Какви късметлии сме българите. Да му се не надява човек

Какви късметлии сме българите. Да му се не надява човек в каква признателна страна сме се родили и избрали да живеем. (б.р. – щото има и такива, които не са избрали да останат в родината) Да му се не надява и радва човек, че, който и да ни ръководи, все го прави за хората, в името на хората, от името на хората, за благоденствието на хората, за щастието на хората, за светлите съдбини на хората, за… и всичко останало, което ни прави щастливи българи.

Досега това го чувахме като разказ единствено от водача на Движение за права и свободи – „ Ново начало “ Делян Пеевски, който не е олигарх. (б.р. – към момента не сме чули от Румен Радев имена на олигарси) Но към този момент чухме от слезлия на политическия терен президент Румен Радев, че го прави поради хората.

Хората му споделили – направи партия, хората го молели да влезе в политиката, на хората им било писнало от мутрите, та в случай че може да ги измете, хората го желали да стане партиен водач, хората…

И тъй като те – хората, доста го желали, то той – Радев, по какъв начин да откаже да пази родината от олигархията, която и да е тя.Та от всичко чуто излиза, че Пеевски работи за хората, макар че тъкмо хората го псуват по площадите и не го желаят. От друга страна хората толкоз доста желаят Радев, че той напусна президентството, с цел да ги избавя от Пеевски и Борисов, пардон, Радев не им сподели имената, значи не би трябвало да ги пишем. Опс… Дали не позволяваме интерпретативна грешка…

На пръв взор изявлението на Румен Радев в „ Панорама “ остави чувството за недоизказаност. Липсваха съответни имена, не бяха обрисувани структурата на бъдещия му политически план, партийният му притежател, механизмите за финансиране. Всичко изглеждаше неразбираемо, незавършено, като че ли съзнателно оставено във въздуха.

И въпреки всичко – стана ясно доста. „ Хората “ се употребяват като универсално опрощение

Както при други основни фигури в българската политика, и тук „ хората “ се оказват централният мотив. Те са опрощение за отхвърли от идеология, за бягството от конкретика, за неналичието на ясни позиции. „ Не ни определяйте като леви или десни – значими са хората “, споделя Радев. Преведено от политическия новговор, това значи ръководство без авансово поета посока, без предвидимост и без ангажимент към ясно дефинирани правила. Поне на този стадий.

Така се ражда следващият центристки, ситуационен план – комфортен, еластичен и всъщност популистки. Проект, който не провокира статуквото, а по-скоро се приспособява към него.

Без съперници, без червени линии

Още по-показателно е отсъствието на ясно обрисувани политически съперници. Радев декларира подготвеност да „ приказва с всеки “, който желае „ мощна и обективна България “. Формула, която на процедура изключва самата концепция за политически спор. Няма червени линии, няма посочени носители на модела, против който сякаш се изправя. Нито Пеевски, нито Борисов са разпознати като проблем. Дори в противен случай – остава отворена врата за съдействие.

Без отмъщение, единствено „ правила “

Отказът от търсене на отговорност е дефиниран като добродетел. „ Не давам обещание отмъщение “, споделя Радев, а „ идентични правила за всички “. В тази рамка предишното се затваря без проверка, без наименуване на отговорни, без доклад за вредите. Държавата може да е опоскана, само че отговорността остава нереална, разтворена в бъдещето.

Боташ и бягството напред

Същият модел се вижда и при отбраната на контракта с „ Боташ “. Вместо разбор на актуалните загуби, фокусът още веднъж е преместен към хипотетично бъдеще, в което договорът „ може да проработи “. Междувременно действителността е ясна – ежедневни загуби за милиони, без гаранция, че оптимистичният сюжет в миналото ще се осъществя.

Олигархията без имена

Най-голямото несъгласие остава тематиката за олигархията. Тя е посочена като главно предизвикателство, само че остава без лица, без адреси, без конкретика. Коя олигархия? Тази, против която ще се води борба, или онази, която към този момент е била отличавана с ордени? Въпросът става още по-неудобен на фона на отличаването на фигури с дълбоки връзки с икономическото и политическото задкулисие.

Висящият въпрос

И по този начин, изявлението, което сякаш не даде отговори, в действителност очерта ясно един модел: без идеология, без борба, без отговорност за предишното и с неразбираемо дефиниран зложелател. Остава единствено един основен въпрос – може би най-важният, който по този начин и не получи отговор: Коя тъкмо олигархия ще бъде обект на тази обещавана битка?

 

Калин Каменов/fakti.bg

Позицията в този коментар отразява персоналното мнение на създателя и може да се разграничава от тази на SafeNews

Още вести четете в: България, Коментари, Темите на деня За още настоящи вести: Последвайте ни в Гугъл News