Любовта от пръв поглед - наука, съдба или сладка илюзия?
Покрай св. Валентин, без значение от отношението ни към този ден, съвсем всички си мислим повече за любовта. Някои от нас (обикновено необвързаните) са прекомерно скептично настроени към това възприятие и или пък копнеят скрито за него. Щастливо обвързаните пък не се срамят да признаят, че любовта за тях е движеща мощ и че не биха могли да живеят без нея. Но това не значи, че връзките им са лишени от подозрения и паники.
В най-романтичната визия любовта стартира от един взор. Виждаме някого и светът ни се трансформира. Треснати като от гръм. Всеки си има свое пояснение за този феномен. Дали е същински или е заблуда? Дали има научно пояснение? Дали в действителност съществува любовта от пръв взор или просто на нас доста ни се желае да има толкоз красиво възприятие?
Нима не сте чували някой да споделя: „ Почувствах се по този начин, като че ли го познавам цялостен живот ” или пък: „ Той е моята сродна душа, усетих го още на първата ни среща! ”? Има ги. И те не са по никакъв начин малко. Хората, вярващи в нея - любовта от пръв взор. Какво се случва с нея, зависи от нас, само че по какъв начин стартира?
Първо - не приказваме въобще за обич. Любовта е надълбоко осъзнато възприятие, а доста добре знаем, че не можем да обичаме някого единствено поради това, което възприемаме със сетивата си. Любовта има своите стадии, измерения, само че минаваме през тези три първични етапи - пристрастеност, фамилиарност и обвързване. И въпреки всичко - вълнението е налице. Психолозите го изясняват по този начин - готовността да обичаш и да бъдеш обичан, положението, в което изпадаме, се назовава " предвлюбеност ". Нашата подготвеност да се влюбим се съчетава с появяването на избран човек, който събира огромна част от визията ни за този, в който чакаме да се влюбим. Идеализиран облик, който намира съответно измерение. Тази " предвлюбеност " естествено не е обич, а са единствено фантазии и илюзии, които на много по-късен стадий осъзнаваме като такива.
Друго пояснение твърди, че любовта от пръв взор е просто намиране на подобие - хората търсят сътрудници, които наподобяват на тях по осанка. Оказва се, че към 20% от браковете са сред хора, които в действителност доста си наподобяват. Съдейки по моите наблюдения, бих споделила, че това изцяло дава отговор на истината, тъй като съм се сблъсквала с не една и две такива двойки.
Знаменитият антрополог Хелън Фишър, която се е посветила на проучването на законите на привличането и любовта сред хората, е на мнение, че нормално при първа среща на човек са му задоволителни три минути, с цел да разбере дали си коства да позволява непознатия в своя живот. Обяснението на тази доктрина идва от тук -продължителността на живота на античните хора е била доста по-малка, в сравнение с нашите съвременници. Поради тази причина една от най-важните цели на тяхното битие е била допустимо най-бързо да открият подобаващ сътрудник и да заченат с него крепко поколение, което да развива техния генетичен материал. Вероятно можем да си разбираем и по този метод „ съществуването ” на обич от пръв взор.
Съществува още едно пояснение на любовта от пръв взор и то е чисто физиологично - обвързвано е с тези особени субстанции, които излъчва тялото ни и които назоваваме феромони. Именно техният мирис спомага за изработването на хормон, който е кадърен да провокира онази невероятна любовна пристрастеност в организма ни. Излъчването на избрани аромати, пасва с нашия личен. Иначе казано - любовта е химия.
Да оставим науката настрани и да забележим съгласно езотеричните теории има ли обич от пръв взор. Според една друга изключително мистична и прелестна версия, всичко се случва на небето още преди да се родим - тогава ангелите се събират и ни показват с кого ще се срещнем в бъдеще. А след години, осланяйки се на този „ спомен ”, хората се разпознават един различен. Казват, че постоянно има някакви дребни знаци, които бихме си спомнили- бижу или парфюм, даже съответен цвят. Вероятно и по тази причина един от най-често срещаните изрази, когато двама индивида се срещнат и се харесат е „ ние не се ли познаваме отнякъде? ”. Да разпознаеш сродната си душа от време на време не е толкоз елементарно. Казват, че в случай че не успееш от първия път, ориста още веднъж ще пресече пътищата ви, ще ги преплита още веднъж и още веднъж, до момента в който не разберете, че това е вашият Човек. В това пояснение имат вяра прекомерно малко хора и въпреки всичко то е едно от най-красивите, разгадаващи любовта от пръв взор. На Изток приказват за " кармични патньори " или " пламъци близнаци " - нашумели термини, които допълват смисъла на " сродни души ".
За някои любовта от пръв взор не е чисто физическо привличане или нормалното влюбване. За тези хора тя е доста повече - да си на вярното място в вярното време и да срещнеш единствения Правилен за теб. Казано по различен метод - любовта от пръв взор си е орис, от която няма по какъв начин да избягаш. Прекрасно е да вярваш, че за теб е предназначен един-единствен човек и че той може да бъде целият ти свят вечно. За други опцията да срещнеш някой, който с течение на времето от ден на ден те схваща и поддържа, който мисли като теб и ти „ взима думите от устата ”, е същинска благословия. Тези хора нормално не се замислят толкоз върху това дали това е съвършената и единствена обич, те просто са признателни, че имат шанса да обичат и да бъдат обичани такива, каквито са.
Но не, с тези теории не завършва всичко. Всъщност, надали в миналото ще можем да приключим с въпросите на любовта. Защото има случайности, които няма по какъв начин да разбираем... Има хора, които сами не можем да кажем за какво толкоз доста харесваме от първия момент, в който сме видели. Има страсти, които ни докарват до полуда. Има души, които като че ли приказват един език. Има телепатия, която също мъчно бихме могли да разбираем. Има обстановки, в които не е трябвало да бъдете там, само че някакво събитие ви е отвело навръх това място, а на това място виждате още веднъж Него или Нея...
