Пожарната ще има 6 центъра за обучение при бедствия до

Пожарната ще има 6 центъра за образование при бедствия до 2020 година
До 2 години ще бъдат построени 6 центъра за образование и реакции при пожари, трусове и наводнения. Те ще бъдат в София, Пазарджик, Габрово, Враца, Шумен и Бургас.

Това съобщи за БГНЕС гл. контрольор Стефан Стефанов от Групово дело „ Пожарна сигурност и отбрана на популацията “. Проектът е по Оперативна стратегия „ Околна среда “ и неговата документална подготовка върви от близо от година. Във всеки един от центровете ще бъдат обособени по 4 кабинета с потенциал от 25 места. Към комплекса ще има уреди за превъзмогване на трудности, имитиращи действителна обстановка. Очаква до 2020 година да бъдат подготвени няколкостотин хиляди българи от цялата страна.

Стефанов регистрира, че макар непрекъснатите осведомителни акции към момента не може да се каже, че възрастните знаят по какъв начин да реагират съответно при пораждане на сериозни обстановки. „ За съпоставяне ще кажа, че предходната година работихме по основаването на 3D игра за горски пожари, наводнения и трусове измежду природата и града. Направихме огромно изследване. Близо 40 000 деца решаваха проби и се оказа, че са доста добре готови. Надявам се възрастните да вземат образец от тях и да успеем да мотивираме възрастните да се интересуват “, твърди инспекторът.

В началото на всяка година пожарната взаимно с министерствата на околната среда и на земеделието набелязват и актуализират ограниченията за понижаване на риска от пожари и трусове и наводнения, описа Стефанов. Структурите в страната работят непрестанно с учебни заведения, детски градини, медиите с осведомителни акции за реакция при злополучие. Освен това пожарникарите организират обучителни занятия. Последното е извършено преди месец в региона на Стара Кресна, където се отработени технологии за бързо гасене на горски пожари при труднодостъпни условия.

Запитан дали предвид на обстановката с горския апокалипсис в Гърция, България е готова при положение на сходен пъкъл, Стефанов решително съобщи, че страната ни следи от самото начало развоя на гасителните интервенции в южната ни съседка и беше в подготвеност с хора и техника да се включи край Атина. По отношение на това дали в България би се разразил сходен пожар, комисарят изясни, че структурата на рисковете за пораждане на горски пожари у нас е доста по-различна от средиземноморската, каквато е в Гърция. „ Слава Богу обстановката у нас все още е спокойна, само че може би единствено за малко, защото настъпващата температурна смяна, няма по какъв начин да не се отрази и на риска от горски пожари с осъществяването на идните аграрни действия. Не са малко случаите на пожари след непозволени дейности на туристи “, акцентира Стефанов.
Гл. контрольор Стефан Стефанов от Групово дело „ Пожарна сигурност и отбрана на популацията “ / БГНЕС
“От години се работи за създаване на противопожарни пътища, обезпечаване на водоеми, лесокултурни бариери, наблюдателни кули “, изясни комисарят за направеното от страна на виновните институции. Стефанов означи, че значимо звено са и доброволните формирования, които се провеждат при пораждане на пожар от локалните управляващи.

Нашите екипи бяха в подготвеност да заминат за Гърция, само че в последна сметка това не се наложи. Само да отбележа, че страната ни първа реагира на апела за помощ на Гърция и беше подготвена да изпрати българския модул за гасене на горски пожари, в който влизат 100 души дружно със профилирана техника. Българският екип е квалифициран и е в положение да реагира до 10-12 часа, описа още Стефан Стефанов.

Той означи, че всички ограничения, които следват, са съобразени с създадената и призната неотдавна от Министерски съвет Стратегия за понижаване на риска от бедствия, за която БГНЕС писа. Според Стефанов, най-рискови зони са към Бургас, Монтана, Враца, Добрич, където са нужни вложения в инфраструктура за понижаване на риска от наводнения.

Според създадената тактика, наред с визираните от Стефанов, в България са регистрирани 116 региона със забележителен евентуален риск от наводнения. За да не се доближава до съдбовни произшествия, са направени карти на опасността и риска, в които са заложени три сюжета съгласно степента на повторяемост: наводнения с огромна възможност (повторяемост на събитието един път на 20 години); със междинна възможност - един път на 100 години и с дребна възможност – един път на 1000 години, разясниха от екоминистерството предвид на целите в създадената от държавното управление Национална тактика за понижаване на риска от бедствия за интервала 2018-2030 година. /БГНЕС