Кохезията – ключова за Европа повече от всякога
Под мотото за възобновяване и устояване в моменти на рецесия „ Re-cover. Re-built. Re-connect ” в Брюксел стартира Осмият конгрес по въпросите на доближаването – огромно събитие на най-високо равнище, което се повежда на всеки три години и залага бъдещето на кохезионната политика, която (както сподели в своето послание при откриването еврокомисар Елиза Ферейра) е основна за всички страни в Европа, освен за по-изоставащите – „ и това е единствено един от митовете, които би трябвало да бъдат развенчани “, добави тя.
Програмата на форума, значително, е основана върху Осмия кохезионен отчет, който бе оповестен през февруари, въпреки и с две години забавяне. Той обгръща всички сфери на живота, с огромно количество данни и сравнителни карти на районите в Европа. Както излиза наяве, страните в Европейски Съюз вървят към доближаване, въпреки и постепенно, само че неравенствата сред обособените райони вътре към момента са огромни. Затварянето на националните граници по време на пандемията дори е задълбочило някои от тях.
Индексът, по който се мери съотношението сред районите е Брутният вътрешен продукт на глава от популацията и тук напредъкът се дължи най-много на повишението му в най-бедните за Европейски Съюз страни и на задържането на равнищата в по-богатите (и дори понижаването в някои райони на Южна и Югозападна Европа).
До 2023 година се чака понижаване на разликите сред най-бедните и най-богатите райони с още 3,5 %, което съгласно всички не е задоволително. В отговор на икономическата и обществената рецесия е повишен каузи на обществените вложения и в по-слабо развитите страни Европейски Съюз кохезионните фондове са съставлявали 52% от тях (срещу 32% в предния програмен период).
Специално на форума бе показана и новата платформа Kohesio Open Pojects (https://kohesio.ec.europa.eu/), в която всеки може да разбере кои са плановете в даден град или регион, които се извършват с поддръжката на кохезионни средства.
В отчета се отбелязва реактивността в отговор на рецесията с Covid-19 с принадлежности като CRII и 50.6 милиарда по линия на ReactEU. Именно тази адаптивност на кохезионните политики в Европа следва да е резервира и задълбочи и за в бъдеще. Защото все по-ясно осъзнаваме, че всички сме в една лодка в едни непредвидими времена – това беше очебийно и от двамата еврокомисари, които откриха форума (Елиза Ферейра – кохезия и промени и Николас Шмид – работни места и обществени права) и от ръководителите на Европейския стопански и обществен комитет и Европейския комитет на районите.
Трите съществени направления за спор през първия ден на форума бяха:-Европа покрай гражданите-Smarter Europe – тактики за умни специализации-Една по-социална и включваща еднообразно всички Европа
Но, несъмнено, войната в Украйна и помощта за посрещането, консолидираното (в учебни заведения, на работния пазар, в обществото и в общността) на бежанците (които в Европа са 3 милиона) беше първа и определяща на всеки от панелите.
Надписът #StandwithUkraine е на всички места, не просто като девиз, а в същността на образуването на бъдещите политики, с концепцията, че солидарността е в сърцето на доближаването. Възможностите на бързо пренасочване на средства, съгласно потребностите на сегашния ден и зародила рецесия (независимо дали приказваме за пандемия, война или икономическа такава) са наложителен детайл от бъдещето на кохезионната политика.
Специална полемика имаше и за а/симетричността при посрещането на тези рецесии. Винаги има райони, които са по-засегнати от други (при пандемията това бяха тези, които разчитат главно на туризма като преход, при войната и бежанците – пограничните с Украйна региони) и това би трябвало навреме да дава отражение при разпределянето на средствата за доближаване.
Бъдещето на кохезионните политики е в подкрепяне на процесите на двата прехода – зелен и цифров, тъй като стана ясно, че цифровата промяна върви с друга скорост в другите райони, а цифровите умения са следващата сфера, в която неравенствата са съществени – съгласно кохезионния отчет достъп до първокачествен интернет имат всеки 2-ма от 3-ма поданици на градовете и едвам 1 от 6 в селските региони.
Затова бъдещите вложения ще бъдат в развиването и разширението на мрежата с високоскоростен интернет и развиване/надграждане на цифровите познания и като цяло в цифровата промяна (особено по линия Европейския фонд за районно развиване и Европейския обществен фонд Плюс).
Достъпът до работни места (особено в селските райони) следва да бъде еднакъв (което сега надалеч не е по този начин, освен в България) в селските и отдалечените райони, а опциите за развиване на бизнеса в същите тези райони би трябвало съществено да бъде подкрепена. Но всичко това би трябвало да се случва с концепцията не просто да се раздават средства там, където има потребност, а да се основават благоприятни условия за резистентен стопански напредък. Друг сериозен дял от разпределението на кохезионните фондове ще бъде в посока „ зелен превоз “.
