Поетична вечер със стихове на майстора на изящната лирика Христо

Поетична вечер със стихове на майстора на изящната поезия Христо Фотев ще се състои на 14 ноември, понеделник, в новото театрално пространство в София - I AM Studio на ул. " Георги С. Раковски " 149. Събитието е в памет на огромния другар на Фотев и безгрижник - артиста от златното потомство на българския спектакъл и кино Доси Досев, който ни напусна преди два месеца. Автор на креативния план е младият и талантлив артист Теодор Каракачанов, който дружно със своите сътрудници от класа на проф. Снежина Танковска и нейния помощник Боян Арсов се дипломира преди дни в НАТФИЗ. 

Накъде в специалността би желал да поеме 23-годишният Теодор Каракачанов и за какво първият му план като квалифициран артист е поетичният театър " Жив "? Защо момчето, родено в Созопол точно на Никулден, избра сцената пред корабите и риболова? Как младият артист възприема актьорската специалност и кои са неговите учители и ментори в актьорството? Какви функции го притеглят и какво търси в героите си? Това са част от въпросите, които коментирахме с Теодор Каракачанов в навечерието на първия му премиерен план след завършването на НАТФИЗ.



 - Тео, ти си режисьор на спектакъла „ Жив “ по стихове на Христо Фотев, като поетичната вечер на 14 ноември ще бъде отдадена на артиста Досьо Досев, който скоро напусна този свят. Какво те свързва с тези двама огромни създатели?

- Думата режисьор звучи малко претенциозно в моята визия за това, което вършим. Затова по-скоро се представям като началник на този план, който дружно се опитваме да построяваме и сътворяваме. Познанството ми с Досьо и Фотев е дълга история обратно във времето и стартира преди десетина години. Бях възпитаник в училището по изкуствата в Бургас и там също учих актьорско майсторство.

Досьо пък е мой съгражданин от Созопол. Макар че е роден в София, той се смяташе за созополчанин. Имах много неофициални срещи с него в известното му дворче в къщата му край морето в Созопол на по винце, рибка и там се събирахме и четяхме поезията на Христо Фотев.

Досьо ме приготви за Националното учебно заведение за музикално и театрално изкуство в Бургас и несъмнено аплайвах със стихотворение на Фотев.

И още оттогава Досьо възпламени интереса ми към този стихотворец. Христо Фотев не е поетът на сладникавите думи, не е сантименталният стихотворец. Разговорите ми с Досьо за Христо Фотев, за прекарванията му и за срещите му с поета някак си построиха в съзнанието ми една външност за този човек, друга от общоприетите клишета за него като безгрижник.



Теодор дружно с Досьо Досев в къщата на огромния артист в Созопол

Срещите и диалозите ми с Досьо за поезията и въобще за изкуството, както и това, че поезията не трябва да се преглежда от позицията на артиста, който извършва високопарни думи с едно изключително натискане на всяка една по-силна дума, ме предизвикаха да направя този лиричен театър. Думите сами по себе си са извънредно мощни, както и облиците, и метафорите и ние като артисти няма потребност да влагаме още по-голяма тежест на тези думи.

Във втори курс в НАТФИЗ работехме с проф. Божидар Матанов по театрална тирада. Единият учебен срок мъжете артисти изпълняваха стихове на Христо Фотев, а дамите - на Петя Дубарова. Още тогава у мен се възпламени желанието да предизвиквам едно сходно случване, една сходна поетична вечер с моите сътрудници и другари от НАТФИЗ.

Текстът, който съм събрал за настоящето зрелище „ Жив “, стои на десктопа ми може би от три години. И той просто си изчакваше времето. Благодаря на Национален фонд „ Култура “ за това, че поддържаха този мой план по програмата „ Творчески стипендии “ и му дават опция да се случи в едно доста забавно за мен пространство, изключително за такива формати - I AM Studio на ул. „ Раковски “ до НАТФИЗ.



