централа „ Марица Изток 2 ”. Но не след дълго Топлоелектрическа централа „ Марица Изток 2 ” изненадващо се отхвърля „ непринудено ” от контракт, който носи близо 2.8 млн. лв. доход единствено за 4 месеца, и на нейно място от 1 май 2018 г. влиза Топлоелектрическа централа „ Варна ”. Едновременно с това, без особени причини, времето за даване на леден запас е увеличено от 2200-2900 часа на близо 3700 часа. С това приходите на централите за обезпечаване на леден запас нарастват в допълнение.
В таблицата по-долу се вижда какви суми са изплатени за интервала 2018 -2020 година
ТЕЦ-ове, свързвани с Хр. Ковачки
" Биовет Пещера " (Домусчиев)
Топлоелектрическа централа " Варна "
Топлоелектрическа централа " Марица Изток "
общо
лева
лева
лева
лева
лева
2018/2019
31662440,88
1940928,48
30204355,2
2792023,68
66599748
2019/2020
25388326,56
1543492,8
26476707,6
53408527
общо
57050767,44
3484421,28
56681062,8
2792023,68
Сумите, получени от Топлоелектрическа централа „ Варна ” за обезпечаване на леден запас след нейното закупуване от компанията „ Сигда ” до 30 юли 2020 година, са:
Предоставена чиста разполагаема мощ
Време за даване
Предлагана чиста разполагаемост
Цена
Получена сума
За интервал
MW
Брой часове
MW*h
лева./MW*h
лева
166
2208
366528
7,65
2803939
01.05.2018 - 31.07.2018
286
2209
631774
9,2
5812321
01.08.2018 - 31.10.2018
380
2880
1094400
10,9
11928960
01.11.2018 - 28.02.2019
286
3671
1049906
9,2
9659135
01.03.2019 - 31.07.2019
281
2209
620729
9,27
5754158
01.08.2019 - 31.10.2019
350
2904
1016400
10,98
11160072
01.11.2019 - 29.02.2020
281
3671
1031551
9,27
9562478
01.03.2020 - 31.07.2020
Общо
56681063
01.05.2018 - 31.07.2020
Вижда се ясно, че за 2 години и три месеца Топлоелектрическа централа „ Варна ”, без въобще да работи, е спечелила близо 57 милиона лв. като ангажирана за леден запас. По този метод са изплатени над половината от 48.5 млн. евро, изхарчените от компания „ Сигда ” за покупката й.
Какво още не е наред
Честа процедура при обезпечаване на леден запас е спечелилият търга да не показва тъкмо елемента, с който ще обезпечава леден запас. Това дава опция при повреда в работещ и претрупан елемент той да бъде спрян за ремонт, като на дежурния диспечер се оповестява, че прекъсването му е по график (нормално), на негово място се пуска и натоварва елементът, който досега е бил изведен в леден запас. Авариралият елемент се афишира за подготвен да остане в леден запас и тихомълком се ремонтира. Големият проблем е, че в случай че в този интервал се наложи активиране на леден запас, авариралият елемент не може да бъде пуснат, а това може да има съществени последствия за енергийната и национална сигурност на страната.
При провеждането на търговете за обезпечаване на леден запас не се обезпечава задоволителна инспекция за надеждността и техническата подготвеност на централите спечелили търговете елементите им да бъдат пускани и натоварвани. Вследствие на такива пропуски през януари 2017 година при искане на диспечера не можа да бъде задействан студеният запас в централите Топлоелектрическа централа „ Бобов дол ”, Топлоелектрическа централа „ Марица 3 ” и Топлоелектрическа централа „ Русе ”. С несъответстващите и непрофесионалните си пояснения и оправдания за замръзнали въглища и ниско равнище на река Дунав собственикът на централите Христо Ковачки провокира вълна от публично отвращение. С принуда и с огромно забавяне министър Петкова посредством ЕСО наложи санкции за несъблюдение на договорите за леден запас. За страдание, не е ясно дали санкциите са събрани и какъв е техният размер - ЕСО отхвърля да даде информация.
Да обобщим обстоятелствата дотук:
Неаргументираната заповед на министъра на енергетиката от началото на 2018 година, с която студеният запас се дефинира от 500 на 650 МВт., е напълно в услуга на включването на Топлоелектрическа централа „ Варна ”и нейните притежатели в обезпечаването студения запас на страната.
