Почти обяд е. На единствената пейка в парка съм и

Почти обяд е. На единствената скамейка в парка съм и следя по какъв начин ято врабци шумно се суетят към филия остарял самун. Имат някаква свада и повече подскачат в близост, вместо да се хранят. Останалите звуци се смесват в синхрон: чуруликащите врабчета и автомобилните клаксони, кучешкият лай с бебешките дрънкалки из количките в парка. Чува се по какъв начин горе прелитат самолети, а пасажерите им нямат никаква концепция какво се случва тук - в долното царство.

От покривите на близките здания се спускат няколко нападателни гълъба, които разгонват благите и безвредни врабчета. Новодошлите гукат щастливо и стартират с ненаситност да кълват изоставеното. Този епизод съм го следил десетки, може би стотици пъти и нищо не се е трансформирало през годините - гълъбите идват, врабците стремително бягат.

В този миг, сред скандалните битки на пернатите, от транзистора на павилиона за гофрети зазвучава френската ария C`est la vie. Къде, къде, къде съм чувал тоя шлагер? Кратките минути на песента изтичат, а аз се мъча да се сетя, само че към момента не мога.

Гълъбите доядоха хляба и отлетяха. Минута по-късно песента свърши, а подсъзнанието ми продължи да повтаря припева на C`est la vie без прозрението да ме спохожда. Изведнъж споменът ме удари като мълния - ами да, това е френското осъществяване от началото на 80-те години, само че в действителност тази ария тогава я пееше на български Маргарита Хранова.

Авторът на този шлагер, който звучеше току що от павилиона, не е белгиец или французин, а българин, и той е феноменалният композитор Атанас Косев, основал музиката за десетки филми и за повече от 500 български естрадни песни. Ето къде е връзката сред двете осъществявания и останалите паметни шлагери на Косев. Същият този композитор - чичо Наско, живееше на горния етаж над нас.

Затова съм запомнил такта, сричките и музиката: C`est la viе, la-la-la... изсвирена безчет пъти на пианото му и процеждаща се сред стените. Мелодично и ненатрапчиво рефренът се чуваше десетки пъти, витаейки в близост. Свиреше го и когато имаха посетители. Но и освен този шлагер, доста други. Колко ли известни мелодии сме чували още в зародиша им?

Представих си по какъв начин композиторът Косев записва поправките си за C`est la viе - натиска гладко клавишите, след това забързва ритъма и повтаря леещата се мелодия няколко пъти. Сетне стопира да свири, става и, отивайки до балкона, дращи с молива си и нанася новите ремонти по нотния лист. Пали цигара и стартира да тананика открай до дъно мелодията.

Чувах я, беше три метра над мен. Облегнат на парапета той дирижираше с цигарата, която постепенно се топеше. Накрая фасът се гасеше в кристалния пепелник, а чичо Наско се прибираше в стаята си и още веднъж се заемаше с клавишите. И по този начин няколко пъти - излизаше, палеше цигара, дирижираше с нея, гасеше я в същия претъпкан пепелник, прибираше се да дооформи започнатото. Или започваше друга мелодия. Всичко това се повтаряше, до момента в който не му свършат цигарите, или до тогава, до момента в който не се получи това, което евентуално е замислено от музата му.

Знаете ли кой смущаваше творчеството на композитора в края на седемдесетте? Колкото и да е необикновено това бе сестра ми, родена през май, която като всяко лятно бебе беше изкарвана на открито на голямата лоджия пред хола ни - да си спи в количката на чист въздух.

Когато се събудеше от апетит, надаваше заплашителен писък. А още повече " надуваше гайдата ", когато привършваше с храненето. Бре, толкоз дребен бозайник, има-няма 60 сантиметра, яде като ламя, а гласът му цепи въздуха като Мария Калас в Миланската канара! И тогава Атанас Косев излизаше на неговия балкон, палеше цигара и викаше на майка ми:

- А бе Верче, това дребното ми бърка нотите с тоя мощен глас! Само го очаквам да спре да реве и бързам да си ги подредя в главата. Гледам бързо да пиша в паузите всред всичките му часове за хранене! Ми то гласът му се чува на километър най-малко...

Майка ми и татко ми се извиняваха, смееха се и разклащаха количката, от която мощният глас на „ сирената на противовъздушната защита “, продължаваше да вие.

- С това мощно гласище дали да не я създадем една певица, българската Рита Павоне? – продължаваше композиторът – Ако „ чудото “ спре за малко тая „ сирена “ и ми разреши да композирам, още до вечерта ще напиша мелодията. А текстове - имам тука в досиетата колкото щеш, все нещо ще пасне и за дребната Павоне?!

По това време композиторът Косев „ лееше “ с клавишите на пианото си музиката за " Баш майсторът на море " (1977г.). Сега си давам сметка, че благата ми сестра има принос към това… с дейното си пречене. Въпреки всичко, се получи превъзходен музикален декор за кино лентата. Неотдавна лентата отново се завъртя по някой от многото телевизионни канали. Гледах на драго сърце и си представях по какъв начин мелодията на Атанас Косев е била написана в паузите сред зверския плач на сестра ми и последвалия мирен сън в количката.