В спектакъла " Жив " по концепция на Теодор Каракачанов вземат участие младите артисти Спартак Апостолов, Христо Тенчев, Велина Георгиева, София Джустрова, Емилия Радичева, Георгий Михеев и самият Теодор Каракачанов

- Пътищата в този план водят към Созопол и Бургас – градът, в който ти си роден и градът, в който си учил. Но и двата града са свързани с Досьо Досев, защото знаем, че той предпочиташе да живее в Созопол и дълги години бе играл на сцената на Бургаския спектакъл. От Бургас пък е неговото другарство с Христо Фотев.

- Досьо в никакъв случай не би се показал за софиянец. Той бе извънредно непретенциозен човек и не обичаше претенциозно да му се обръща прекомерно доста внимание и заради това взех решение по-завоалирано да споделя в анотацията, че този план е отдаден на него. Няколко пъти с Досьо сме говорили, че откакто завърша Академията ще се опитам да направя компилация от стихове на Фотев и му бях споделил, че на мен ми е извънредно забавно да поканя и жени-актриси, тъй като това доста рядко се прави, изключително в стиховете на Фотев.

Доста хора не намират опция някои текстове да бъдат представяни от дами актриси. В спектакъла съм присъединил не чак толкоз известни стихотворения. Използвал съм и стихотворения от неговата стихосбирка „ Спомен за един жив “ и по тази причина нарекох спектакъла „ Жив “.



- За теб какво е Созопол като човек и актьор?

- Разбрах какво е Созопол за мен, откакто пристигнах в София. (усмихва се) Цялото ми семейство по мъжка линия са риболовци, капитани, водолази. Ние сме непоколебим созополски жанр.

- Роден си на Никулден, само че не се казваш Никола или Николай и не си нито риболовец, нито моряк.

- Роден съм на Никулден, само че нямам безусловно никакъв интерес към риболовната специалност и към морските специалности като цяло. Дори не обичам доста да хапвам риба. Но аз виждам на морето като едно малко по-особено събитие и душевно положение, тъй като това е нещо, което не може да го обвържеш с една съответна дума. Фотев би могъл да подбере думите, с цел да опише това положение на духа море.

Първата година от следването ми живях в общежитие в Студентски град и там изключително доста усетих неналичието на ул. „ Рибарска “, на калдъръма, на гозбите на майка ми, която е прелестен готвач и тази студентска носталгия и потиснатост ме обзе още тогава. Морето за мен е най-голямото събитие, както споделя Фотев. Всеки път раздялата ми с морето за малко по-дълго време от 6-7 месеца се оказва много неприятна.

Иначе съм кръстен на дядо ми. Предполагам, че не съм кръстен Николай или Никола, с цел да не получавам единствено един подарък за рожден ден и за имен ден. Предполагам, че това е била концепцията и аз се веселя за това. Най-вече се веселя, че съм кръстен на дядо ми Тодор по майчина линия, който е прелестен човек. На него и на баба ми по майчина линия дължа извънредно доста.



- А по кое време вътрешно усети, че искаш да си артист и че чувстваш себе си най-силен на сцената?

- Това се случи в един съответен миг, когато бях в 10-ти клас в гимназията. Всеки период завършвахме с представления. Аз играх фрагмент от абсурдистката пиеса на Йожен Йонеско „ Сцена с четирима “ и някак си в този текст и в съответното зрелище усетих особената сила, особения мирис, който се мержелее на сцената, особената връзка сред аудитория, артисти и пространство, усетих художествените облици. Защото ние тогава не си служихме с четвъртата сцена и водихме разговора през публиката. Там усетих момента, в който си споделих, че аз друго не мога да върша. Не си представям живота си нито като риболовец, нито да седнал съм на бюро в строго избран ден и да извършвам някаква чиновническа работа.

От родителите ми постоянно съм усещал безусловна поддръжка в това ми предпочитание. Това още повече ме надъха и ми даде тласък да не преставам и непрекъснато да се себеусъвършенстваш, както споделя един воин от едно зрелище. Досьо и Марин Янев ме приготвиха за кандидатстване в НАТФИЗ. Искам доста да благодаря на Марин Янев за срещата и за опцията, която ми даде.

Срещите с тези двама артисти от обичаното ми, златно потомство артисти за мен значи доста. Те ми дадоха опцията през разказите им да се потопя в тази особена атмосфера, която е кипяла тогава. Не се подготвяхме от вида тук направи пауза, тук не. Те ми даваха независимост и на всяка една среща те ми даваха съображение за размисъл.



