Обща е позицията на Боряна Димитрова и социолога Първан Симеонов, че най-сериозният запас за плана на Радев са жителите, които в последно време не гласоподават
Евентуалното нахлуване на Румен Радев в дейната политика след напускането на президентската институция се обрисува като фактор, който може радикално да пренареди политическата настройка в Народното събрание.
Според социолога Боряна Димитрова от „ Алфа Рисърч “ сега е прекомерно рано да се вършат безапелационни електорални прогнози, защото първичният интервал след сходна вест постоянно е белязан от мощен прочувствен заряд, вариращ сред високи упования и отчаяние. Тя акцентира, че е належащо прочувствената вълна да отшуми, преди да може да се мери действителната резистентност на плана. Димитрова напомня опита на обединения като Национална движение „Симеон Втори", „ ИТН “ и „ Продължаваме промяната “, които реализираха впечатляващи начални резултати, само че по-късно се изправиха пред съществени компликации при упражняването на властта. Тя предвижда, че Радев евентуално ще резервира досегашната си тактика на държание, ориентирана към необятна публика посредством уравновесени и от време на време двусмислени послания по значими тематики като връзките с Европа - т.е. " и с Европа, само че не до дъно ". Според нея това е сполучлива тактичност за привличане на гласове, само че тя крие опасности в ръководството, където вземането на съответни решения е неизбежно.
От своя страна Първан Симеонов от организация „ Мяра “ вижда в плана на Радев капацитет за забележителен електорален пробив, който би могъл да надвиши границата от един милион гласа. Той обаче прецизира, че постигането на подобен мащаб зависи директно от силата на публичната „ вълна “ и от способността на плана да построи солидна организационна конструкция и да притегли разпознаваеми лица. Симеонов прави разлика сред сдържан триумф от порядъка на няколкостотин хиляди гласа и историческите мащаби, които ГЕРБ и Национална движение „Симеон Втори" демонстрираха в най-силните си години. Неговият разбор демонстрира, че главната мощ на Радев ще пристигна от жителите, които напоследък се въздържат от гласоподаване, като точно там е прикрит най-големият запас за напредък. Той предвижда още, че новият индивид ще притегли както протестния избор, измествайки досегашните антисистемни партии, по този начин и част от конформистки настроените гласоподаватели на статуквото, които постоянно търсят страната на по-силния състезател.
Общото умозаключение и на двамата социолози е, че новият план ще черпи сила главно от негласуващите, а не посредством източване на една съответна партия. Същевременно и Димитрова, и Симеонов показват сериозен песимизъм към концепциите за промени в изборните правила в последния миг, като да вземем за пример внедряването на нови сканиращи устройства за хартиени бюлетини. Те дефинират сходни стъпки като организационно рискови и способни в допълнение да демотивират гласоподавателите, вместо да укрепят доверието в честността на изборния развой.
Димитрова и Симеонов са единомислещи, че идващият парламент евентуално ще бъде доминиран от три огромни обединения, с друга тежест, а основно ще бъде какъв брой висока ще е изборната интензивност, дали ще се събере болшинство от 160 депутати за конституционни промени и дали новият план ще покаже освен протестен заряд, само че и ясна управническа визия.
Има прогнози, че може да последват и нови избори.
Евентуалното нахлуване на Румен Радев в дейната политика след напускането на президентската институция се обрисува като фактор, който може радикално да пренареди политическата настройка в Народното събрание.
Според социолога Боряна Димитрова от „ Алфа Рисърч “ сега е прекомерно рано да се вършат безапелационни електорални прогнози, защото първичният интервал след сходна вест постоянно е белязан от мощен прочувствен заряд, вариращ сред високи упования и отчаяние. Тя акцентира, че е належащо прочувствената вълна да отшуми, преди да може да се мери действителната резистентност на плана. Димитрова напомня опита на обединения като Национална движение „Симеон Втори", „ ИТН “ и „ Продължаваме промяната “, които реализираха впечатляващи начални резултати, само че по-късно се изправиха пред съществени компликации при упражняването на властта. Тя предвижда, че Радев евентуално ще резервира досегашната си тактика на държание, ориентирана към необятна публика посредством уравновесени и от време на време двусмислени послания по значими тематики като връзките с Европа - т.е. " и с Европа, само че не до дъно ". Според нея това е сполучлива тактичност за привличане на гласове, само че тя крие опасности в ръководството, където вземането на съответни решения е неизбежно.
От своя страна Първан Симеонов от организация „ Мяра “ вижда в плана на Радев капацитет за забележителен електорален пробив, който би могъл да надвиши границата от един милион гласа. Той обаче прецизира, че постигането на подобен мащаб зависи директно от силата на публичната „ вълна “ и от способността на плана да построи солидна организационна конструкция и да притегли разпознаваеми лица. Симеонов прави разлика сред сдържан триумф от порядъка на няколкостотин хиляди гласа и историческите мащаби, които ГЕРБ и Национална движение „Симеон Втори" демонстрираха в най-силните си години. Неговият разбор демонстрира, че главната мощ на Радев ще пристигна от жителите, които напоследък се въздържат от гласоподаване, като точно там е прикрит най-големият запас за напредък. Той предвижда още, че новият индивид ще притегли както протестния избор, измествайки досегашните антисистемни партии, по този начин и част от конформистки настроените гласоподаватели на статуквото, които постоянно търсят страната на по-силния състезател.
Общото умозаключение и на двамата социолози е, че новият план ще черпи сила главно от негласуващите, а не посредством източване на една съответна партия. Същевременно и Димитрова, и Симеонов показват сериозен песимизъм към концепциите за промени в изборните правила в последния миг, като да вземем за пример внедряването на нови сканиращи устройства за хартиени бюлетини. Те дефинират сходни стъпки като организационно рискови и способни в допълнение да демотивират гласоподавателите, вместо да укрепят доверието в честността на изборния развой.
Димитрова и Симеонов са единомислещи, че идващият парламент евентуално ще бъде доминиран от три огромни обединения, с друга тежест, а основно ще бъде какъв брой висока ще е изборната интензивност, дали ще се събере болшинство от 160 депутати за конституционни промени и дали новият план ще покаже освен протестен заряд, само че и ясна управническа визия.
Има прогнози, че може да последват и нови избори.
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