Ловешката крепост е като излязла от холивудски филм
Под стените на твърдината е подписан Ловешкият кротичък контракт. Цар Калоян поема от тук по пътя към величието
Освен с най-големия монумент на Васил Левски, с покрития мост, със остарелия квартал " Вароша ", с втората по величина в страната зоологическа градина, гр. Ловеч е прочут и със своята средновековна цитадела, издигаща се от хълма " Хисаря ". Тя е монумент с национално значение, оповестена е за музеен и туристически резерват. Още на влизане в Ловеч откъм Троян погледът се стопира на красивите гледки над града, измежду които величествено се открояват крепостните стени.
Притегателен център за туристи и фенове на историята
" Ловешката средновековна цитадела постоянно е била привлекателен център за разнообразни културни събития и колкото и да е необичайно, когато имаше пандемия, нашият обект беше посещаван най-вече ", казваместният екскурзовод Яна Ангелова.Тя прибавя, че на сцената на крепостта се организират разнообразни събития - театрални постановки, мюзикъли, състезания от друг темперамент, надпревари, възстановки на средновековни лагери, даже фешън ревюта.От края на 2005 година крепостта, дружно с паметника на Васил Левски и покрития мост, е снабдена със особено нощно осветяване. На празници има и звуково шоу по сходство на Великотърновската цитадела " Царевец ".
Друга атракция за посетителите са фигурите на двама средновековни бойци, които ги посрещат от двете страни на основната врата на крепостта. Те дават ясна визия по какъв начин е изглеждал боецът в българската войска и наемник в западноевропейската. Различават се по облекло и снаряжение.Голяма част от крепостта е реставрирана.
В западната й част, където са основите на митрополитска черква, е повдигнат голям железен кръст, виждащ се още на влизане в града.
В исторически проект крепостта е известна с това, че под стените й е подписан Ловешкият кротичък контракт. Тя се свързва с огромната борба през 1187 година в продължение на три месеца сред братята Асен и Петър и византийския император Исак II Ангел. Императорът стоварва войската си долу при реката и стартира да нападна крепостта от март до май, в продължение на три месеца. Накрая се отхвърля, защото войската му е изтощена. Предлага мир на Асеневци, който те одобряват и се записва в българската история като Ловешки кротичък контракт. С него се слага началото на Второто българско царство и крепостта от охранителна стартира да се застроява и да се трансформира във вътрешен град на външния.
Градът на твърдината и твърдината на града
В Ловешката средновековна цитадела има вътрешен град,в който са били ситуирани доста и разнообразни постройки и строителни комплекси, седем църкви, военни здания от двете страни на основната врата, палат, жилищна зона, вила на благородник.
" Любопитното за портата на ловешката цитадела е, че не е била на панта, както е в този момент, а е била спускаща се от горната страна надолу с огромни стоманени шипове, които са затваряли входа на кулата. Във вътрешната част е имало двойна дървена врата с стоманен обков. Двете порти, когато се затворят, враговете са били заклещвани в кулата. Над тях са се отваряли процепи и са изливали върху тях гореща вода и смола. Засипвали са ги със стрели, копия и каменни бойни топки ", споделя Яна Ангелова и по този начин обстановка, която сме виждали в не един холивудски филм.
В най-източната част на крепостта е замъкът. Там е намерил свое обиталище един от значимите български царе - Иван Александър - най-дълго управлявалият български цар във Второто българско царство. Преди да се качи на престола той е диктатор на Ловеч в продължение на най-малко 12 години. В този палат е роден през 1324 година и цар Иван Срацимир, наследник на Иван Александър.
Митрополитският комплекс на ловешката цитадела е бил издигнат в най-слънчевата част на хълма " Хисаря ". " В него е забоден и мечът, който се вижда още, когато влизаме от пътя за Троян и Търново в града, свети отдалеко, с цел да припомня на нашите гости, че тук е сложено началото на Второ българско царство ", показва екскурзоводът.Митрополитският комплекс е имал, с изключение на духовна, и военна функционалност. При завладяване на крепостта по време на война, там се отдръпва останалата част от популацията и войската и са отдавали последна отбрана. Има и отвесни плочи, намиращи се в църковния комплекс. Според легендите това са камъни клопки, които са сложени около крепостните стени от вътрешната част.
Любопитен факт е, че по време на война жителите на твърдината са се снабдявали с вода посредством скришен тунел сред две военни здания - извънредно рисково място, защитавано от четвъртита кула. Тя е съблюдавала този тунел да не бъде публикуван на неприятелите. Водата се е изкарвала с кожни мехове посредством комплицирана система от механизми, с които жителите са успявали да се снабдят скрито от враговете с вода.