- Давали са ти да опция да покажеш въображение, да фантазираш и импровизираш.

- Да, тъкмо по този начин. И по-късно влязох в НАТФИЗ в класа на проф. Снежина Танковска.

- Вашият випуск се дипломира на 1 ноември. Честито! Щастлив ли си, че попадна точно в този випуск?

- Благодаря! Има хора, които дотам владеят съзнанието ти, че ти в никакъв случай ни можеш да си представиш живота без тях и без срещата си с тях. Такъв човек бе проф. Снежина Танковска за мен. Тя беше безусловно събитие в общуването ми с хора и във усещането ми за спектакъл и за това какво в действителност е театърът. Защото и до ден сегашен се сещам извънредно постоянно за нея и си давам отговор на въпроси, сложени от нея за мен преди три години. Това беше човек, който имаше извънреден усет и държеше ние да работим върху личната си природа в едни малко по-различни условия.



Класът на проф. Снежина Танковска в НАТФИЗ се дипломира в Деня на будителите - 1 ноември

Проф. Снежина Танковска бе безспорен ерудит и човек с изключително виждане за театъра. Тя разруши всяка една моя визия за театъра, изградена през гледането на спектакли, през играеното още в гимназията. Тя ми даде съображение да помисля за театъра под друга опорна точка.

Проф. Танковска споделяше, че ние като хора не подозираме какъв човешки запас съдържаме в себе си. Ние си слагаме едни рамки до къде се разгръщат опциите ни. Това е безспорна нелепост. Човек като творение съдържа голяма опция и запас и точно аз под управлението на проф. Снежина Танковска не спирах да се сюрпризирам самичък за себе си, което е най-приятното.

Още в първи курс по време на една подготовка тя ме попита по какъв начин съм с британския. Казах, че съм добре. И тя ме взе в Китай за два месеца, където сложи едно зрелище с 12 артисти от 10 разнообразни страни. Представлението се споделяше „ Бялата змия “ на Мери Цимерман. Тя взе мен и още един мой сътрудник от нашия клас – Теодор Ненов.



Теодор в спектакъла на проф. Танковска „ Бялата змия “, подложен в Пекин

Прекарахме с проф. Танковска два месеца в Пекин, ние бяхме занапред прохождащи в специалността. А там сътрудниците към този момент завършваха. За нас този опит в Пекин и тази среща с проф. Танковска при едни такива условия и в изискванията на такава огромна пиеса и комплицирана драматургия беше доста забавна и от голямо значение.

И там успяхме още повече да изградим особената връзка с нея. Тя бе единственият човек, който ми вдъхваше подобен почит, че аз в никакъв случай не можех да се обърна към нея като другар. Много постоянно се сещам за проф. Снежина Танковска и сега в актьорските школи МОНТФИЗ, където преподавам от известно време, аз не преподавам Теодор Каркачанов, а преподавам Снежина Танковска.



Последният клас на известния възпитател и сценичен режисьор проф. Снежина Танковска завоюва огромната премия - Гран при за най-хубав театър на Международния студентски фестивал, проведен преди година в Москва от Руския държавен институт за киноизкуство - ВГИК. Студентите гостуваха със спектакъла си " Бесове " по Достоевски и Камю, който в България се радва на огромен триумф

- Вие сте много обединен клас.

- Да, ние сме 16 души и всички се дипломирахме дружно. Благодаря на класа ми в НАТФИЗ, на класа на проф. Снежина Танковска за духа, благодаря за това, че нито един от нас не си разреши да бъде елементарен, тъй като няма смисъл от това. Благодаря, че се запазихме дружно и че отстояхме на провокациите, които не бяха малко и се запазихме докрая. Както споделяше проф. Танковска едно начало постоянно съдържа кълновете на един край и по-късно отначало. И в този момент сме дружно в новите условия и се надявам да се запазим по този начин.



- След кончината на проф. Танковска класът бе стихотворец от нейния помощник Боян Арсов, който с изключение на учител е и превъзходен артист.

