Собствениците на домашни любимци знаят, че загубата на животното може

Собствениците на домашни любимци знаят, че загубата на животното може да е мъчителна, а ново изследване удостоверява, че тя може да бъде сравнима с тази на член от фамилията и да докара до съществено психологично разстройство, оповестява Мейл онлайн.

Изследването, извършено от Университета в Мейнут, демонстрира, че гибелта на домакински любим може да провокира „ дълготрайно разстройство от тъга “ (ПРС, prolonged grief disorder – PGD). Това психологично разстройство, прието от Световната здравна организация през 2018 година, се характеризира с нескончаем стрес и тъга след загуба на непосредствен, който надвишава упованията съгласно културните и обществени стандарти.

В изследването са интервюирани 975 британци за разнообразни случаи на загуба. Оказало се, че съвсем една трета са претърпели гибелта на домакински любим, а 21% дефинират тази загуба като най-болезнена в живота си. След гибелта на домакински любим 7,5% от участниците дават отговор на критериите за ПРС – сходно на случаите с непосредствен другар (7,8%), член на фамилията (8,3–8,9%) или сътрудник (9,1%). По-високи са единствено процентите за гибелта на родител (11,2%) или дете (21,3%).

Д-р Филип Хайланд, началник на изследването, приканва критериите за диагностициране на ПРС да се разширят, с цел да включват и загубата на домакински любим. „ Важно е да признаем, че хората могат да изпитат клинично значима тъга след гибелта на животното, по същия метод както при човешка загуба “, изяснява той.

Проучването акцентира, че без значение дали домашният любим умира от естествени аргументи, напреднала възраст или евтаназия, скръбта по него може да бъде мощна и опустошителна, и заслужава същото внимание като скръбта по хората.