Тези трудни тригодишни...
Почти всеки от нас (без да е належащо да е родител) е бил очевидец на потресаващи случки с деца, които се държат като... " хванати от гората ". Защо това се получава по този начин и по какъв начин можем да го предотвратим, когато към този момент сме родители? Основната причина е в нас самите, несъмнено и в невъзможността ни да приемем порастването на децата. Нима не познавате прекалено много деца, които се държат като по-малки, в сравнение с в действителност са? Наскоро се сблъсках с едно такова детенце, а по-късно и с майка му и се замислих за много наши неточности, които рядко осъзнаваме в самата обстановка или единствено от нашата позиция.
Смята се, че до 3-годишна възраст детето е " бебе " - некомпетентно, подвластно, пасивно. Но след втората годинка се усеща смяна. Необходимо да стартираме да променяме една част от навиците си и отношението по отношение на него, с цел да то самото разбере, че към този момент е огромно дребосъче, което не може да се търкаля по пода в средата на магазина, тъй като не желаят да му купят близалка. А в това време детето демонстрира, че е огромно в своите очи и желае да ни го покаже. Иска автономия, има мнение, демонстрира самостоятелност. Трудността на тази възраст е двупосочните знаци на смяната - от нас и от детето да вървят в синхрон, а не да се разминават.
Децата след тригодишна възраст схващат всичко, което им се изяснява и демонстрира, а и самите те към този момент поддържат връзка относително ясно. Именно от там стартира всичко - общуването. Когато обяснявате по какъв начин и за какво би трябвало да се случи обещано нещо, вие позволявате на детето да схваща, а не да се усеща командвано. Да, не става от първия път, да, не става безпроблемно, само че след това ще откриете какъв брой ползотворно е всяко ваше изпитание детето да е независимо и да се вслушва.
Храненето
Може да е прекомерно чудно за огромна част от родителите, само че моята щерка стартира да се храни сама с лъжица, още преди да навърши две години. Просто и слагах един лигавник, огромен колкото самата нея и я оставях да се маже от глава до пети. На три към този момент се хранеше в действителност обичайно за възрастта си. Нима не сте виждали деца, които са хранени от родителите си даже на 5 години? Тригодишна възраст е удачното време, в което да спрете да бутате лъжицата в устата на детето и да го научите да се храни самичко. Колкото повече отлагате, улеснявайки себе си, с цел да не бършете изцапано по 20 минути след всяко хранене, толкоз по-лоша услуга вършиме на детето си.
Обличането
Вярно е, че на петгодишна възраст, аз към момента обличах щерка си, само че не и връхните и облекла, а и признавам, че малко закъснях тъкмо с това умеене, с цел да улесня себе си и да си спестя време. Тригодишна възраст е прекомерно рано, с цел да малчуганът успее да си пъхне самичък главата и ръцете в тясна блузка, само че пък умерено може да стартира самичък да избира облеклата, които желае да облече. След четири към този момент може да стартира и да се облича с малко повече старания. Тук, обаче има едно предупреждение- доста внимавайте (най-вече с дребните госпожици) по какъв начин ги свиквате да си избират облекла, тъй като тази автономия може да ви изиграе неприятна смешка. Не желаете четиригодишно момиченце, което ви се тръшка, че ще облече пай ръкав в късна есен или зима, нали? Най-добре вие вземете няколко облекла от дрешника и оставете на него да избере всред тях, а не да хване най-цветната си блузка и да не желае да я пусне по-късно.
Оправяне на стаята
Започнете да включвате детето в разнообразни домашни действия. Да ви донесе парцала за под или метлата, или пък просто да се опита да подреди играчките си. В началото под нареждане се схваща прибирането им в панер, несъмнено. Постепенно стартира разпределянето им по разнообразни места, шкафове и кутии. Децата след три годишна възраст могат да осъзнаят какво е работа и отговорност. Не им спестявайте тези понятия, с цел да в бъдеще ви е по-лесно на вас самите.
Сънят и нощното будуване
Нима още се случва? След тригодишна възраст децата могат да спят сами в стая, а в случай че към момента не желаят, въпреки всичко би трябвало да е ясно, че през нощта се спи. Ако не му се върви до тоалетна или не му се пие вода, едно тригодишно дете не трябва да будува нощем. Твърдо уверена съм, че спокойният сън на едно дете също се „ възпитава “. След тригодишна възраст е неприемливо да не успявате да се наспите поради детето. Самостоятелната стая не е наложителна и е въпрос на избор по отношение на разбиранията на родителя и особеностите на детето (дали се плаши от тъмното, буди ли се да върви до тоалетна и т.н), само че естественият сън е наложителен, когато имате пораснало дете.
