Под “Море и планина (или “Море и земя) в италианската

Под “Море и планина ” (или “Море и земя ”) в италианската кухня се схващат ястия, които съчетават морски и земни артикули. Само на пръв взор тази композиция е странна и се отнася най-вече до съчетаването на гъби с морски блага. Всъщност това в действителност е деликатна композиция, която обаче, изпълнена добре, е доста сполучлива. Например, съчетанието на мощен мирис (манатарки) с еластичната текстура на калмари, миди или огромни скариди е подобаваща, както и по-достъпните миксове от леки горски гъби с коктейлни скариди, които пък са мънички и основават просто мирис, акцент в ястието. Трети детайл може да бъде лек зарзават – доматки чери или тиквичка, да вземем за пример. Може да се добави лук шалот (което за мен придава ненужно оня общоприет мирис, който имат всички ястия, почнали със сотирането на лук), или да задушите ориза с бяло вино.Както към този момент сме писали, ризотото е полутечно ядене, което е къкрило постепенно на доста слаб огън и в множеството случаи е приключено с прибавяне на масло и пармиджано най-после. Този финален колорит способства доста за кремообразността му, а белегът дали ризотото е готово и вярно изпълнено, е дали “прави вълнà ”, тоест, би трябвало да се стича вълнообразно от лъжицата.

Готвенето на ризото значи да внимавате покрай котлона. Не е огромна философия и, минали два-три пъти по този път, ще сте подготвени да извършите и лично меню от ризота. Тъй като няма съразмерност ориз-вода се следи и разбърква в бездънен съд (така че водата да не извира веднага) и се прибавя по малко гореща вода, когато наличната е съвсем извряла, и още веднъж се разбърква, до момента в който оризът се свари. Накрая котлонът се изключва, прибавя се маслото и пармиджаното, разбърква се, поставя се капакът на тенджерата и се оставя за няколко минути да почине, преди да се сервира. Не се опасявайте, обаче – не лишава чак толкоз време, към 20 минути са задоволителни, съгласно типа на ориза.

Ризотата са идеалният comfort food, само че имайте поради, че порцията за един човек не е повече от 70-80 г недопечен ориз. Повече значи ненужно нараснал вкус или огромна физическа интензивност.Необходимите артикули:

За двама:
150 г ориз (тип “карнароли ” или различен подобаващ ориз за ризото)
100 г микс горски гъби (или единствено печурки)
100 г коктейлни скариди 
1/2 чаена чаша тиквичка, нарязана на ситно
50 г масло
50 г пармиджано 
сокът и кората на половин лимон
сол

Скаридите пригответе настрана. Те не търпят доста дълга термична обработка и по тази причина просто се размразяват (ако са замразени) в касерола, обработват се за 1-2 минути на котлона, колкото водата им да изври и се оставят настрани, с цел да бъдат прибавени най-после.

Сотирайте нарязаните гъби с 1-2 супени лъжици зехтин. Прибавете и ориза и разбъркайте. На този стадий може да прибавите и 1/2 кубче зеленчуков бульон (или посолете малко, тъй като пармиджаното също е солено). Прибавете и нарязаната тиквичка. Сипете гореща вода, едвам покрие ориза, и намалете котлона на най-ниската степен. Оттук насетне ви остава единствено да го следите, разбърквате и добавяте още гореща вода. След към 20 минути пробвайте ризотото и в случай че оризът е сварен, прибавете маслото, пармиджаното, сока на лимона (това ще придаде спомагателна лекост на ризотото) и скаридите. Разбъркайте и захлупете тенджерата. След пет минути сервирайте, като поръсите малко лимонова кора.

Повече от Елена можете да намерите на страницата на фейсбук блога й Italian Days.