Подслонявал хайдути, османците го сринали през 1872 г. след обира

Подслонявал хайдути, османците го сринали през 1872 година след обира на турската хазна при Арабаконак Явили се в съня на баба Геша и поръчали да се възвърне светата обител
 

На хвърлей място от североизточната дъга на Околовръстното шосе на София се намира Чепинският манастир " Свети Три Светители ". Светата обител е в непосредствена непосредственост до Чепинци - село, което в този момент е столичен квартал. На 30 януари духовното средище има храмов празник и тази година, както е признато в последно време, в манастирския храм ще бъде отслужена архиерейска света литургия, за обща молитва ще съберат локалните богомолци и доста посетители, ще бъде раздадено благословено ядене.  

Чепинският манастир е  посветен  по едно и също време на тримата светители - св. Василий Велики (379 г.),  св. Григорий Богослов (390 г.) и  св. Йоан Златоуст (407 г.). Църквата е открила тези трима великани на светостта, благовестието и богословието да бъдат празнувани в един ден и това от 1076 година е 30 януари. Установяването на този празник не станало инцидентно.

Тримата велики космополитен учители се отличават с несравнимо сладкодумство, мъдрост, висота на богословието и са оставили богато документално духовно  завещание. Но сред вярващите се появили  яростни разногласия кой от тримата е по-достоен и има по-голям принос за одобряване на Христовата религия. Известно е, че за всеки  от тези трима светии в църковния календар има предназначен празник. За светата Църква тримата са равни по дарования, заслуги и святост.  Независимо от това към V век се появяват неуместни желания към един или различен от тримата, с цел да се стигне до там, че през XI век в Цариград почнало да се проявява  същинско разделяне сред вярващите, които взели да се афишират за " василиани ", " григориани " и " йоанити ".

Преданието споделя, че тримата светии се явили на епископа на град Евхиата Йоан и му споделили, че пред Бога и тримата са равни по своя принос. За да се избегнат всевъзможни разстройства поради неразумната обич към тяхната памет, те му поръчали да каже в Цариградската патриаршия тя да разгласи един календарен ден за общото им чествуване, с което да се утвърди истината за тяхното еднообразно достолепие пред Бога. Както и станало. А самият Йоан Евхаитски съставил тържествена работа за празника с догми, тропари и похвали, както и подобавало. И не инцидентно е определен и един от последните дни на месец януари, защото и тримата светители имат своите празници по настрана таман в този месец - в първия ден е на св. Василий Велики, в двадесет и петия - на божествения Григорий, а в двадесет и седмия - на свети Иоан Златоуст.

От 30-те години на ХХ век този ден се отбелязва и като патронен празник на духовните учебни заведения и институти, на богословските факултети, а самите велики архиереи - като небесни покровители и духовни настойници на всички православни духовни школи.

Според преданието Чепинският манастир  е приел духовното застъпничество на тримата светители - дружно,  поради получено насън обръщение от локална жена. Всяка нощ три ангела й казвали да се възвърне това духовно средище, бастисано в годините на османската власт.

Кога тъкмо е зародил манастир на това място - не се знае. Местните  хора споделят, че е  съществувал още от незапомнени времена. Това може и да значи, че го имало още в първите епохи. В националната памет са непокътнати мемоари, че преди доста, доста години монаси са обитавали землянки в близката околност " Голема могила ", за която се споделя, че е надгробна тракийска могила. Това се удостоверява и от някои наблюдения и проучвания. При разкопки на това място е открита сводеста гробница-костница. Смята се, че тя е била употребена от монасите като  постница, както се споделя на усамотено място за молитва по време на пост, а такава  процедура е имало още през ранното християнство.

Във времето на османското владичество  манастирът е служил за заслон на хайдути и това било причина за честите набези над светата обител от османска армия и разрушаването на манастира. До основи той е срутен през 1872 година след обира на турската хазна при Арабаконак и залавянето на Димитър Общи, а по-късно и на Апостола Васил Левски. По това време доста манастири в така наречен Мала света гора в региона на София са опожарени и разрушени поради приютяването на революционни комитети и очевидно Чепинският манастир е един от тях. Тъй като манастирът бил изработен най-вече от дърво, от него не останало съвсем нищо. Запазили се единствено каменните му основи и керемидите. За това, че на мястото е имало манастир, напомнял единствено един дървен кръст, забит от локалните хора.  

Преданието споделя, че при  разрушаването на манастира той е населяван от 24 монаси. Някои от тях били изпратени на изгнание в Диарбекир. Други съумяват да стигнат до манастира " Седемте престола " в Стара планина.

След Освобождението през 1878 година един от монасите, Найден Кентров, се завърнал от заточение и дружно с трима съидейници построил чешма с три чучура на мястото на манастира. На чешмата бил направен  надпис: " Който тука пие - Бог да го поживи, като почине - Бог да го елементарни ".

Възстановяването на манастира на това място стартира през 1906 г.  За това горещо  упорства стара жена от село Чепинци, запомнена като баба Геша. Бабата разказвала, че постоянно в съня й идват три ангела и желаят да се направи манастир. Затова и новата обител приела като патрон  светите Три Светители.

Освен  30 януари,  когато е храмовият празник в светата обител,  изключително празнично в манастира се означават и Илинден, Св. Дух и Рождество Богородично, когато тук се събират доста хора.  Предполага се, че по този начин се продължава стародавна национална традиция, тъй като в предходния манастир е имало параклиси, отдадени на тези светии.  

Сега наред с главната манастирска черква на тримата светители, в манастира има и два нови параклиса, отдадени на св. Петка и св. оракул Илия. Между двата параклиса до неотдавна е стояло и т. нар.  Шатовско църкве, само че по време на новото строителство то е съборено. В комплекса се включва и жилищно крило, строено относително скоро.  

От няколко години манастирът е поверен на грижите на игуменията монахиня Гликерия, която е сама в светата обител. Но всеки, който я посети, може да е убеден, че ще бъде гостоприемно и гостолюбиво посрещнат. Както подсказва името й (на гръцки глико значи сладко) може да има и сладка приказка, и молитва към светите трима светители като единоправни на апостолите и учители на вселената да молят Господа на всички да даде мир на вселената и на душите ни велика благосклонност.