Истериите в магазина
Достатъчно е просто да кажете, че няма да купите дадена храна или играчка. Обяснете като на огромен човек за какво няма да го извършите - тъй като е нездравословно, тъй като е скъпо,защото скоро сте купили сходно и заради най-разнообразни аргументи. В началото няма да ви схванат или ще се създадат, че не ви схващат. Когато сте задоволително упорити и търпеливи обаче, с подобаващия звук и изрично излъване, без съмнение и подчинение - и това ще стане. На някои родители им се струваше смешно по какъв начин тригодишната ми щерка изяснява на другите деца, че шоколадът е нездравословен, а авокадото потребно, само че аз бях извънредно удовлетворена, че с малко повече пояснения, получих това, което желаех - мир и успокоение, когато пазаря в компанията на детето си. И когато я научих да не желае всичко и да пита „ може ли? “, аз самата започнах да и закупувам всякакви дребни неща като премия за положителното й държание. Не всякога, несъмнено.
И като споменахме нещата, които купуваме, да се спрем и на подаръците и глезотиите - една доста значима точка за вас по отношение на порасналия тригодишен хлапак. Подаръци се купуват единствено с мотив и те не са единствено движимости, близалки и играчки, а могат да бъдат и визити на парк, музей, кино, за какво не и забавно подготвен кекс - във формата на мече, да вземем за пример. Или пък рисунка на обичан детски воин, в случай че умеете да рисувате. Сблъсквали сте се с деца, които от вратата ви питат „ какво ми носиш? “, нали? Няма нищо по-лошо от това да научите детето си да чака от вас всеки ден по нещо, пък било то и дребен бонбон! Просто обяснете, като на огромен човек, че подаръците се вършат единствено с мотив и че костват пари. В прекомерно консуматорско общество живеем по този начин или другояче. Не превръщайте децата си в потребители от дребни. Точно, тъй като на три години към този момент са задоволително огромни, с цел да схванат, че не могат да имат всичко.
Някои споделят, че децата се раждат с темперамент, който не можем да променим. Други от прекомерна любов не помнят, че дребното дребосъче, с изключение на богатство, е и предстоящ огромен човек, който би трябвало от рано да стартираме да приготвяме за света на възрастните. Всеки си има своите оправдания, когато съзре пропуски във възпитанието на детето си. Знаем, че първите седем години са най-важни и все пак от време на време малко пропущаме значимостта на първите три, „ изгубени “ в насладата и обичта към децата си, мислейки за тях като за бебета, до момента в който те към този момент са част от обществения свят. Да очертаваш граници изисква изпитание и значително нерви, схващане и неизменност, повторение до безконечност и устояване на всички трагични номера. Но належащо е да помислим в този момент, с цел да сме по-спокойни за в бъдеще. За да имаме прелестни, умни и виновни пораснали деца.
Смята се, че до 3-годишна възраст детето е " бебе " - некомпетентно, подвластно, пасивно. Но след втората годинка се усеща смяна. Необходимо да стартираме да променяме една част от навиците си и отношението по отношение на него, с цел да то самото разбере, че към този момент е огромно дребосъче, което не може да се търкаля по пода в средата на магазина, тъй като не желаят да му купят близалка. А в това време детето демонстрира, че е огромно в своите очи и желае да ни го покаже. Иска автономия, има мнение, демонстрира самостоятелност. Трудността на тази възраст е двупосочните знаци на смяната - от нас и от детето да вървят в синхрон, а не да се разминават.
Децата след тригодишна възраст схващат всичко, което им се изяснява и демонстрира, а и самите те към този момент поддържат връзка относително ясно. Именно от там стартира всичко - общуването. Когато обяснявате по какъв начин и за какво би трябвало да се случи обещано нещо, вие позволявате на детето да схваща, а не да се усеща командвано. Да, не става от първия път, да, не става безпроблемно, само че след това ще откриете какъв брой ползотворно е всяко ваше изпитание детето да е независимо и да се вслушва.
Храненето
Може да е прекомерно чудно за огромна част от родителите, само че моята щерка стартира да се храни сама с лъжица, още преди да навърши две години. Просто и слагах един лигавник, огромен колкото самата нея и я оставях да се маже от глава до пети. На три към този момент се хранеше в действителност обичайно за възрастта си. Нима не сте виждали деца, които са хранени от родителите си даже на 5 години? Тригодишна възраст е удачното време, в което да спрете да бутате лъжицата в устата на детето и да го научите да се храни самичко. Колкото повече отлагате, улеснявайки себе си, с цел да не бършете изцапано по 20 минути след всяко хранене, толкоз по-лоша услуга вършиме на детето си.