„ Доброволният " отказ на държавната ТЕЦ „ Марица Изток 2 ” от присъединяване на нейни блокове в студения запас през май 2018 г и по-късно е напълно в напълно в услуга на включването на Топлоелектрическа централа „ Варна ”и нейните притежатели. Това се реализира с благословията на министър Теменужка Петкова.
Неаргументираното нарастване на времето за даване на леден разерв от 2200 -2900 часа на близо 3700 часа е напълно против ползите на жителите - води до нарастване на крайната цена на потребителите на електрическа енергия. И е в интерес на Топлоелектрическа централа „ Варна ”и нейните притежатели. Обяснение за тези дейности на ЕСО може да се откри в това кой е сегашният изпълнителен шеф на ЕСО, къде е работил той преди да постъпи в ЕСО и кой е притежател на предприятието в което е работил.
Предложението, стартирано преди дни, целият леден запас да се обезпечава от Топлоелектрическа централа „ Марица Изток 2 ”, е несъстоятелно: Пълната конфигурирана мощ на централата е 1624 МВт и в случай че се наложи в зимните месеци тя да осигури 750 или 1000 МВт, това значи, че половината или повече от половината мощ на централата няма да може да се употребява, тъй като ще би трябвало да стои в подготвеност като запас. В допълнение концентрацията на целия леден запас в една географска точка е неприемлив и опасeн ход.
Всъщност няколко ТЕЦ-а, свързани с известни предприемачи, от години имат контракти с страната да поддържат неработещи мощности в подготвеност да се включат към електроенергийната система на страната, в случай че по някаква причина възникне дефицит на ток. Тези контракти са доста доходоносни.
Има ли " топъл запас "
Всяка електроенергийна система е цялост от мощности за произвеждане на сила, консуматори, свързващите ги електропроводи на разнообразни равнища на напрежение и разнообразни трансформаторни и основни подстанции. Процесите са комплицирани - едновременно разнообразни производители и консуматори се включват в мрежата, а други се изключват. Нещата в допълнение се усложняват, в случай че зародят непредвидени съществени разстройства - като повреди и природни бедствия. За да се защищити електроенергийната система от такива опасности, са въведени три равнища на отбрана:
Първичното контролиране и запазване се реализира посредством автоматизираните турбинни регулатори и техните плъгини. То се прави автоматизирано и непрестанно.
Вторичното контролиране и запазване се прави от националните и териториалните диспечери на електроенергийната система. Когато се постанова, в границите на 2-3 минути те задействат и натоварват високоманеврени мощности - Водноелектрическа централа и/или газотурбинни установки. Това се случва да вземем за пример при авария, която е извадила от строя някоя огромна базова електроцентрала или при ненадейно изключване на огромни фотоволтаични и ветрови генериращи мощности. Тази интервенция е ограничена в рамките на до 10 часа, след което би трябвало да се премине към мярка №3
Третично регулиране и запазване, или " леден запас ". Диспечерите на електроенергийната система го употребяват, когато опциите на вторичното контролиране са се изчерпали или са незадоволителни. Тогава на помощ идват топлоелектрически централи, които са способни да обезпечат нужната мощ в продължение на 2200 до 3800 часа - според заданието на ЕСО.
Европейското предписание е, че студеният запас би трябвало да бъде в границите на най-голямата единична генерираща мощ в националната електроенергийна система. За България тази мощ е 1000 МВт - всеки от двата блока на АЕЦ „ Козлодуй ”.
