Стихове на Пол Елюар в нов сборник
„ Поезия “ от Пол Елюар в превод на Силвия Вагенщайн е удивителен алманах с лирики, които са еманация в жанра. От томчето на “Колибри “ още един път излиза наяве, че създателят им е взел най-хубавото от сюрреализма и го е пречупил през своята неповторима сензитивност, с цел да сътвори стихове, които правят гражданска война в европейския арт на XX век. Като вкарва всекидневна лексика и я прекарва през своето поетическо решето, той ѝ отрежда напълно разнообразни функционалности и вместо да приземи поезията, я изстрелва в непознати до тогава небеса. От голямото му творчество са останали стихове, които са емблематични, попадат в множеството антологии на международната лирика и наложително намират място в антологиите на международната любовна лирика.
-->
Голямата заслуга на Елюар се състои в това, че уповавайки се на естетиката на сюрреализма, той в прочут смисъл я преодолява и съумява да сътвори своя неповторима поетика. В актуалната селекция са най-популярните и обичани от поколенията стихове на поета. Водещо е било желанието да се разчупи клишето, което затваря Елюар в тесните рамки на понятието „ обществен стихотворец “. Ангажиран – да, и то в най-висока степен, със ориста на бедните, онеправданите, дали от войната, от неправдата, най-общо казано, или от самотата и неразбирането, зает с идеята на напредъка, на битката за повече правдивост, на обичта и равенството сред хората. Творчеството му е израз на неизчерпаема обич към обособения човек и към човечеството. Неговата ежеминутна битка е за повече независимост в дейностите и в творчеството и в това е неостаряващата му харизма.
Йожен-Емил-Пол Грендел, по-известен като Пол Елюар, се ражда в Сен Дьони на 14 декември 1895 година в непретенциозно семейство, чиито корени са в Северна Франция. Детството му е нехайно, над него бдят любещи родители. Около 1908 година фамилията се открива в Париж и Пол постъпва като стипендиант в най-престижното учебно заведение – частния лицей „ Колбер “. Но шестнайсетгодишният ослепителен възпитаник се разболява от туберкулоза и е заставен да напусне учебно заведение. През декември 1912 година е настанен в санаториум в Клавадел, Швейцария, където остава до 1914-а. От това време са и първите му стихотворни опити. С бащиното си име разгласява на лични разходи „ Първи стихотворения “. На двайсет и една години избира името Пол Елюар, наследено от баба му по майчина линия.
Повече от три десетилетия Елюар е неотделима част от френския книжовен и живописен авангард. През 1918 година младият и талантлив стихотворец е „ открит “ от Жан Полан, който го среща с Андре Брьотон, Луи Арагон, Филип Супо, Макс Ернст. След края на Първата международна война дружно с тях Елюар става един от основоположниците на дадаизма, а по-късно и стожер на сюрреализма. В 1926 година, дружно с Луи Арагон, Андре Брьотон, Бенжамен Пере и други сюрреалисти постъпва в Комунистическата партия. През 1933 година е изключен за антисъветски изявления. В учреденото от него списание „ Проверб “ Елюар се разграничава от групата сюрреалисти и дружно с Жан Полан отстоява концепцията, че езикът може да бъде самичък на себе си „ цел “. Поетическият език на Елюар надвишава чистия автоматизъм и не се задоволява да извади несъзнаваното на бял свят. Стреми се да направи явни асоциации от думи, облици, които видимо нямат никаква логическа връзка. Освобождавайки мисълта от нейните граници, той открива поетическия абсолют.
Двете съдбовни дами в живота му са Елена Дяконова, наречена от него Гала и избрала Салвадор Дали, и очарователната и скандална Нуш (Мария Бенц), модел и муза на сюрреалистите, обезсмъртена от Ман Рей, Пикасо и Миро.
В началото на Втората международна война Елюар се причислява към незаконната битка срещу нацистката окупация на Франция. Пише стихове, с цел да поддържа духа на партизаните в годините на Съпротивата. Листовка с текста на едно от най-прочутите творби на Елюар, „ Свобода “, се разхвърля от британските самолети над Франция.
