Погачата е Богът Слънце на трапезата, с нея укротявали болести

Погачата е Богът Слънце на трапезата, с нея укротявали заболявания и стихии Брашното за Кръсташа и краваите се пресява три пъти
Хлябът е светая светих на българската кухня. Някога бабите ни са месели безквасен (пресен), който е и най-старият, слаган на нашенската софра. Пекли са го напряко в пепелта и съгласно чуждоземните пътешест-веници бил необикновено апетитен. Правели с мая (мая), от хмел или нахут, който ставал бял и бухнал.

Хлябът е молитвата на българина, споделя председателката на съюза на хлебарите Мариана Кукушева. За етнографите той е Богът Слънце на българина. Някога с него укротявали заболяванията и стихиите, че да са ми-лостиви към индивидите. Затова за всички празници сме имали и постоянно ще имаме специфични хлябове, които се подготвят по тъкмо избран метод.

Обредните хлябове са три типа

- истински коледни (боговица, колак, светец, кръсташ, погача), икономически (гумно, колак, кашара, черков-ник, бъчва, вечерник, божичник, рало) и коледарски (краваи - вит - извит, плетен и прав, параклис и литур-гия, кукла и благословник).

Българската традиция повелява готвенето за Бъдни вечер да стартира в ранни зори. Брашното за обредни-те хлябове се сее през три сита. Замесва се с прясна " мълчана вода ", донесена от млада младоженка в бял казан рано сутринта. Докато се меси, момите пеят обредни песни. Същинският ритуален самун - Боговицата, е укра-сена с кръст. На втория, наименуван на къщата и стопанството, за декорация се изобразяват добитъкът, хората, ко-шарата. Третият вид са вити краваи - колачета, които се дават на коледарите. На този ден момите резервират първия залък от боговицата и я поставят под възглавницата си. Поверието гласи, че който сънуват през тази нощ, за него ще се оженят. Историците акцентират, че Бъдни вечер е същински приказна нощ, в която

всичко, коeто се прави, яде и изрича, е магия

В България главните храни и методите на подготвяне идват от траките, славяните и прабългарите. Пър-вите са ни оставили желанията към пшеницата, просото и ръжта, хлябовете с квас, лещата, маслините, чесъна и лука, както и към овчето и дивечовото месо, рибата, млякото, маслото, сиренето и меда. Славяните, които са били земеделци, са ни " дали " множеството тестени творби, сачовете и кашите. Те са познавали груханата пшеница, която през днешния ден назоваваме булгур, както и някои бобови растения. Били са приети произво-дители на зеле. От тях сме се научили да ценим говеждото и свинското. Славянско завещание е и баницата, която ние през днешния ден сме осъвременили съвсем до неразбираемост. Имаме вита, дърпана, наложена баница и бани-ца чеп, съгласно метода на подготвяне на корите. А пък съгласно плънката - пататник, чушник, лопушник.