Лошо: Тази пенсия остава мираж за почти всички българи
Пожизнената втора пенсия остава мираж за множеството хора. Само един от 10 души, които към този момент са се пенсионирали и взимат пари от наложителните универсални пенсионни фондове, получава пожизнена пенсия, демонстрират данни на Комисията за финансов контрол (КФН). Натрупаните през годините пари на останалите 90% от обезпечените в частните фондове не са задоволителни, с цел да взимат пожизнена пенсия.
Към края на юни 16 096 души получават пари от фондове за осъществяване на заплащания, където отиват парите на обезпечените в универсалните пенсионни фондове откакто излязат в пенсия. От тях 1695 души взимат пожизнена пенсия, а останалите 14 401 души получават разсрочени заплащания, оповестиха от КФН, написа " Труд ".
Това са хора, осигурявали се в универсални пенсионни фондове и навършили пенсионна възраст. През първата половина на 2023 година от фондовете за осъществяване на заплащания са изплатени 1,833 млн. лева за пенсии, 29,354 млн. лева за разсрочени заплащания и 114 хиляди лева на наследници на хора с пожизнени пенсии или получавали разсрочени заплащания. Средният размер на изплатените пожизнени пенсии през първата половина на годината е 225,12 лева, а междинният размер на разсрочените заплащания е 399,08 лева, демонстрират данните на КФН.
Право на пожизнена втора пенсия имат хората, които при пенсиониране имат задоволително насъбрани пари в повсеместен фонд, тъй че до края на живота си да получават най-малко по 15% от минималната пенсия. От 1 юли предходната година минималната пенсия беше увеличена от 370 лева на 467 лева, а от 1 юли 2023 година беше нараснала на 523,04 лева Това значи, че до 1 юли 2022 година за приемане на пожизнена пенсия обезпечените е трябвало да имат насъбрани пари, задоволителни, с цел да взимат пожизнено по 55,5 лева на месец. А от 1 юли 2022 година до 1 юли 2023 година минималният размер на новите пожизнени пенсии е повишен на 70 лева
Осигурените в повсеместен пенсионен фонд, които при пенсиониране нямат задоволително насъбрани пари за пожизнена пенсия, взимат средствата си вкупом или разсрочено, гласят текстове от Кодекса за обществено обезпечаване. Ако насъбраните пари са повече от трикратния размер на минималната пенсия, ги изплащат разсрочено, а в случай че са по-малко - еднократно.
Размерът на ежемесечните пенсии при разсрочено заплащане не може да бъде по-голям от минималната пенсия към датата на отпущането им и по-малък от 15 на 100 от минималната пенсия. Повечето хора желаят да вземат парите си на по-големи месечни заплащания, които да получават за по-кратък период, вместо да взимат минималната допустима сума по-дълго време.
Затова междинният размер на разсрочените заплащания от януари до юни е 399,08 лева и е по-голям от изплащаните пожизнени пенсии. В съпоставяне с първата половина на 2022 година междинният размер на изплатените пожизнени пенсии се усилва с 24,91 лева, или с 12,44 на 100, а междинният размер на разсрочените заплащания се усилва с 84,21 лева, или с 26,74 на 100.
От оповестените от КФН данни не излиза наяве какъв е междинният период, през който излезлите в пенсия хора, ще получават разсрочено парите си. Но в множеството случаи обезпечените ще взимат втора пенсия под формата на разсрочени заплащания от една до три години. След това парите за втора пенсия свършват и хората ще могат да разчитат единствено на държавната пенсия.
Средният размер на насъбраните пари на обезпечените в универсални пенсионни фондове към края на юни е 6138 лева, демонстрират данни на КФН. Тук влизат единствено данни за хора, за които през последните 12 месеца е постъпила най-малко една осигурителна вноска.
Тоест изключени са хора, които са емигрирали и изобщо не разчитат на българска пенсия, както и сезонни служащи от чужбина, които през минали години са работили няколко месеца в България. Тези 6138 лева са задоволителни за приемане на настоящата сега минимална пенсия от 523,04 лева в продължение на една година.