Студеният запас преди
До 2013 година студеният запас беше определян със заповед на министъра на енергетиката в размер до 1000 МВт. Средствата, с които се заплаща обезпечаването на „ леден запас ” на съответните производители, се събират от всеки всеки краен консуматор посредством цената за достъп до електропреносната мрежа, т.е. този разход се прибавя в крайната цена на всеки един консуматор на електрическа сила в България. С цел понижаване на крайната цена на потребителите със заповед на министъра на енергетиката от юни 2013 година студеният запас беше понижен на 500 МВт. През същата година Електроенергийният систематичен оператор стартира да организира търговете за леден запас, като КЕВР дефинира горна граница на цената за МВтч. В интервала 2013-2018 година главните снабдители на леден запас, избрани посредством конкурс, бяха генериращите мощности от централи на Христо Ковачки (ТЕЦ “Бобов Дол ”, „ Брикел ”, Топлофикация-Русе, Топлоелектрическа централа „ Марица 3 ”), Кирил Домусчиев („ Биовет ”-Пещера), Топлоелектрическа централа „ Свилоза ” и държавната Топлоелектрическа централа „ Марица Изток 2 ”. В идната таблица са показани сумите, които всички консуматори са заплатили за обезпечаване на леден запас в интервала 2013-2017 година
Период
Централи, свързани с Хр. Ковачки
Биовет " Пещера "
Топлоелектрическа централа " Варна "
Топлоелектрическа централа " Свилоза "
Топлоелектрическа централа " Марица Изток 2 "
Общо
година
лева
лева
лева
лева
лева
лева
2013/2014
1 734 730
-
4 392 039
-
-
-
2014/2015
34 364 273
1 118 188,8
7 828 756,68
3 378 698
5 898 165
52 588 082
2015/2016
28 764 484,1
1 398 556,8
-
6 440 669,8
3 839 515,68
40 443 226,3
2016/2017
29 550 700,6
1 568 916
-
-
12673 780,1
43793 396,6
Общо
94 414 188
4 085 661,6
12 220 795,68
9 819 367,7
22 411 461
-
От таблицата се вижда, че от средата на 2015 г. ТЕЦ „ Варна ” стопира да взе участие в обезпечаването на леден запас. Причината - тецът не е извършил условия от комплексното позволение - монтиране на ниско азотни горелки на котлите, създаване на сероочистващи съоръжения, замяна и монтиране на в допълнение nоле на електрофилтрите.
Какво се случи след 2017 година?
В края на 2017 година чешката „ ЧЕЗ груп “ продава Топлоелектрическа централа " Варна “ на " Сигда " ООД - фирма на някогашния транспортен министър в кабинета „ Орешарски “ Данаил Папазов. Сделката е за 48,5 млн. евро.
Точно по това време министър Теменужка Петкова издава заповед за нарастване на студения запас до 650 МВт средногодишно (което значи, че в избран от ЕСО интервал студеният резрв може да нарасне до 750 МВт.). Така се основава причина спряната от предходните й притежатели Топлоелектрическа централа „ Варна ” още веднъж да бъде включена в студения запас на страната. Тарикатският метод, по който това се реализира, е следният:
След издаването на заповедта на Петкова към централите, които обезпечават леден запас, е добавена държавната Топлоелектрическа централа „ Марица Изток 2 ”. Но не след дълго Топлоелектрическа централа „ Марица Изток 2 ” изненадващо се отхвърля „ непринудено ” от контракт, който носи близо 2.8 млн. лв. доход единствено за 4 месеца, и на нейно място от 1 май 2018 г. влиза Топлоелектрическа централа „ Варна ”. Едновременно с това, без особени причини, времето за даване на леден запас е увеличено от 2200-2900 часа на близо 3700 часа. С това приходите на централите за обезпечаване на леден запас нарастват в допълнение.
В таблицата по-долу се вижда какви суми са изплатени за интервала 2018 -2020 година
ТЕЦ-ове, свързвани с Хр. Ковачки
" Биовет Пещера " (Домусчиев)
Топлоелектрическа централа " Варна "
Топлоелектрическа централа " Марица Изток "
общо
лева
лева
лева
лева
лева
2018/2019
31662440,88
1940928,48
30204355,2
2792023,68
66599748
2019/2020
25388326,56
1543492,8
26476707,6
53408527
общо
57050767,44
3484421,28
56681062,8
2792023,68
Сумите, получени от Топлоелектрическа централа „ Варна ” за обезпечаване на леден запас след нейното закупуване от компанията „ Сигда ” до 30 юли 2020 година, са:
Предоставена чиста разполагаема мощ
Време за даване
Предлагана чиста разполагаемост
Цена
Получена сума
За интервал
MW
Брой часове
MW*h
лева./MW*h
лева
166
2208
366528
7,65
2803939
01.05.2018 - 31.07.2018
286
2209
631774
9,2
5812321
01.08.2018 - 31.10.2018
380
2880
1094400
10,9
11928960
01.11.2018 - 28.02.2019
286
3671
1049906
9,2
9659135
01.03.2019 - 31.07.2019
281
2209
620729
9,27
5754158
01.08.2019 - 31.10.2019
350
2904
1016400
10,98
11160072
01.11.2019 - 29.02.2020
281
3671
1031551
9,27
9562478
01.03.2020 - 31.07.2020
Общо
56681063
01.05.2018 - 31.07.2020
Вижда се ясно, че за 2 години и три месеца Топлоелектрическа централа „ Варна ”, без въобще да работи, е спечелила близо 57 милиона лв. като ангажирана за леден запас. По този метод са изплатени над половината от 48.5 млн. евро, изхарчените от компания „ Сигда ” за покупката й.