През 1474 година крепостта е превзета от османците след тримесечна блокада. От тайния тунел за вода влизат двама-трима турци през нощта, отключват си портата от вътрешната страна и оттова тяхната войска нахлува и опожарява града, а от камъка построяват долу джамиите, турските бани и конаците си. Единствено остават да стърчат основните крепостни стени на ловешката цитадела. По-късно самото християнско население взима от камъка и основава град Ловеч. Старата част на града - " Вароша ", е издигната от този исторически камък.
Цар Калоян и Ловешката цитадела
Името на цар Калоян се загатва за първи път в историческите извори по отношение на подписването на Ловешкия кротичък контракт, подписан сред България и Византия през 1187 година.През пролетта на същата година византийският император Исак II Ангел обсажда Ловешката цитадела. Българските войски, отпред с Асен и Петър, не позволяват завладяването на твърдината. Императорът замисля ловкост, с цел да завладее крепостта. През нощта изтегля войските си и слага дребни наблюдателни постове по левия бряг на реката. През идващите дни няма набези и българите се успокояват.
В една ранна заран, с цел да си налее вода от реката, от крепостта през скришен тунел излиза кралица Елена с кученцето си Рис. Докато си налива вода, тя е видяна от византийския пост. Царицата бяга към тунела, с цел да се избави от преследвачите си. Византийците чуват джавкам на кученцето, откриват българската кралица и я пленяват. Императорът изпраща обръщение до цар Асен, искайки мир и заслужен пленник за замяна с царицата. Сключва се мирният контракт, с който публично се признава съществуването на Второто българско царство, а пленник на византийците става по-малкият брат на Асен и Петър - Иваница. Той е отведен в Цариград, само че след няколко години бяга и се връща в България, с цел да стане по-късно именитият цар Калоян.
Последната свободна цитадела
Според легендите и някои извори в Османската империя Ловеч е последната българска свободна цитадела. Отчайвайки се след тримесечна блокада на крепостта, пълководецът Коджа Ибрахим взема решение да употребява ловкост за нейното завладяване. Той събира към 100 овни, слага на рогата им свещи и през нощта пуска " огненото стадо " от близкия рид към крепостта. Защитниците, мислейки, че Бог им изпраща помощ във тип на " небесен " огън, отварят портата. Стадото влиза във вътрешността, следвано от определени турски воини, които бързо пречупват съпротивата на бранителите. От онази нощ хълмът, носил името " Рижа гора " приема прозвището " Стратеш " от турското Саръ Атеш или жълт огън. Поводът е запалените свещи по рогата на овните. Легендата продължава с това, че последният бранител се спуска по тайния тунел и става първият бунтовник на превзетата България.
Освен с най-големия монумент на Васил Левски, с покрития мост, със остарелия квартал " Вароша ", с втората по величина в страната зоологическа градина, гр. Ловеч е прочут и със своята средновековна цитадела, издигаща се от хълма " Хисаря ". Тя е монумент с национално значение, оповестена е за музеен и туристически резерват. Още на влизане в Ловеч откъм Троян погледът се стопира на красивите гледки над града, измежду които величествено се открояват крепостните стени. Притегателен център за туристи и фенове на историята
" Ловешката средновековна цитадела постоянно е била привлекателен център за разнообразни културни събития и колкото и да е необичайно, когато имаше пандемия, нашият обект беше посещаван най-вече ", казваместният екскурзовод Яна Ангелова.Тя прибавя, че на сцената на крепостта се организират разнообразни събития - театрални постановки, мюзикъли, състезания от друг темперамент, надпревари, възстановки на средновековни лагери, даже фешън ревюта.От края на 2005 година крепостта, дружно с паметника на Васил Левски и покрития мост, е снабдена със особено нощно осветяване. На празници има и звуково шоу по сходство на Великотърновската цитадела " Царевец ".
Друга атракция за посетителите са фигурите на двама средновековни бойци, които ги посрещат от двете страни на основната врата на крепостта. Те дават ясна визия по какъв начин е изглеждал боецът в българската войска и наемник в западноевропейската. Различават се по облекло и снаряжение.Голяма част от крепостта е реставрирана.
В западната й част, където са основите на митрополитска черква, е повдигнат голям железен кръст, виждащ се още на влизане в града. В исторически проект крепостта е известна с това, че под стените й е подписан Ловешкият кротичък контракт. Тя се свързва с огромната борба през 1187 година в продължение на три месеца сред братята Асен и Петър и византийския император Исак II Ангел. Императорът стоварва войската си долу при реката и стартира да нападна крепостта от март до май, в продължение на три месеца. Накрая се отхвърля, защото войската му е изтощена. Предлага мир на Асеневци, който те одобряват и се записва в българската история като Ловешки кротичък контракт. С него се слага началото на Второто българско царство и крепостта от охранителна стартира да се застроява и да се трансформира във вътрешен град на външния.