Средствата са задоволителни и за приемане на междинния размер на разсрочените заплащания от 399,08 лева в продължение на 15 месеца, или пък за приемане на 170 лева в продължение на три години. Ако човек има насъбрани 6138 лева в повсеместен фонд, пенсионира се през днешния ден и избере да получава минималната допустима сума при разсрочените заплащания от 78 лева, ще може да я взима в продължение на към шест години и половина.
Внесохме в частните фондове 1,25 милиарда лева за шест месеца
Постъпленията от осигурителни вноски в частните пенсионни фондове през първата половина на 2023 година са общо 1,251 милиарда лева и се усилват с 16,15 на 100 в съпоставяне със същия интервал на предходната година, оповестиха от Комисията за финансов контрол. Увеличението на вноските се дължи на повдигане на заплатите и на повишение броя на обезпечените.
Постъпленията от осигурителни вноски в универсалните пенсионни фондове, където са обезпечени работещите хора, родени след края на 1959 година, нарастват с 19,73 на 100. А вноските в професионалните пенсионни фондове се усилват с 15,59 на 100 на годишна база. Намаление в постъпленията от осигуровки има при доброволните пенсионни фондове. За това може да са съдействали негативните резултати, които реализираха частните пенсионни фондове от ръководството на парите на обезпечените през предходната година.
Средната рентабилност на универсалните пенсионни фондове за предходната година е минус 10,79%, демонстрират данни на КФН. А междинната рентабилност на доброволните фондове за 2022 година е минус 9,03%. Това може да е предиздвикало доста хора да премислят вноските си в доброволните частни пенсионни фондове. Наред с това хиляди хора се отхвърлят от вторите си пенсии и трансферират парите си от универсалните пенсионни фондове към бюджета на държавното публично обезпечаване.
Причината за това е, че доста хора ще взимат по-малко пари, в случай че получават две пенсии - държавна и от частен фонд, в сравнение с в случай че получават единствено една държавна пенсия.
Осигурените в частен повсеместен пенсионен фонд ще получават по-малка държавна пенсия, тъй като част от осигурителните им вноски не отиват във фонд " Пенсии ” на държавното публично обезпечаване (ДОО), а влизат в частния фонд. За хората, които се пенсионират през актуалната година, държавната им пенсия ще бъде понижена с малко над 10%, в случай че са обезпечени и в повсеместен пенсионен фонд. Но през всяка от идващите години това понижение ще нараства, защото хората повече години ще са внасяли осигуровки в частния фонд.
Така към 2031 година понижението на държавната пенсия за хората, които получават втора пенсия, ще надвиши 15%, а към 2036 година ще доближи 19%. След 2040 година понижението на държавната пенсия ще надвиши 20%, а след 2050 година ще се задържи на равнища към 25 на 100.
Към края на юни 2023 година чистите активи на всички частни пенсионни фондове са на стойност малко над 21 милиарда лева, демонстрират данните на КФН. В съпоставяне с края на предходната година ръководените пари от пенсионните фондове нарастват с 9,70 на 100, а за година се усилват с 14,08 на 100.
Нарастването на активите се разграничава по типове фондове. Най-бързо нарастват активите на универсалните пенсионни фондове. За година те се усилват с 15,10 на 100. Следват професионалните и доброволните пенсионни фондове с растеж за година надлежно с 9,79% и 6,07%.
643 хиляди заделят пари по избор
Намаляват вноските в доброволните пенсионни фондове. Сред аргументите за това може да е покачването на разноските за прехрана на живота.
Вноските в доброволните пенсионни фондове доста понижиха. През първата половина на годината направените доброволни осигурителни вноски са в размер на 53,35 млн. лева, демонстрират данни на Комисията за финансов контрол. Това е спад с над 28% по отношение на направените вноски през същия интервал на предходната година, когато те са били 74,24 млн. лева
Сред аргументите за този голям спад може да са неприятните резултати на доброволните фондове от ръководството на парите на обезпечените през предходната година, когато регистрираха негативна рентабилност приблизително в размер на минус 9,03%. Това може да е предиздвикало доста хора да се откажат от доброволните вноски за пенсия.