Пол Елюар издъхва от инфаркт на 18 ноември 1952 година на 56. Погребан е на 22 ноември в „ Пер Лашез “. Известният френски публицист Робер Сабатие декларира: „ В този ден целият свят потъна в печал “. Обемното му творчество, лирика и прозаичност, създавано в продължение на близо четири десетилетия, е побрано в два дебели тома от общо 3280 страници в влиятелната литературна поредност „ Плеяда “ на френското издателство „ Галимар “. Седемдесет години след гибелта му през днешния ден можем да твърдим, че Пол Елюар е един от най-големите европейски поети, надхвърлил рамките на направлението, с което се свързва името му, и прекрачил границите на своята ера.
-->
Голямата заслуга на Елюар се състои в това, че уповавайки се на естетиката на сюрреализма, той в прочут смисъл я преодолява и съумява да сътвори своя неповторима поетика. В актуалната селекция са най-популярните и обичани от поколенията стихове на поета. Водещо е било желанието да се разчупи клишето, което затваря Елюар в тесните рамки на понятието „ обществен стихотворец “. Ангажиран – да, и то в най-висока степен, със ориста на бедните, онеправданите, дали от войната, от неправдата, най-общо казано, или от самотата и неразбирането, зает с идеята на напредъка, на битката за повече правдивост, на обичта и равенството сред хората. Творчеството му е израз на неизчерпаема обич към обособения човек и към човечеството. Неговата ежеминутна битка е за повече независимост в дейностите и в творчеството и в това е неостаряващата му харизма.
Йожен-Емил-Пол Грендел, по-известен като Пол Елюар, се ражда в Сен Дьони на 14 декември 1895 година в непретенциозно семейство, чиито корени са в Северна Франция. Детството му е нехайно, над него бдят любещи родители. Около 1908 година фамилията се открива в Париж и Пол постъпва като стипендиант в най-престижното учебно заведение – частния лицей „ Колбер “. Но шестнайсетгодишният ослепителен възпитаник се разболява от туберкулоза и е заставен да напусне учебно заведение. През декември 1912 година е настанен в санаториум в Клавадел, Швейцария, където остава до 1914-а. От това време са и първите му стихотворни опити. С бащиното си име разгласява на лични разходи „ Първи стихотворения “. На двайсет и една години избира името Пол Елюар, наследено от баба му по майчина линия.
Повече от три десетилетия Елюар е неотделима част от френския книжовен и живописен авангард. През 1918 година младият и талантлив стихотворец е „ открит “ от Жан Полан, който го среща с Андре Брьотон, Луи Арагон, Филип Супо, Макс Ернст. След края на Първата международна война дружно с тях Елюар става един от основоположниците на дадаизма, а по-късно и стожер на сюрреализма. В 1926 година, дружно с Луи Арагон, Андре Брьотон, Бенжамен Пере и други сюрреалисти постъпва в Комунистическата партия. През 1933 година е изключен за антисъветски изявления. В учреденото от него списание „ Проверб “ Елюар се разграничава от групата сюрреалисти и дружно с Жан Полан отстоява концепцията, че езикът може да бъде самичък на себе си „ цел “. Поетическият език на Елюар надвишава чистия автоматизъм и не се задоволява да извади несъзнаваното на бял свят. Стреми се да направи явни асоциации от думи, облици, които видимо нямат никаква логическа връзка. Освобождавайки мисълта от нейните граници, той открива поетическия абсолют.
Двете съдбовни дами в живота му са Елена Дяконова, наречена от него Гала и избрала Салвадор Дали, и очарователната и скандална Нуш (Мария Бенц), модел и муза на сюрреалистите, обезсмъртена от Ман Рей, Пикасо и Миро.
В началото на Втората международна война Елюар се причислява към незаконната битка срещу нацистката окупация на Франция. Пише стихове, с цел да поддържа духа на партизаните в годините на Съпротивата. Листовка с текста на едно от най-прочутите творби на Елюар, „ Свобода “, се разхвърля от британските самолети над Франция.
Пол Елюар издъхва от инфаркт на 18 ноември 1952 година на 56. Погребан е на 22 ноември в „ Пер Лашез “. Известният френски публицист Робер Сабатие декларира: „ В този ден целият свят потъна в печал “. Обемното му творчество, лирика и прозаичност, създавано в продължение на близо четири десетилетия, е побрано в два дебели тома от общо 3280 страници в влиятелната литературна поредност „ Плеяда “ на френското издателство „ Галимар “. Седемдесет години след гибелта му през днешния ден можем да твърдим, че Пол Елюар е един от най-големите европейски поети, надхвърлил рамките на направлението, с което се свързва името му, и прекрачил границите на своята ера.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