По-късно Косев сътвори и паметните мелодии за другата серия - " Баш майсторът шеф " (1983), както и за редица български филми. Гласовитата “певица ” от нашият балкон към този момент не му пречеше, имаше си различен режим на хранене.

Друг забавен и много смешен миг от живота ни до композитора беше голямото му куче, порода немски дог. Този голям, пъстър като крава дог, чието име към този момент не помня, се опасяваше да влиза в асансьор. Още по-лошо – шубе го беше да употребява и стълбите в двете направления! Голям боязън и трептене!

Жената на композитора – Рони, се мъчеше да го дърпа, буташе го по задницата и го “навиваше ” с най-благи думи да слезе. “Магаренцето ” обаче се запъваше и философски отхвърляше да извършва всевъзможни команди, въпреки и да бе артикул на немската развъдна класика, където знаем, че дисциплината е твърдо вродена и постоянно е преди всичко в кучешкото схващане. След молбите следваше стадият на заканите, а най-после идваше отчаянието.

Обаче не и не! Шареното туловище не помръдваше. На помощ се притичваше и Косев, който зарязваше пианото, заставаше изпод и дърпаше каишката, брачната половинка му буташе кучето откъм гърба, с цел да тръгне надолу по стълбите. Но даже и това не помагаше, чудовището единствено скимтеше, ръмжеше, лееше се пот. Страшни страдания!

Тогава влизаше в деяние проект Б. Изваждаше се едно родопско одеяло, в което кучето драговолно лягаше и се настаняваше. И по този начин, като самозабравил се, разточителен римски император, го смъкваха надолу по стълбите (от 7-мия етаж). Викаха се на помощ и съседи, несъмнено, тъй като това куче тежеше много и не беше по силите единствено на двама души.

Процедурата по изкачването назад до жилището на композитора беше сходна като тези на Еверест. “Шерпите ” влачеха “императора ” нагоре, а той се озърташе на всяко ходило и блажено тръскаше ушите си. На полуетажите се правеше базов лагер, където всички спираха да си починат, някои да възпламенят цигара, а други да разменят комични коментарии по адрес на страхливият колос.

Интересно ми е дали с изключение на сестра ми и нещо друго не пречеше на композитора: в детските ми години имаше ужасно доста жаби сред блоковете. Безопашатите земноводни щастливо квакаха по треволяците, скачаха по асфалта, излизаха по тротоарните плочки. Ние децата ги ръчкахме с пръчки, плашехме ги с гърмежи от револвери с капси, въобще кой с каквото е въоръжен. Жаба не съм виждал от години, попови лъжички в локви - също.

Та тогава, пред блоковете имаше непресъхващи, огромни локви вода и всяка вечер жабешкият хор в тях се надсвирваше с щурците от тревата. Не зная това дали пречеше на Атанас Косев да композира, по-скоро не, тъй като той продължаваше да основава нови и нови хитови естрадни песни. Даже неравноделният звук на жабоците би трябвало да му е оказал помощ.

Днес на местата на локвите и жабите има блокове, паркинги, доста липи. Оформени са нови улици. Едната от тях най-накрая има име и се споделя “Йосиф Цанков ”, също прочут и доста надарен композитор от предишното. За страдание, не съм го виждал да се разхожда по алеята на градинката с врабците и гълъбите, тъй като се е преселил в по-добрия свят, когато съм прохождал. Но сигурно е минавал оттова на път към “Балкантон ”, където е бил виновен музикален редактор.



Композиторът Йосиф Цанков, фотография: персонален списък

Впрочем, като възпитаник, дружно с другите апапи от близките блокове, ходехме на експедиция до “Балкантон ”, в чийто заден двор имаше купища бракувани плочи. Ровехме из “дефектната планина ” и събирахме обложки; някои претърсваха за матрици, други прибираха единствено кривите плочи. Последните – тия с плочите, ги залепваха една върху друга и по този начин ставаше нещо като летящ диск или пластмасово фризби, което не можеше да се закупи както в този момент във всеки магазин за детски играчки.

Само че, по този начин наслоен, дискът от 2-3 плочи не ставаше доста за хвърляне и за улавяне, тъй като се получаваше прекомерно тежичък. Не беше изключение и да има случаи на счупени пръсти в опит да се хване фризбито, когато лети право към теб. Луда работа, луди години.

Миналата зима (2021 година) много се натъжих, когато прочетох, че композиторът Атанас Косев си е отишъл. Въпреки това спомените ми за него няма да избледнеят, въпреки да са детски. Радиото от време в точния момент ме подсеща за него с някоя ария на Борис Гуджунов. Напомня за тези слънчеви дни на лоджията, силуета на композитора, димящ на балкона до нас, за петнистия дог в родопското одеяло, а през днешния ден чух и C`est la viе.

А за какво в миналото пресечната на “Йосиф Цанков ” улица, която се споделя “Добротица Деспот ” не се именува на Косев? Той така и така е живял на нея. Освен това, двамата с Йосиф Цанков са русенци, били са доста положителни другари и сътрудници.
Мисля, че ще се зарадват тук да са в съседство, както са и там горе.



Разказите на Николай Братоев-Крижицки са обединени в сборника " Ръкавелите на остарелия полковник ". Книгата може да бъде закупена в книжарниците " Български книжици " ул. " Аксаков " 10 и " Нисим ", бул. " В. Левски " 59 или.