Общият брой на обезпечените в доброволни пенсионни фондове към средата на годината е 643 803 души. Вноските на множеството от тях, или на малко над 414 хиляди души, се вършат от техните работодатели. Това е спомагателен тласък за наетите хора към получаваните от тях заплати. 322,2 хиляди души сами се обезпечават в непринуден пенсионен фонд. А още към хиляда души са обезпечени от някой различен - да вземем за пример вноски за пенсия може да прави техният брачен партньор.
Средният размер на направените доброволни вноски за пенсия през първата половина на годината е 67,38 лева, при 80,59 лева за същия интервал на предходната година, демонстрират данни на КФН. Това съставлява спад на междинната вноска с 16,4%. Като тук влизат единствено данни за хора, за които са направени осигурителни вноски. Общият спад на приходите от доброволни вноски е доста по-голям - с над 28%. Явно доброволните вноски на някои хора са понижени като размер, а за други изобщо не са правени вноски.
Причина за понижението на доброволните вноски може да е и повишението на разноските за прехрана на живота.
Поскъпването на стоките и услугите може да е предиздвикало някои хора да не заделят пари за старини, а да изберат да ги харчат сега.
Общият брой на обезпечените във всички типове пенсионни фондове към края на юни 2023 година е 4 965 310 души, като за година нараства със 77 649 души, или 1,59 на 100. Най-голям дял от обезпечените е съсредоточен в универсалните пенсионни фондове - 80,29 на 100. Хората, обезпечени в доброволните и професионалните пенсионни фондове, имат надлежно дял от 12,97 на 100 и 6,54 на 100.
Постигнаха рентабилност от 2% за година
Доходността на универсалните пенсионни фондове за интервал от една година - от края на юли 2022 година до 1 август 2023 година, е приблизително 2%, демонстрират калкулации на " Труд news ” на база данни на Комисията за финансов контрол. През актуалната година частните пенсионни фондове се показват по-добре в сравнение с през предходната, вследствие на което множеството са излезли на плюс за интервал от 12 следващи месеца.
Но два от универсалните пенсионни фондове към момента имат негативна рентабилност за 12-те месеца до началото на август.
Доходността на останалите универсални фондове е в доста необятни граници от 0,10% до 4,66%.
Към края на юни 16 096 души получават пари от фондове за осъществяване на заплащания, където отиват парите на обезпечените в универсалните пенсионни фондове откакто излязат в пенсия. От тях 1695 души взимат пожизнена пенсия, а останалите 14 401 души получават разсрочени заплащания, оповестиха от КФН, написа " Труд ".
Това са хора, осигурявали се в универсални пенсионни фондове и навършили пенсионна възраст. През първата половина на 2023 година от фондовете за осъществяване на заплащания са изплатени 1,833 млн. лева за пенсии, 29,354 млн. лева за разсрочени заплащания и 114 хиляди лева на наследници на хора с пожизнени пенсии или получавали разсрочени заплащания. Средният размер на изплатените пожизнени пенсии през първата половина на годината е 225,12 лева, а междинният размер на разсрочените заплащания е 399,08 лева, демонстрират данните на КФН.
Право на пожизнена втора пенсия имат хората, които при пенсиониране имат задоволително насъбрани пари в повсеместен фонд, тъй че до края на живота си да получават най-малко по 15% от минималната пенсия. От 1 юли предходната година минималната пенсия беше увеличена от 370 лева на 467 лева, а от 1 юли 2023 година беше нараснала на 523,04 лева Това значи, че до 1 юли 2022 година за приемане на пожизнена пенсия обезпечените е трябвало да имат насъбрани пари, задоволителни, с цел да взимат пожизнено по 55,5 лева на месец. А от 1 юли 2022 година до 1 юли 2023 година минималният размер на новите пожизнени пенсии е повишен на 70 лева
Осигурените в повсеместен пенсионен фонд, които при пенсиониране нямат задоволително насъбрани пари за пожизнена пенсия, взимат средствата си вкупом или разсрочено, гласят текстове от Кодекса за обществено обезпечаване. Ако насъбраните пари са повече от трикратния размер на минималната пенсия, ги изплащат разсрочено, а в случай че са по-малко - еднократно.