Обличането
Вярно е, че на петгодишна възраст, аз към момента обличах щерка си, само че не и връхните и облекла, а и признавам, че малко закъснях тъкмо с това умеене, с цел да улесня себе си и да си спестя време. Тригодишна възраст е прекомерно рано, с цел да малчуганът успее да си пъхне самичък главата и ръцете в тясна блузка, само че пък умерено може да стартира самичък да избира облеклата, които желае да облече. След четири към този момент може да стартира и да се облича с малко повече старания. Тук, обаче има едно предупреждение- доста внимавайте (най-вече с дребните госпожици) по какъв начин ги свиквате да си избират облекла, тъй като тази автономия може да ви изиграе неприятна смешка. Не желаете четиригодишно момиченце, което ви се тръшка, че ще облече пай ръкав в късна есен или зима, нали? Най-добре вие вземете няколко облекла от дрешника и оставете на него да избере всред тях, а не да хване най-цветната си блузка и да не желае да я пусне по-късно.
Оправяне на стаята
Започнете да включвате детето в разнообразни домашни действия. Да ви донесе парцала за под или метлата, или пък просто да се опита да подреди играчките си. В началото под нареждане се схваща прибирането им в панер, несъмнено. Постепенно стартира разпределянето им по разнообразни места, шкафове и кутии. Децата след три годишна възраст могат да осъзнаят какво е работа и отговорност. Не им спестявайте тези понятия, с цел да в бъдеще ви е по-лесно на вас самите.
Сънят и нощното будуване
Нима още се случва? След тригодишна възраст децата могат да спят сами в стая, а в случай че към момента не желаят, въпреки всичко би трябвало да е ясно, че през нощта се спи. Ако не му се върви до тоалетна или не му се пие вода, едно тригодишно дете не трябва да будува нощем. Твърдо уверена съм, че спокойният сън на едно дете също се „ възпитава “. След тригодишна възраст е неприемливо да не успявате да се наспите поради детето. Самостоятелната стая не е наложителна и е въпрос на избор по отношение на разбиранията на родителя и особеностите на детето (дали се плаши от тъмното, буди ли се да върви до тоалетна и т.н), само че естественият сън е наложителен, когато имате пораснало дете.
Истериите в магазина
Достатъчно е просто да кажете, че няма да купите дадена храна или играчка. Обяснете като на огромен човек за какво няма да го извършите - тъй като е нездравословно, тъй като е скъпо,защото скоро сте купили сходно и заради най-разнообразни аргументи. В началото няма да ви схванат или ще се създадат, че не ви схващат. Когато сте задоволително упорити и търпеливи обаче, с подобаващия звук и изрично излъване, без съмнение и подчинение - и това ще стане. На някои родители им се струваше смешно по какъв начин тригодишната ми щерка изяснява на другите деца, че шоколадът е нездравословен, а авокадото потребно, само че аз бях извънредно удовлетворена, че с малко повече пояснения, получих това, което желаех - мир и успокоение, когато пазаря в компанията на детето си. И когато я научих да не желае всичко и да пита „ може ли? “, аз самата започнах да и закупувам всякакви дребни неща като премия за положителното й държание. Не всякога, несъмнено.
И като споменахме нещата, които купуваме, да се спрем и на подаръците и глезотиите - една доста значима точка за вас по отношение на порасналия тригодишен хлапак. Подаръци се купуват единствено с мотив и те не са единствено движимости, близалки и играчки, а могат да бъдат и визити на парк, музей, кино, за какво не и забавно подготвен кекс - във формата на мече, да вземем за пример. Или пък рисунка на обичан детски воин, в случай че умеете да рисувате. Сблъсквали сте се с деца, които от вратата ви питат „ какво ми носиш? “, нали? Няма нищо по-лошо от това да научите детето си да чака от вас всеки ден по нещо, пък било то и дребен бонбон! Просто обяснете, като на огромен човек, че подаръците се вършат единствено с мотив и че костват пари. В прекомерно консуматорско общество живеем по този начин или другояче. Не превръщайте децата си в потребители от дребни. Точно, тъй като на три години към този момент са задоволително огромни, с цел да схванат, че не могат да имат всичко.
Някои споделят, че децата се раждат с темперамент, който не можем да променим. Други от прекомерна любов не помнят, че дребното дребосъче, с изключение на богатство, е и предстоящ огромен човек, който би трябвало от рано да стартираме да приготвяме за света на възрастните. Всеки си има своите оправдания, когато съзре пропуски във възпитанието на детето си. Знаем, че първите седем години са най-важни и все пак от време на време малко пропущаме значимостта на първите три, „ изгубени “ в насладата и обичта към децата си, мислейки за тях като за бебета, до момента в който те към този момент са част от обществения свят. Да очертаваш граници изисква изпитание и значително нерви, схващане и неизменност, повторение до безконечност и устояване на всички трагични номера. Но належащо е да помислим в този момент, с цел да сме по-спокойни за в бъдеще. За да имаме прелестни, умни и виновни пораснали деца.
Източник: hera.bg
КОМЕНТАРИ