- Знам, че в случай че Боян Арсов прочете това, което ще кажа, ще огледа с необикновен взор, само че не мога да не споделя, че той извънредно опълченски се зае с нас, с цялото си схващане, с целия си инструментариум, с цялото си време, с което разполага и за секунда не ни остави. Той е най-достойното продължение, което можеше да се случи за нашия клас и ние сме сигурни в това нещо. И всички сме му извънредно признателни, че не се пречупи, не се поддаде и това даде сили и на нас да не го създадем.

Дипломирахме се със спектаклите „ Бесове “, „ Питър Гинт “ и „ Емилия Галоти “. Режисьор на първите два спектакъла е Боян Арсов, а на третия е Петър Денчев. Спечелихме две награди на НАТФИЗ за „ Бесове “ и за „ Питър Гинт “, което значи, че ще се играят още един сезон на сцената в Академията.



Като Верховенски в " Бесове " по Достоевски и Камю на режисьора Боян Арсов

- В „ Бесове “ от Камю по романа на Достоевски  ти играеш два радикално разнообразни персонажа – анархистът бунтовник Пьотър Степанович Верховенски и Владиката Тихон. Сложна ли бе за теб тази бърза промяна на сцената от единия в другия воин?

- „ Бесове “ е най-голямата хапка досега за мен. Верховенски е извънредно забавен персонаж. И там в действителност има една бърза промяна от Верховенски в Тихон, които са радикално противоположни персони и за мен беше забавно предизвикателство.

Винаги съм имал необикновен афинитет към шаблонно наречените „ зли “ персонажи от позиция да диря деликатността в тях. Много ненавиждам определението „ неприятен “ или „ злобен “ воин. Всеки един изверг има своя желязна логичност и той не го прави за неприятно, той го прави, тъй като има вяра в нещо, което ще е положително.

От тази позиция ми е забавно да се понечвам с такива персонажи, тъй като има много образци за хора, които играят такива персонажи и просто изобразяват злото и тезисно работят с него – ето вижте този е злобен. За мен беше забавно да потърся какво е вътре, къде е чарът на този човек, къде е деликатността, къде е хуморът. Винаги подобавам към един персонаж през хумора му.



- Откри ли за себе си твоите бесове?

- Открих сигурно моите бесове, изключително в един стадий, в който се случи това зрелище. Това беше изключително време - бяхме в разгара на коронавирус пандемията, бяхме в разгара на митингите против държавното управление на Бойко Борисов и неизбежно имахме ужасно доста аргументи да освободим тази торба с бесове, които съдържа всеки един човек в себе си. Намерих за себе си причина и опция да ги освободя, да канализирам тази сила в нещо, което считам, че е ползотворно.



- Прави ми усещане, че участваш в трагични спектакли с бездънен метафизичен смисъл. В тази линия ли би желал да продължиш по-нататък или би желал да опиташ и други жанрове?

- Интересно ми е да пробвам всичко. Като човек, влизащ в НАТФИЗ, бях по-ориентиран към комедията и преди този момент съм взел участие в много повече комедии. Причината за това изкривяване е проф. Снежина Танковска, тъй като тя те предизвикваше да работиш върху това, върху което ти си работил по-малко. Аз имах потребност малко повече да работя в другия род, тъй като в комедията бях построил някакви представи и тя напълно съзнателно, без тогава да го разбирам, лекичко ме побутваше към трагичния род.

Тогава за мен беше мъчно да погледна в дълбочина, само че това изкривяване го дължа на нея. Не мога да се огранича в един род – забавен ми е и физическият спектакъл, и музикалният спектакъл, тъй като съм се занимавал дълго време и с пеене. Интересно ми е тялото на артиста. Искам да пробвам от разнообразни неща и не се лимитирам в един род. Искам да играя и в театъра, и да се фотографирам в киното и в малкия екран.



Каракачанов в спектакъла на режисьора Касиел Ноа Ашер " Нощта на покера " по претекстове от „ Трамвай „ Желание “ на Тенеси Уилямс 

- Къде може да те гледат феновете?