В най-романтичната визия любовта стартира от един взор. Виждаме някого и светът ни се трансформира. Треснати като от гръм. Всеки си има свое пояснение за този феномен. Дали е същински или е заблуда? Дали има научно пояснение? Дали в действителност съществува любовта от пръв взор или просто на нас доста ни се желае да има толкоз красиво възприятие?
Нима не сте чували някой да споделя: „ Почувствах се по този начин, като че ли го познавам цялостен живот ” или пък: „ Той е моята сродна душа, усетих го още на първата ни среща! ”? Има ги. И те не са по никакъв начин малко. Хората, вярващи в нея - любовта от пръв взор. Какво се случва с нея, зависи от нас, само че по какъв начин стартира?
Първо - не приказваме въобще за обич. Любовта е надълбоко осъзнато възприятие, а доста добре знаем, че не можем да обичаме някого единствено поради това, което възприемаме със сетивата си. Любовта има своите стадии, измерения, само че минаваме през тези три първични етапи - пристрастеност, фамилиарност и обвързване. И въпреки всичко - вълнението е налице. Психолозите го изясняват по този начин - готовността да обичаш и да бъдеш обичан, положението, в което изпадаме, се назовава " предвлюбеност ". Нашата подготвеност да се влюбим се съчетава с появяването на избран човек, който събира огромна част от визията ни за този, в който чакаме да се влюбим. Идеализиран облик, който намира съответно измерение. Тази " предвлюбеност " естествено не е обич, а са единствено фантазии и илюзии, които на много по-късен стадий осъзнаваме като такива.
Друго пояснение твърди, че любовта от пръв взор е просто намиране на подобие - хората търсят сътрудници, които наподобяват на тях по осанка. Оказва се, че към 20% от браковете са сред хора, които в действителност доста си наподобяват. Съдейки по моите наблюдения, бих споделила, че това изцяло дава отговор на истината, тъй като съм се сблъсквала с не една и две такива двойки.
Знаменитият антрополог Хелън Фишър, която се е посветила на проучването на законите на привличането и любовта сред хората, е на мнение, че нормално при първа среща на човек са му задоволителни три минути, с цел да разбере дали си коства да позволява непознатия в своя живот. Обяснението на тази доктрина идва от тук -продължителността на живота на античните хора е била доста по-малка, в сравнение с нашите съвременници. Поради тази причина една от най-важните цели на тяхното битие е била допустимо най-бързо да открият подобаващ сътрудник и да заченат с него крепко поколение, което да развива техния генетичен материал. Вероятно можем да си разбираем и по този метод „ съществуването ” на обич от пръв взор.
Съществува още едно пояснение на любовта от пръв взор и то е чисто физиологично - обвързвано е с тези особени субстанции, които излъчва тялото ни и които назоваваме феромони. Именно техният мирис спомага за изработването на хормон, който е кадърен да провокира онази невероятна любовна пристрастеност в организма ни. Излъчването на избрани аромати, пасва с нашия личен. Иначе казано - любовта е химия.
Да оставим науката настрани и да забележим съгласно езотеричните теории има ли обич от пръв взор. Според една друга изключително мистична и прелестна версия, всичко се случва на небето още преди да се родим - тогава ангелите се събират и ни показват с кого ще се срещнем в бъдеще. А след години, осланяйки се на този „ спомен ”, хората се разпознават един различен. Казват, че постоянно има някакви дребни знаци, които бихме си спомнили- бижу или парфюм, даже съответен цвят. Вероятно и по тази причина един от най-често срещаните изрази, когато двама индивида се срещнат и се харесат е „ ние не се ли познаваме отнякъде? ”. Да разпознаеш сродната си душа от време на време не е толкоз елементарно. Казват, че в случай че не успееш от първия път, ориста още веднъж ще пресече пътищата ви, ще ги преплита още веднъж и още веднъж, до момента в който не разберете, че това е вашият Човек. В това пояснение имат вяра прекомерно малко хора и въпреки всичко то е едно от най-красивите, разгадаващи любовта от пръв взор. На Изток приказват за " кармични патньори " или " пламъци близнаци " - нашумели термини, които допълват смисъла на " сродни души ".
За някои любовта от пръв взор не е чисто физическо привличане или нормалното влюбване. За тези хора тя е доста повече - да си на вярното място в вярното време и да срещнеш единствения Правилен за теб. Казано по различен метод - любовта от пръв взор си е орис, от която няма по какъв начин да избягаш. Прекрасно е да вярваш, че за теб е предназначен един-единствен човек и че той може да бъде целият ти свят вечно. За други опцията да срещнеш някой, който с течение на времето от ден на ден те схваща и поддържа, който мисли като теб и ти „ взима думите от устата ”, е същинска благословия. Тези хора нормално не се замислят толкоз върху това дали това е съвършената и единствена обич, те просто са признателни, че имат шанса да обичат и да бъдат обичани такива, каквито са.
Но не, с тези теории не завършва всичко. Всъщност, надали в миналото ще можем да приключим с въпросите на любовта. Защото има случайности, които няма по какъв начин да разбираем... Има хора, които сами не можем да кажем за какво толкоз доста харесваме от първия момент, в който сме видели. Има страсти, които ни докарват до полуда. Има души, които като че ли приказват един език. Има телепатия, която също мъчно бихме могли да разбираем. Има обстановки, в които не е трябвало да бъдете там, само че някакво събитие ви е отвело навръх това място, а на това място виждате още веднъж Него или Нея...
Източник: hera.bg
КОМЕНТАРИ