Какво още не е наред
Честа процедура при обезпечаване на леден запас е спечелилият търга да не показва тъкмо елемента, с който ще обезпечава леден запас. Това дава опция при повреда в работещ и претрупан елемент той да бъде спрян за ремонт, като на дежурния диспечер се оповестява, че прекъсването му е по график (нормално), на негово място се пуска и натоварва елементът, който досега е бил изведен в леден запас. Авариралият елемент се афишира за подготвен да остане в леден запас и тихомълком се ремонтира. Големият проблем е, че в случай че в този интервал се наложи активиране на леден запас, авариралият елемент не може да бъде пуснат, а това може да има съществени последствия за енергийната и национална сигурност на страната.
При провеждането на търговете за обезпечаване на леден запас не се обезпечава задоволителна инспекция за надеждността и техническата подготвеност на централите спечелили търговете елементите им да бъдат пускани и натоварвани. Вследствие на такива пропуски през януари 2017 година при искане на диспечера не можа да бъде задействан студеният запас в централите Топлоелектрическа централа „ Бобов дол ”, Топлоелектрическа централа „ Марица 3 ” и Топлоелектрическа централа „ Русе ”. С несъответстващите и непрофесионалните си пояснения и оправдания за замръзнали въглища и ниско равнище на река Дунав собственикът на централите Христо Ковачки провокира вълна от публично отвращение. С принуда и с огромно забавяне министър Петкова посредством ЕСО наложи санкции за несъблюдение на договорите за леден запас. За страдание, не е ясно дали санкциите са събрани и какъв е техният размер - ЕСО отхвърля да даде информация.
Да обобщим обстоятелствата дотук:
Неаргументираната заповед на министъра на енергетиката от началото на 2018 година, с която студеният запас се дефинира от 500 на 650 МВт., е напълно в услуга на включването на Топлоелектрическа централа „ Варна ”и нейните притежатели в обезпечаването студения запас на страната.
„ Доброволният " отказ на държавната ТЕЦ „ Марица Изток 2 ” от присъединяване на нейни блокове в студения запас през май 2018 г и по-късно е напълно в напълно в услуга на включването на Топлоелектрическа централа „ Варна ”и нейните притежатели. Това се реализира с благословията на министър Теменужка Петкова.
Неаргументираното нарастване на времето за даване на леден разерв от 2200 -2900 часа на близо 3700 часа е напълно против ползите на жителите - води до нарастване на крайната цена на потребителите на електрическа енергия. И е в интерес на Топлоелектрическа централа „ Варна ”и нейните притежатели. Обяснение за тези дейности на ЕСО може да се откри в това кой е сегашният изпълнителен шеф на ЕСО, къде е работил той преди да постъпи в ЕСО и кой е притежател на предприятието в което е работил.
Предложението, стартирано преди дни, целият леден запас да се обезпечава от Топлоелектрическа централа „ Марица Изток 2 ”, е несъстоятелно: Пълната конфигурирана мощ на централата е 1624 МВт и в случай че се наложи в зимните месеци тя да осигури 750 или 1000 МВт, това значи, че половината или повече от половината мощ на централата няма да може да се употребява, тъй като ще би трябвало да стои в подготвеност като запас. В допълнение концентрацията на целия леден запас в една географска точка е неприемлив и опасeн ход.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