Друга основна дума е опростяването – на разписването на самите стратегии и на пътищата за кандидатстване, както и нужната синергия със средствата, които се разпределят по Next Generation EU.
Подробности можете да чуете в звуковия файл
Снимки: European Commission и Лили Големинова
Програмата на форума, значително, е основана върху Осмия кохезионен отчет, който бе оповестен през февруари, въпреки и с две години забавяне. Той обгръща всички сфери на живота, с огромно количество данни и сравнителни карти на районите в Европа. Както излиза наяве, страните в Европейски Съюз вървят към доближаване, въпреки и постепенно, само че неравенствата сред обособените райони вътре към момента са огромни. Затварянето на националните граници по време на пандемията дори е задълбочило някои от тях.
Индексът, по който се мери съотношението сред районите е Брутният вътрешен продукт на глава от популацията и тук напредъкът се дължи най-много на повишението му в най-бедните за Европейски Съюз страни и на задържането на равнищата в по-богатите (и дори понижаването в някои райони на Южна и Югозападна Европа).
До 2023 година се чака понижаване на разликите сред най-бедните и най-богатите райони с още 3,5 %, което съгласно всички не е задоволително. В отговор на икономическата и обществената рецесия е повишен каузи на обществените вложения и в по-слабо развитите страни Европейски Съюз кохезионните фондове са съставлявали 52% от тях (срещу 32% в предния програмен период). Специално на форума бе показана и новата платформа Kohesio Open Pojects (https://kohesio.ec.europa.eu/), в която всеки може да разбере кои са плановете в даден град или регион, които се извършват с поддръжката на кохезионни средства.
В отчета се отбелязва реактивността в отговор на рецесията с Covid-19 с принадлежности като CRII и 50.6 милиарда по линия на ReactEU. Именно тази адаптивност на кохезионните политики в Европа следва да е резервира и задълбочи и за в бъдеще. Защото все по-ясно осъзнаваме, че всички сме в една лодка в едни непредвидими времена – това беше очебийно и от двамата еврокомисари, които откриха форума (Елиза Ферейра – кохезия и промени и Николас Шмид – работни места и обществени права) и от ръководителите на Европейския стопански и обществен комитет и Европейския комитет на районите.
Трите съществени направления за спор през първия ден на форума бяха:-Европа покрай гражданите-Smarter Europe – тактики за умни специализации-Една по-социална и включваща еднообразно всички Европа
Но, несъмнено, войната в Украйна и помощта за посрещането, консолидираното (в учебни заведения, на работния пазар, в обществото и в общността) на бежанците (които в Европа са 3 милиона) беше първа и определяща на всеки от панелите.
Надписът #StandwithUkraine е на всички места, не просто като девиз, а в същността на образуването на бъдещите политики, с концепцията, че солидарността е в сърцето на доближаването. Възможностите на бързо пренасочване на средства, съгласно потребностите на сегашния ден и зародила рецесия (независимо дали приказваме за пандемия, война или икономическа такава) са наложителен детайл от бъдещето на кохезионната политика.
Специална полемика имаше и за а/симетричността при посрещането на тези рецесии. Винаги има райони, които са по-засегнати от други (при пандемията това бяха тези, които разчитат главно на туризма като преход, при войната и бежанците – пограничните с Украйна региони) и това би трябвало навреме да дава отражение при разпределянето на средствата за доближаване.
Бъдещето на кохезионните политики е в подкрепяне на процесите на двата прехода – зелен и цифров, тъй като стана ясно, че цифровата промяна върви с друга скорост в другите райони, а цифровите умения са следващата сфера, в която неравенствата са съществени – съгласно кохезионния отчет достъп до първокачествен интернет имат всеки 2-ма от 3-ма поданици на градовете и едвам 1 от 6 в селските региони. Затова бъдещите вложения ще бъдат в развиването и разширението на мрежата с високоскоростен интернет и развиване/надграждане на цифровите познания и като цяло в цифровата промяна (особено по линия Европейския фонд за районно развиване и Европейския обществен фонд Плюс).
Достъпът до работни места (особено в селските райони) следва да бъде еднакъв (което сега надалеч не е по този начин, освен в България) в селските и отдалечените райони, а опциите за развиване на бизнеса в същите тези райони би трябвало съществено да бъде подкрепена. Но всичко това би трябвало да се случва с концепцията не просто да се раздават средства там, където има потребност, а да се основават благоприятни условия за резистентен стопански напредък. Друг сериозен дял от разпределението на кохезионните фондове ще бъде в посока „ зелен превоз “.
Друга основна дума е опростяването – на разписването на самите стратегии и на пътищата за кандидатстване, както и нужната синергия със средствата, които се разпределят по Next Generation EU.
Подробности можете да чуете в звуковия файл
Снимки: European Commission и Лили Големинова
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