Моделът Септември: затова нямат доверие на България
"Подкрепяме България да се причисли към Шенген и желаеме да похвалим напъните и постигнатото от премиера Борисов и от екипа му във връзка с използването на нужните политики, с цел да се осъществя това участие, само че е належащо да се свърши още малко работа от всички заинтригувани, в това число и в България”. Холандският министър председател Марк Рюте сподели тези думи по време на късото си посещаване в София тази седмица. Холандия е измежду страните в Европейския съюз, които не дават политическо единодушие за влизането на България в Шенген, макар че страната от дълго време е изпълнила техническите критерии.
Докато едни публицисти чакаха думите на Рюте, други наблюдаваха следващото правосъдно съвещание против задържания и към този момент отхвърлен от служба кмет на община Септември Марин Рачев. На пръв взор няма нищо общо сред двата сюжета. Но някои елементи от кметската история дават обстоен отговор на въпроса за какво част от западните сътрудници на България към момента нямат доверие на нашите правоохранителни и правораздавателни институции. Просто е: нямат доверие, че българските управляващи могат и желаят да хващат бандити. И се опасяват, че от службите ни може да “тече” информация, а от всичко това да пострадат и те.
Арестуваният кмет
Прокурори и антимафиоти нахлуват в постройката на община Септември и извеждат кмета Марин Рачев. Обвиненията са две - за умишлена занемареност и за подписване на неизгодна договорка. По-късно прокуратурата загатва 14 компании на негови близки, които са спечелили поръчки за над 13 милиона лв.. Говорителката на основния прокурор приказва за скица за “източване на общината”, която разказва по този начин: кметът дава поръчки на компании, ръководени от негови родственици, само че обслужвани от една счетоводна адвокатска фирма. Съдът отстранява кмета, а той е освободен с рекордна гаранция от 250 хиляди лв., която апелира. Един от обявените елементи е, че в дома на Рачев са открити секретни документи от ДАНС, свързани с разработки против пазаруване на гласове.
Проблемите в тази история са най-малко два. Първият е, че информациите за действителностите в община Септември не са от през вчерашния ден. Още предходната година изявления в медиите разкриха част от схемите. Една от тях - родственик на кмета купува равнища и я продава на общината 115 пъти по-скъпо. На няколко пъти жители проведоха митинги и алармираха редица институции за корупция в Септември. Но дълго време не последва нищо. Държавата се задейства чак в този момент. Да, по-добре късно, в сравнение с в никакъв случай, само че чувството за кампанийност е натрапчиво. Вторият проблем е, че когато службите стартират да работят по някой случай, разработките им се озовават по-късно на нощното шкафче на разследваните.
Въпрос на доверие
Само преди няколко месеца община Септември още веднъж беше в новините. Тогава персоналният револвер на ръководителя на общинския съвет Лазар Влайков създава изстрел в ресторант. Резултатът: един мъртвец. По-късно очевидци описват за телефонен диалог сред Влайков и районния прокурор, последван от експресно умозаключение на проверяващите, че изстрелът е създаден от дете, което е взело револвера. Хората стартират да приказват и на бял свят излизат прекъснати каузи за побой от 2008 година и за намушкване с нож от 2012-а. Влайков един път е изключен от ръководещата партия, само че по-късно още веднъж се оказва в листите и във властта.
Моделът “Септември” не е монопол единствено на това обитаемо място. Това е съсредоточаване на властта в дребни или по-големи мафиотски групи, които узурпират ресурсите на локалната власт, оплитат в себе си общини, полиция и прокуратура, действат на ръба сред уличния бандитизъм и костюмираната корупция, а в подмяна обезпечават гласове на ръководещата партия. И в случай че чадърът над тези групи инцидентно някъде се пропука и службите стартират да ги проверяват, все се намира кой да им изпрати авансово материалите от следствието. На тази система българите нямат доверие - демонстрират го всички социологически изследвания. Как тогава европейските сътрудници да имат доверие?
Докато едни публицисти чакаха думите на Рюте, други наблюдаваха следващото правосъдно съвещание против задържания и към този момент отхвърлен от служба кмет на община Септември Марин Рачев. На пръв взор няма нищо общо сред двата сюжета. Но някои елементи от кметската история дават обстоен отговор на въпроса за какво част от западните сътрудници на България към момента нямат доверие на нашите правоохранителни и правораздавателни институции. Просто е: нямат доверие, че българските управляващи могат и желаят да хващат бандити. И се опасяват, че от службите ни може да “тече” информация, а от всичко това да пострадат и те.
Арестуваният кмет
Прокурори и антимафиоти нахлуват в постройката на община Септември и извеждат кмета Марин Рачев. Обвиненията са две - за умишлена занемареност и за подписване на неизгодна договорка. По-късно прокуратурата загатва 14 компании на негови близки, които са спечелили поръчки за над 13 милиона лв.. Говорителката на основния прокурор приказва за скица за “източване на общината”, която разказва по този начин: кметът дава поръчки на компании, ръководени от негови родственици, само че обслужвани от една счетоводна адвокатска фирма. Съдът отстранява кмета, а той е освободен с рекордна гаранция от 250 хиляди лв., която апелира. Един от обявените елементи е, че в дома на Рачев са открити секретни документи от ДАНС, свързани с разработки против пазаруване на гласове.
Проблемите в тази история са най-малко два. Първият е, че информациите за действителностите в община Септември не са от през вчерашния ден. Още предходната година изявления в медиите разкриха част от схемите. Една от тях - родственик на кмета купува равнища и я продава на общината 115 пъти по-скъпо. На няколко пъти жители проведоха митинги и алармираха редица институции за корупция в Септември. Но дълго време не последва нищо. Държавата се задейства чак в този момент. Да, по-добре късно, в сравнение с в никакъв случай, само че чувството за кампанийност е натрапчиво. Вторият проблем е, че когато службите стартират да работят по някой случай, разработките им се озовават по-късно на нощното шкафче на разследваните.
Въпрос на доверие
Само преди няколко месеца община Септември още веднъж беше в новините. Тогава персоналният револвер на ръководителя на общинския съвет Лазар Влайков създава изстрел в ресторант. Резултатът: един мъртвец. По-късно очевидци описват за телефонен диалог сред Влайков и районния прокурор, последван от експресно умозаключение на проверяващите, че изстрелът е създаден от дете, което е взело револвера. Хората стартират да приказват и на бял свят излизат прекъснати каузи за побой от 2008 година и за намушкване с нож от 2012-а. Влайков един път е изключен от ръководещата партия, само че по-късно още веднъж се оказва в листите и във властта.
Моделът “Септември” не е монопол единствено на това обитаемо място. Това е съсредоточаване на властта в дребни или по-големи мафиотски групи, които узурпират ресурсите на локалната власт, оплитат в себе си общини, полиция и прокуратура, действат на ръба сред уличния бандитизъм и костюмираната корупция, а в подмяна обезпечават гласове на ръководещата партия. И в случай че чадърът над тези групи инцидентно някъде се пропука и службите стартират да ги проверяват, все се намира кой да им изпрати авансово материалите от следствието. На тази система българите нямат доверие - демонстрират го всички социологически изследвания. Как тогава европейските сътрудници да имат доверие?
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