Размерът на ежемесечните пенсии при разсрочено заплащане не може да бъде по-голям от минималната пенсия към датата на отпущането им и по-малък от 15 на 100 от минималната пенсия. Повечето хора желаят да вземат парите си на по-големи месечни заплащания, които да получават за по-кратък период, вместо да взимат минималната допустима сума по-дълго време.
Затова междинният размер на разсрочените заплащания от януари до юни е 399,08 лева и е по-голям от изплащаните пожизнени пенсии. В съпоставяне с първата половина на 2022 година междинният размер на изплатените пожизнени пенсии се усилва с 24,91 лева, или с 12,44 на 100, а междинният размер на разсрочените заплащания се усилва с 84,21 лева, или с 26,74 на 100.
От оповестените от КФН данни не излиза наяве какъв е междинният период, през който излезлите в пенсия хора, ще получават разсрочено парите си. Но в множеството случаи обезпечените ще взимат втора пенсия под формата на разсрочени заплащания от една до три години. След това парите за втора пенсия свършват и хората ще могат да разчитат единствено на държавната пенсия.
Средният размер на насъбраните пари на обезпечените в универсални пенсионни фондове към края на юни е 6138 лева, демонстрират данни на КФН. Тук влизат единствено данни за хора, за които през последните 12 месеца е постъпила най-малко една осигурителна вноска.
Тоест изключени са хора, които са емигрирали и изобщо не разчитат на българска пенсия, както и сезонни служащи от чужбина, които през минали години са работили няколко месеца в България. Тези 6138 лева са задоволителни за приемане на настоящата сега минимална пенсия от 523,04 лева в продължение на една година.
Средствата са задоволителни и за приемане на междинния размер на разсрочените заплащания от 399,08 лева в продължение на 15 месеца, или пък за приемане на 170 лева в продължение на три години. Ако човек има насъбрани 6138 лева в повсеместен фонд, пенсионира се през днешния ден и избере да получава минималната допустима сума при разсрочените заплащания от 78 лева, ще може да я взима в продължение на към шест години и половина.
Внесохме в частните фондове 1,25 милиарда лева за шест месеца
Постъпленията от осигурителни вноски в частните пенсионни фондове през първата половина на 2023 година са общо 1,251 милиарда лева и се усилват с 16,15 на 100 в съпоставяне със същия интервал на предходната година, оповестиха от Комисията за финансов контрол. Увеличението на вноските се дължи на повдигане на заплатите и на повишение броя на обезпечените.
Постъпленията от осигурителни вноски в универсалните пенсионни фондове, където са обезпечени работещите хора, родени след края на 1959 година, нарастват с 19,73 на 100. А вноските в професионалните пенсионни фондове се усилват с 15,59 на 100 на годишна база. Намаление в постъпленията от осигуровки има при доброволните пенсионни фондове. За това може да са съдействали негативните резултати, които реализираха частните пенсионни фондове от ръководството на парите на обезпечените през предходната година.
Средната рентабилност на универсалните пенсионни фондове за предходната година е минус 10,79%, демонстрират данни на КФН. А междинната рентабилност на доброволните фондове за 2022 година е минус 9,03%. Това може да е предиздвикало доста хора да премислят вноските си в доброволните частни пенсионни фондове. Наред с това хиляди хора се отхвърлят от вторите си пенсии и трансферират парите си от универсалните пенсионни фондове към бюджета на държавното публично обезпечаване.
Причината за това е, че доста хора ще взимат по-малко пари, в случай че получават две пенсии - държавна и от частен фонд, в сравнение с в случай че получават единствено една държавна пенсия.
Осигурените в частен повсеместен пенсионен фонд ще получават по-малка държавна пенсия, тъй като част от осигурителните им вноски не отиват във фонд " Пенсии ” на държавното публично обезпечаване (ДОО), а влизат в частния фонд. За хората, които се пенсионират през актуалната година, държавната им пенсия ще бъде понижена с малко над 10%, в случай че са обезпечени и в повсеместен пенсионен фонд. Но през всяка от идващите години това понижение ще нараства, защото хората повече години ще са внасяли осигуровки в частния фонд.
