Подсладители
Подсладителите са субстанции, употребявани като хранителна добавка за сурогат на захарта. Нарочена като една от „ белите токсини ”, с течение на времето промишлеността измисля опция на продукта от захарно цвекло и захарна тръстика. Най-актуалните подсладители са:
-захароза, фруктоза, глюкоза, малтоза, лактоза;
-глицерин;
-захарин;
-цикламат;
-аспартам,
-ацесулфам,
-ксилитол,
-сорбитол;
-манитол, изомалтитол;
-лактитол;
-хидриран глюкозен сироп, глюкозо-фруктозен сироп;
-стевия и др.
Най-общо, всички подсладители могат да бъдат разграничени на две групи: натурални подсладители и синтетични. За натурални се смятат фруктоза, сорбит, ксилит. Те се усвояват от организма напълно и сходно на елементарната захар обезпечават на индивида сила. Здравословната щета върху човешкия организъм е минимална, само че за сметка на това те са доста калорично.
Синтетичните подсладители са захарин, цикламат, аспартам, калиев ацесулфам, сукразит. Те нямат съвсем никаква енергийна стойност и не се усвояват. Най-често и всеобщо употребяваните подсладители са захарозата, глюкозата, фруктозата, лактозата. Познати са към 1 700 естествени и синтетични подсладители. Някои от тях са смеси от субстанции. Когато обаче споменем подсладител, в съзнанието ни най-често изплуват 2 субстанции - захаринът - Е954 и аспартамът - E951.
История на подсладителите
Историята на подсладителите стартира през 1879 година, когато в лабораторията на американския професор Ремсен работел съветският бежанец и химик Константин Фалберг, който несъзнателно разкрил сладкия усет на препарата, който създава - сулфаминбензолна киселина. Така посредством сладките съединения на сулфаминбензолната киселина бил синтезиран захаринът. 20 години по-късно той е позволен за подслаждане на храни и питиета, до момента в който се стигне до през днешния ден, когато захаринът (saccharin) се смята за “най-стария подсладител ”.
По нататък в историята следва възбрана за производството на захарин заради корпоративни ползи, само че през Втората международна война производството на захарин е възродено заради дефицита на елементарна захар. Тогава усетът на веществото бил леко нагарчащ, което през днешния ден е преодоляно от модерната технология на произвеждане.
По нататък промишлеността на подсладителите следва бурно развиване. Дори и през днешния ден всеобщо хората по света, захласнати от манията по нискокалоричните храни, постоянно гълтам големи количества подсладители без да се заинтересуват дали това е нездравословно за тях. Все отново подсладителите са без калории, евтини са, а една кутийка заменя от 6 до 12 кг захар.
Видове подсладители
Захарин Е954
Както към този момент споменахме, захаринът е най-старият прочут неестествен подсладител. Той е 300 пъти по-сладък от захарта (захароза) и почти 2 пъти по-сладък от аспартам и ацесулфам К. Захаринът има 1/2 от сладостта на сукралозата. След използването му се усеща характерен метало-нагарчащ усет в устата известно време след консумация. Често този подсладител се комбинира с цикламат в композиция 1:10 за възстановяване на вкусовите качества. Не се усвоява от организма, няма калории, само че има проучвания върху лабораторни мишки, които потвърждават неговата щета.
Аспартам E951
Аспартамът е всеобщо употребяват от хранителната промишленост. Всичко, което носи етикета „ light ” е с добавка на аспартам. Това означва, че този подсладител се влага в голямо количествo питиета, снаксове, сладки, алкохол, десерти и " диетични " храни и даже дъвки. Аспартамът, който е открит през 1965 година, се употребява допълнително от 6000 продукта. Одобрен е при започване на 80-те години като опция на захарина и цикламатите. Известен е под комерсиалното име Nutra Sweet. Аспартамът при нагряване се унищожава и по тази причина не може да бъде употребен в сладкарството.
При избрана софтуерна обработка - рН > 6 (киселинна среда) аспартамът може да се разпадне до дикетопиперазин, за който се допуска, че е токсично съединяване с евентуално токсично деяние. Много са ужасяващите последствия, които може да провокира аспартамът. Според редица проучвания, той води до главоболие, умствени увреждания, даже рак на шийката на матката и т.н.
Ацесулфам К - Е950
Този подсладител е открит инцидентно от немкия химик Карл Клаус през 1967 година в Германия. Той е 180-200 пъти по-сладък от захарта (захароза), а сладостта му е почти същата, като на аспартама. Ацесулфамът е обаче е на половина сладостен в съпоставяне със захарина и има 1/4 от сладостта на сукралозата.
След консумация този подсладител оставяспецифичен метало-нагарчащ усет в устата известно време след консумация. Той не съдържа калории и не се усвоява от организма. За него няма доста данни – нито, че е канцерогенен, нито, че е безопасен.
Цикламат Е952
Цикламатът е открит през 1937 г от завършващия американския университет на Илинойс студент Майкъл Сведа. Цикламатът е натриева или калциева сол на цикламична киселина. Той е 30-50 пъти по-сладък от захарта (захароза), с 1/4-1/5 по-слаб усет от аспартама и 8-10 пъти по-слаб усет от захарина и ацесулфама. Вкусът на цикламата много прилича този на захарта. Често се миксира със захарин, с цел да се усъвършенства минуса във усета. Този подсладител няма калории и има ниска усвояемост от организма. Лабораторни проучвания с плъхове, потвърждава появяването на тестикулярна дистрофия след консумация на цикламат.
Вреди от подсладителите
С ръка на сърцето можем да кажем, че здравословна изгода от използването на синтетични подсладители няма, само че за сметка на това описът с евентуалните вреди е дълъг.
Аспартам е противопоказен за хора със болести, които са съпроводени от нарушавания на метаболизма на фенилаланин. Освен това доста проучвания, потвърдиха, че посредством използването на подсладители освен не може да се отслабне, а и тъкмо противоположното – можем да напълнеем.
Това се дължи на механизма на преправяне на захарта в тялото ни. Вкусовите рецептори дават сигнал за постъпване на захарта, по-късно започва изработването на инсулин и се засилва изгарянето на захарта, която се съдържа в кръвта. С това равнището на захарта доста пада. Същевременно стомахът, който също е получил сигнал за постъпване на захар в организма, чака въглехидратите.
При изразходване на подсладители вместо захар стомахът не получава калории. Тялото запомня тази обстановка и при идващото постъпване на въглехидрати в стомаха се получава мощно изхвърляне на глюкоза, а това води до разработване на инсулин и струпване на мазнини. Така, намалявайки калориите посредством консумация на подсладители, ние подтикваме тялото си да натрупа непотребни килограми.
Някои от подсладителите, наред с аспартама, провокират главоболие, незаинтересованост, нервно разстройство и още доста други неприятни положения. Някои подсладители могат да провокират главоболие.
Ползи от подсладителите
Ползи за нашето тяло от използването на подсладители могат да бъдат регистрирани единствено в случай че става въпрос за естествени такива. Те се усвояват изцяло от организма. Глюкозо-фруктозният сироп е добър заменител на захарта, както и медът. Фруктозата също е потребна в това отношение.
Екстрактът от стевия е безвредна опция на захарта или най-малко по този начин се твърди към този момент. Подходящ се за консумация от хора с високи равнища на кръвна захар. Стевията усъвършенства действието на задстомашната жлеза, понижава равнището на нездравословния холестерол в кръвта, укрепва капилярите, усъвършенства храносмилането и концентрацията.
