Той командва разстрела си
Поетът Александър Геров - политзатворник от март до септември 1944 година, написа за Петър Ангелов: " На 18 юли 1944 година в гарнизонния затвор в София нахлу трескава навалица от убийци. Фелдфебелът на пандиза Стоименов отключи една килия и високо извика: " Петър Ангелов, твойта присъда през днешния ден е била доказана. Облечи се по-бързо и се подготви. " Петър Ангелов беше подготвен - той от дълго време очакваше този час. Ръкува се с всички ни, сподели: " Другари, простете " - и сепнато ни се усмихна. След малко изтрещяха осем залпа. По-късно научихме, че при първия изстрел Петър Ангелов не е бил погубен. Тогава той изкомандувал: " Момчета, на това ли съм ви учил? Стреляйте тъкмо! "
Видният деятел на революционното работническо придвижване Петър Ангелов Димитров-Пиер е роден на 18 май 1918 година в с. Караклисе, Димотишко - Гърция. Бил на две години, когато родителите му се преселват в с. Малки Воден, присъединено към с. Воден, Ямболска област. Още като възпитаник в четвърти клас на смесената гимназия в Свиленград той се включва в редовете на РМС, а по-късно става уредник и началник в него. Участва в ученическата стачка през 1933 година Учи в гимназията в Хасково. След завършването й се записва студент в Юридическия факултет на Софийския университет. През 1937 година взе участие интензивно в кандидатстудентското протестно придвижване. Активно се включва в работата на факултетското управление на Български национален студентски съюз. Бойно приятелство го свързва с Лиляна Димитрова.
Малцина от четящите през днешния ден знаят, че Петър Ангелов-Пиер е бил помощник на партийната група в Централното управление на Тракийската организация и един от ръководителите на прогресивното придвижване в организацията. През 1943 година постъпва в Школата за запасни офицери (ШЗО) в София. След завършването й продължава постоянната си военна работа в школата като адютант на тайфа. Там провежда и управлява незаконни юношески групи. Организира канал за преместване на оръжие. На 15 февруари 1944 година е оголен от фашисткото военно разузнаване. Арестуван е дружно с Юлия Огнянова, на която по-късно съумява да изпрати записка: " Бъди твърда като Левски. Днес е годишнината от неговото обесване. " След два месеца разпити и инквизиции е закаран в гарнизонния затвор. По негова самодейност в пандиза стартира издаването на вестник " Уст-вестник ". В първия брой е отпечатана забележителната му публикация " Смисъл и наличие на един човешки живот ". В нея развива мисли за Павел Корчагин. В публикацията написа: " В днешните тежки дни няма по-прекрасно от това да отдадеш целия си живот, всичките си сили, неизживяната си младост в битката за свободна, самостоятелна, демократична република България! "
Петър Ангелов е наказан на гибел и екзекутиран на стрелбището на ШЗО на 18 юли...
В памет на Петър Ангелов
Александър Геров
Той бе юноша, когато го разстреляха.
Гърмежите ехтяха във тунела.
" Стреляйте тъкмо! " устните прошепнаха.
И клюмна на гърди главата смела.
Убийците изтръпнаха. Такава
гибел героична те не бяха виждали.
Тя носи на света безсмъртна популярност.
Младежите на нея са завиждали.
Сърцето му, прикътано в земята,
в този момент тупти със цялата галактика.
Такива като него свободата
донесоха красива и скъпа.
Илияна Йотова:
Да убиеш Вапцаров, значи да убиеш вярата в положителното
Думи на гарнизонното стрелбище през вчерашния ден
Да убиеш Вапцаров, значи да убиеш вярата в положителното и в човечността. Вапцаров е един от най-големите поети и един от най-големите индивиди. Смъртта на Вапцаров и неговите приятели е един от най-позорните моменти в българската история. Това е неоправдана и необяснима гибел. 77 години въпросът " Защо? " продължава да тегне над българското общество. Защото имаш красиви фантазии, вярваш в идеали, имаш хрумвания, които някой не желае да припознае? Необяснимо е.
Вапцаровото слово е доста по-силно от неговите палачи, от гибелта и забравата. Личността и поезията на Вапцаров пробождат, тревожат, предизвикат. Той написа истините за човешкия живот искрено и на понятен език. Думите му живеят освен за българите, те са за цялото човечество, поетът е превеждан на 90 езика. Днес доста се приказва за полезности като хуманизъм, обществена сензитивност, обич, добрина, почтеност, независимост. Често лицемерничим с тези думи и изтриваме тяхното значение. Не бива да позволяваме това поради вярата на Вапцаров.