Така към 2031 година понижението на държавната пенсия за хората, които получават втора пенсия, ще надвиши 15%, а към 2036 година ще доближи 19%. След 2040 година понижението на държавната пенсия ще надвиши 20%, а след 2050 година ще се задържи на равнища към 25 на 100.
Към края на юни 2023 година чистите активи на всички частни пенсионни фондове са на стойност малко над 21 милиарда лева, демонстрират данните на КФН. В съпоставяне с края на предходната година ръководените пари от пенсионните фондове нарастват с 9,70 на 100, а за година се усилват с 14,08 на 100.
Нарастването на активите се разграничава по типове фондове. Най-бързо нарастват активите на универсалните пенсионни фондове. За година те се усилват с 15,10 на 100. Следват професионалните и доброволните пенсионни фондове с растеж за година надлежно с 9,79% и 6,07%.
643 хиляди заделят пари по избор
Намаляват вноските в доброволните пенсионни фондове. Сред аргументите за това може да е покачването на разноските за прехрана на живота.
Вноските в доброволните пенсионни фондове доста понижиха. През първата половина на годината направените доброволни осигурителни вноски са в размер на 53,35 млн. лева, демонстрират данни на Комисията за финансов контрол. Това е спад с над 28% по отношение на направените вноски през същия интервал на предходната година, когато те са били 74,24 млн. лева
Сред аргументите за този голям спад може да са неприятните резултати на доброволните фондове от ръководството на парите на обезпечените през предходната година, когато регистрираха негативна рентабилност приблизително в размер на минус 9,03%. Това може да е предиздвикало доста хора да се откажат от доброволните вноски за пенсия.
Общият брой на обезпечените в доброволни пенсионни фондове към средата на годината е 643 803 души. Вноските на множеството от тях, или на малко над 414 хиляди души, се вършат от техните работодатели. Това е спомагателен тласък за наетите хора към получаваните от тях заплати. 322,2 хиляди души сами се обезпечават в непринуден пенсионен фонд. А още към хиляда души са обезпечени от някой различен - да вземем за пример вноски за пенсия може да прави техният брачен партньор.
Средният размер на направените доброволни вноски за пенсия през първата половина на годината е 67,38 лева, при 80,59 лева за същия интервал на предходната година, демонстрират данни на КФН. Това съставлява спад на междинната вноска с 16,4%. Като тук влизат единствено данни за хора, за които са направени осигурителни вноски. Общият спад на приходите от доброволни вноски е доста по-голям - с над 28%. Явно доброволните вноски на някои хора са понижени като размер, а за други изобщо не са правени вноски.
Причина за понижението на доброволните вноски може да е и повишението на разноските за прехрана на живота.
Поскъпването на стоките и услугите може да е предиздвикало някои хора да не заделят пари за старини, а да изберат да ги харчат сега.
Общият брой на обезпечените във всички типове пенсионни фондове към края на юни 2023 година е 4 965 310 души, като за година нараства със 77 649 души, или 1,59 на 100. Най-голям дял от обезпечените е съсредоточен в универсалните пенсионни фондове - 80,29 на 100. Хората, обезпечени в доброволните и професионалните пенсионни фондове, имат надлежно дял от 12,97 на 100 и 6,54 на 100.
Постигнаха рентабилност от 2% за година
Доходността на универсалните пенсионни фондове за интервал от една година - от края на юли 2022 година до 1 август 2023 година, е приблизително 2%, демонстрират калкулации на " Труд news ” на база данни на Комисията за финансов контрол. През актуалната година частните пенсионни фондове се показват по-добре в сравнение с през предходната, вследствие на което множеството са излезли на плюс за интервал от 12 следващи месеца.
Но два от универсалните пенсионни фондове към момента имат негативна рентабилност за 12-те месеца до началото на август.
Доходността на останалите универсални фондове е в доста необятни граници от 0,10% до 4,66%.
Източник: inews.bg
КОМЕНТАРИ