Градът на твърдината и твърдината на града В Ловешката средновековна цитадела има вътрешен град,в който са били ситуирани доста и разнообразни постройки и строителни комплекси, седем църкви, военни здания от двете страни на основната врата, палат, жилищна зона, вила на благородник.
" Любопитното за портата на ловешката цитадела е, че не е била на панта, както е в този момент, а е била спускаща се от горната страна надолу с огромни стоманени шипове, които са затваряли входа на кулата. Във вътрешната част е имало двойна дървена врата с стоманен обков. Двете порти, когато се затворят, враговете са били заклещвани в кулата. Над тях са се отваряли процепи и са изливали върху тях гореща вода и смола. Засипвали са ги със стрели, копия и каменни бойни топки ", споделя Яна Ангелова и по този начин обстановка, която сме виждали в не един холивудски филм.
В най-източната част на крепостта е замъкът. Там е намерил свое обиталище един от значимите български царе - Иван Александър - най-дълго управлявалият български цар във Второто българско царство. Преди да се качи на престола той е диктатор на Ловеч в продължение на най-малко 12 години. В този палат е роден през 1324 година и цар Иван Срацимир, наследник на Иван Александър.
Митрополитският комплекс на ловешката цитадела е бил издигнат в най-слънчевата част на хълма " Хисаря ". " В него е забоден и мечът, който се вижда още, когато влизаме от пътя за Троян и Търново в града, свети отдалеко, с цел да припомня на нашите гости, че тук е сложено началото на Второ българско царство ", показва екскурзоводът.Митрополитският комплекс е имал, с изключение на духовна, и военна функционалност. При завладяване на крепостта по време на война, там се отдръпва останалата част от популацията и войската и са отдавали последна отбрана. Има и отвесни плочи, намиращи се в църковния комплекс. Според легендите това са камъни клопки, които са сложени около крепостните стени от вътрешната част.
Любопитен факт е, че по време на война жителите на твърдината са се снабдявали с вода посредством скришен тунел сред две военни здания - извънредно рисково място, защитавано от четвъртита кула. Тя е съблюдавала този тунел да не бъде публикуван на неприятелите. Водата се е изкарвала с кожни мехове посредством комплицирана система от механизми, с които жителите са успявали да се снабдят скрито от враговете с вода.
През 1474 година крепостта е превзета от османците след тримесечна блокада. От тайния тунел за вода влизат двама-трима турци през нощта, отключват си портата от вътрешната страна и оттова тяхната войска нахлува и опожарява града, а от камъка построяват долу джамиите, турските бани и конаците си. Единствено остават да стърчат основните крепостни стени на ловешката цитадела. По-късно самото християнско население взима от камъка и основава град Ловеч. Старата част на града - " Вароша ", е издигната от този исторически камък.
Цар Калоян и Ловешката цитадела
Името на цар Калоян се загатва за първи път в историческите извори по отношение на подписването на Ловешкия кротичък контракт, подписан сред България и Византия през 1187 година.През пролетта на същата година византийският император Исак II Ангел обсажда Ловешката цитадела. Българските войски, отпред с Асен и Петър, не позволяват завладяването на твърдината. Императорът замисля ловкост, с цел да завладее крепостта. През нощта изтегля войските си и слага дребни наблюдателни постове по левия бряг на реката. През идващите дни няма набези и българите се успокояват.
В една ранна заран, с цел да си налее вода от реката, от крепостта през скришен тунел излиза кралица Елена с кученцето си Рис. Докато си налива вода, тя е видяна от византийския пост. Царицата бяга към тунела, с цел да се избави от преследвачите си. Византийците чуват джавкам на кученцето, откриват българската кралица и я пленяват. Императорът изпраща обръщение до цар Асен, искайки мир и заслужен пленник за замяна с царицата. Сключва се мирният контракт, с който публично се признава съществуването на Второто българско царство, а пленник на византийците става по-малкият брат на Асен и Петър - Иваница. Той е отведен в Цариград, само че след няколко години бяга и се връща в България, с цел да стане по-късно именитият цар Калоян.
Последната свободна цитадела Според легендите и някои извори в Османската империя Ловеч е последната българска свободна цитадела. Отчайвайки се след тримесечна блокада на крепостта, пълководецът Коджа Ибрахим взема решение да употребява ловкост за нейното завладяване. Той събира към 100 овни, слага на рогата им свещи и през нощта пуска " огненото стадо " от близкия рид към крепостта. Защитниците, мислейки, че Бог им изпраща помощ във тип на " небесен " огън, отварят портата. Стадото влиза във вътрешността, следвано от определени турски воини, които бързо пречупват съпротивата на бранителите. От онази нощ хълмът, носил името " Рижа гора " приема прозвището " Стратеш " от турското Саръ Атеш или жълт огън. Поводът е запалените свещи по рогата на овните. Легендата продължава с това, че последният бранител се спуска по тайния тунел и става първият бунтовник на превзетата България.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