- Бих ги поканил на 11 ноември в Сцена 47 в НАТФИЗ на „ Бесове “ по романа на Достоевски и по текстове на Камю, на 19 ноември в Нощта на театрите играем „ Питър Гинт “, на 14 ноември е премиерата на моя план по стихове на Христо Фотев „ Жив “ в I AM Studio, а на 26 ноември е „ Нощта на покера “ отново в в I AM Studio. Доскоро „ Нощта на покера “ се играеше в Театър „ Азарян “, който към този момент не се назовава спектакъл, допускам знаете за казуса с високите наеми там и в този момент сме щастливи, че спектакълът си откри нов дом.



- Ти построи един забавен облик на Раковски във документалния филм с игрални възстановки „ Свободни на този или на оня свят “. Беше ли забавно да изградиш този облик на революционера масон?

- Тази роля също бе огромно предизвикателство за мен и времето, което имах да се приготвя за нея не беше доста. Това е един остарял текст с големи монолози и когато получих сюжета си споделих, че може да има някакъв проблем. В нашата специалност научаването на текста е най-лесното. Имах много кондензиран развой по опознаването на този облик, на този бунтовник, масон, както ти сподели, на този грациозен и внимателен човек.



- На пръв взор друг от Верховенски.

- Макар че има много опорни точки, по които Раковски се приближава до героите на Достоевски. Интересното в работата ми с този персонаж беше да не го изобразя патетично, както сме привикнали да се подхожда към един подобен революционен облик. Опитах се да го погледна като жив човек, който може да съществува и в подтекста на нашето време през особения жар в очите. Очите доста повече приказват, в сравнение с едно напрягане с текста.



Като Питър Гинт в едноименната режисура на Боян Арсов, сложена с класа на проф. Снежина Танковска в Учебния спектакъл в НАТФИЗ

- Имаш и известна образна аналогия с Раковски, което от време на време е значително в киното.

- Да, по този начин се оказва. (усмихва се) Преди това снимах и княз Батенберг във филм за Екатерина Каравелова на режисьора Бояна Топчийска. И откакто се снимах като Батенберг ми се обадиха за Раковски и тогава си споделих „ Ех, потегли ми на такива облици “. Но влизането в такива облици е извънредно комплицирано. Разбира се това е кино, не е спектакъл, средствата за игра са малко по-различни, наличието съгласно мен би трябвало да се показва доста повече посредством очите.



- А в този момент накъде към този момент като дипломирал се артист?

- Предстои ми в края на ноември да подновим подготовките във Варненския спектакъл по пиесата на Ибсен „ Юн Габриел Боркман “ на режисьора Пламен Марков. Изключително комплицирана, психически наситена пиеса. Признавам, че не я бях чел преди да ми се предложи тази опция. Но аз доста одобрявам Ибсен, много съм чел от него, само че когато ми споделиха това заглавие останах леко в ступор и не знаех защо става въпрос.

Но когато прочетох пиесата и когато се срещнах с персонажа, който играя, се заинтригувах доста, тъй като той въобще не е непосредствен до мен. А за мен това е доста по-интересно. Като темперамент доста малко си въздействам с Ерхард Боркман – персонажа, който играя. Съставът на постановката е доста забавен и през януари очаквайте премиерата. Във Варна е доста забавно. Като човек от Созопол не бях стигнал до Варна до момента и в този момент към този момент отидох, като градът ми направи много прелестно усещане.



- Как се реши да преподаваш актьорско майсторство и от кое място пристигна поканата?

- Поканата да преподавам дойде от Слав Бойчев, който също е студент на проф. Танковска и който е основател и шеф на МОНТФИЗ. Първоначално леко се стъписах, тъй като не се усещах подготвен за сходен вид предизвикателство, не смятах, че бих могъл някак си да предам налично за едни такива младежи един стабилен материал.

Но първо влизах в часовете на Слав Бойчев, с цел да видя по какъв начин се случват нещата. Много му благодаря за тази покана, тъй като срещите ми с младежи ме опреснява мен като човек и ми дава постоянно поле за размисъл. Съзнанието ми в никакъв случай не е празно, в никакъв случай не си почива и това също води до някакви турбуленции. Но мислещият човек, играещият човек е по-жив.

Снимки: Личен списък