Позорни и неприемливи са опитите Вапцаров да бъде оскверняван и заличаван от паметта на поколенията. Днес, в XXI век, още веднъж има фашизъм, неведнъж облечен в красиви думи и изопачен национализъм. Ксенофобията, която залива света, е първата стъпка към фашизма. Трябва да бъдем бдителни и да разпознаваме тези прояви, с цел да няма в никакъв случай повече разстрели на вярата и на душата!
Видният деятел на революционното работническо придвижване Петър Ангелов Димитров-Пиер е роден на 18 май 1918 година в с. Караклисе, Димотишко - Гърция. Бил на две години, когато родителите му се преселват в с. Малки Воден, присъединено към с. Воден, Ямболска област. Още като възпитаник в четвърти клас на смесената гимназия в Свиленград той се включва в редовете на РМС, а по-късно става уредник и началник в него. Участва в ученическата стачка през 1933 година Учи в гимназията в Хасково. След завършването й се записва студент в Юридическия факултет на Софийския университет. През 1937 година взе участие интензивно в кандидатстудентското протестно придвижване. Активно се включва в работата на факултетското управление на Български национален студентски съюз. Бойно приятелство го свързва с Лиляна Димитрова.
Малцина от четящите през днешния ден знаят, че Петър Ангелов-Пиер е бил помощник на партийната група в Централното управление на Тракийската организация и един от ръководителите на прогресивното придвижване в организацията. През 1943 година постъпва в Школата за запасни офицери (ШЗО) в София. След завършването й продължава постоянната си военна работа в школата като адютант на тайфа. Там провежда и управлява незаконни юношески групи. Организира канал за преместване на оръжие. На 15 февруари 1944 година е оголен от фашисткото военно разузнаване. Арестуван е дружно с Юлия Огнянова, на която по-късно съумява да изпрати записка: " Бъди твърда като Левски. Днес е годишнината от неговото обесване. " След два месеца разпити и инквизиции е закаран в гарнизонния затвор. По негова самодейност в пандиза стартира издаването на вестник " Уст-вестник ". В първия брой е отпечатана забележителната му публикация " Смисъл и наличие на един човешки живот ". В нея развива мисли за Павел Корчагин. В публикацията написа: " В днешните тежки дни няма по-прекрасно от това да отдадеш целия си живот, всичките си сили, неизживяната си младост в битката за свободна, самостоятелна, демократична република България! "
Петър Ангелов е наказан на гибел и екзекутиран на стрелбището на ШЗО на 18 юли...
В памет на Петър Ангелов
Александър Геров
Той бе юноша, когато го разстреляха.
Гърмежите ехтяха във тунела.
" Стреляйте тъкмо! " устните прошепнаха.
И клюмна на гърди главата смела.
Убийците изтръпнаха. Такава
гибел героична те не бяха виждали.
Тя носи на света безсмъртна популярност.
Младежите на нея са завиждали.
Сърцето му, прикътано в земята,
в този момент тупти със цялата галактика.
Такива като него свободата
донесоха красива и скъпа.
Илияна Йотова:
Да убиеш Вапцаров, значи да убиеш вярата в положителното
Думи на гарнизонното стрелбище през вчерашния ден
Да убиеш Вапцаров, значи да убиеш вярата в положителното и в човечността. Вапцаров е един от най-големите поети и един от най-големите индивиди. Смъртта на Вапцаров и неговите приятели е един от най-позорните моменти в българската история. Това е неоправдана и необяснима гибел. 77 години въпросът " Защо? " продължава да тегне над българското общество. Защото имаш красиви фантазии, вярваш в идеали, имаш хрумвания, които някой не желае да припознае? Необяснимо е.
Вапцаровото слово е доста по-силно от неговите палачи, от гибелта и забравата. Личността и поезията на Вапцаров пробождат, тревожат, предизвикат. Той написа истините за човешкия живот искрено и на понятен език. Думите му живеят освен за българите, те са за цялото човечество, поетът е превеждан на 90 езика. Днес доста се приказва за полезности като хуманизъм, обществена сензитивност, обич, добрина, почтеност, независимост. Често лицемерничим с тези думи и изтриваме тяхното значение. Не бива да позволяваме това поради вярата на Вапцаров.
Позорни и неприемливи са опитите Вапцаров да бъде оскверняван и заличаван от паметта на поколенията. Днес, в XXI век, още веднъж има фашизъм, неведнъж облечен в красиви думи и изопачен национализъм. Ксенофобията, която залива света, е първата стъпка към фашизма. Трябва да бъдем бдителни и да разпознаваме тези прояви, с цел да няма в никакъв случай повече разстрели на вярата и на душата!
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